Възкръсва паметникът на легендарния полк. Каварналиев

28.07.2019 г. Възкръсва паметникът на легендарния полк. Каварналиев

 Вече героят ще има два паметника – в родния си град Шумен и на лобното си място – край Дойран. Новината съобщава във Фейсбук директорът на дирекция  „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в МО Иво Антонов.

Спирдон Спирдонов

„Когато мечтите започнат да се сбъдват. 17 години Голгота. Още малко полковник Каварналиев. 1.08. наближава. За твоята чест и Величието на Родината.“ Това написа във Фейсбук директорът на дирекция  „Социална политика и политика по военно-патриотично възпитание“ в МО Иво Антонов. Ясно е, че съвсем скоро ще се получи това, което заслужава този български пълководец. Посмъртно е произведен генерал-майор. През 1917 – 1918 г. на мястото, където е погребан генерал Каварналиев, частите на 9-та Плевенска дивизия построяват паметник на героя.

През 1966 г. сръбските власти го разрушават. По инициатива на Сдружение „Плиска” паметникът е възстановен, но не получава разрешение от македонските власти за поставянето му. През 2009 г. Общински съвет - Шумен взе решение паметникът да бъде ситуиран в централната част на града, в зелената площ западно от парковата зона на хотел „Шумен”.

Вече героят ще има два паметника – в родния си град Шумен и на лобното си място – край Дойран.
***

Полк. Константин Каварналиев е от онова поколение български генерали и офицери, израснали заедно със свободната българска държава, отдали живота си на идеала за нейното освобождение, утвърждаване и национално обединение, разказва председателят на Областната организация на Съюза на ветераните от войните в Шумен полковник от запаса Мишо Йорданов, цитиран от агенция Фокус..
Именно това поколение, постъпило във Военното училище, непосредствено след неговото създаване, изнася на плещите си Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Това поколение води победоносните български полкове по прашните фронтови пътища, разпънали на кръст полуострова. То удивлява света с безпримерен героизъм в превземането на Одрин, в боевете при Лозенград, Люлебургас и Бунар Хисар, при Булаир и десанта на Шаркьой, при Китка и Повиен, при Криволак и гара Удово, край Кубадин, Кочмар, Карапелит и езерото Туркоайа, в Завоя на река Черна , край бреговете на Дойран и по скалите на Мокра планина, Пелистер и Галичица...
Полковник Константин Каварналиев е роден на 15 февруари 1866 година в семейството на шуменския търговец Велико. Дълги години той търгувал с кожени изделия в Каварна, където имал магазин. През почивните дни, когато се връщал в Шумен, приятелите му се обръщали към него с думите - „Ей, Каварналията”. Така и си останал с прякора Каварналията. Търговецът имал четирима синове. Тримата приели за фамилия собственото име на баща си Велико, а четвъртият - прякора му. 
Коста завършва военното училище в София. Участва в Сръбско-българската война 1885 г. като юнкер и се отличава в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот. След войната завършва Военната академия в Белгия. Специализира и в Италия. През Балканската война 1912 г. заминава за фронта от Русе като началник-щаб на 5-та Дунавска дивизия. Проявява героизъм при Бунархисар - Люлебургас. След войната го назначават за командир на 3-та бригада от 3-та Балканска дивизия. Тази дивизия е в армията, която се сражава в Македония. Там положението на войските е тежко, защото покриват фронт от Егейско море до Куманово. Гръцката армия настъпва срещу тях в три направления: по долината на Места по направлението Драма - Неврокоп – Банско – Разлог; по долината на Струма – Серес - Петрич - Кресна - Горна Джумая - София и по направлението Солун – Кукуш – Дойран - Валданово - долината на Вардар. Гърците имат успех, и в първите дни на юли достигат Разлог и Горна Джумая. За съединяване на сръбската и гръцка армии особено важно е направлението Солун – Кукуш – Дойран – Валданово, пазещо долината на Вардар. Двете противникови армии дотогава нямат връзка. Българският гарнизон в Солун е символичен - една рота, и след епична борба гърците я съкрушават. Шест дивизии, командвани от гръцкия крал, атакуват Кукуш, отбраняван от два български полка. Те се сражават три дни, давайки възможност на населението да се изтегли без жертви към Стара България. Гърците губят 10 000 убити, докато в цялата Балканска война те са 6000. Без да позволят да бъдат обкръжени, нашите полкове се изтеглят на север. Кукуш е изгорен до основи. И гръцката армия се устремява към Дойран. Тук на позиции е бригадата на полковник Каварналиев . Той разполага с два полка – 32-ри и 42-ри, и то в непълен състав. Имат общо 3000 бойци. Гърците атакуват с 42 000. Съотношението е един български войник срещу 14 гърци. Боят пламва със страшна сила на 18 юни 1913 г. Българските войници се сражават като лъвове. Резерви и подкрепления не идват На 23 юни полк. Каварналиев хвърля в боя единствения резерв- себе си. Напуска командния бункер с пушка в ръка и контраатакува с войниците си в първия боен ред . Противникът е отбит. Позицията е удържана. Гърците се отказват от настъплението към България. По време на сражението полковник Каварналиев е ранен в крака. Раната изглежда лека и той не напуска бойното поле, но се оказва че куршумът е пронизал важна артерия. Храбрият пълководец умира няколко часа по-късно от загуба на кръв.

Посмъртно е произведен генерал-майор. През 1917 – 1918 г. на мястото, където е погребан генерал Каварналиев, частите на 9-та Плевенска дивизия построяват паметник на героя.

През 1966 г. сръбските власти го разрушават. По инициатива на Сдружение „Плиска” паметникът е възстановен, но не получава разрешение от македонските власти за поставянето му. През 2009 г. Общински съвет - Шумен взе решение паметникът да бъде ситуиран в централната част на града, в зелената площ западно от парковата зона на хотел „Шумен”.
Каварналиев има две дъщери. Голямата е завършила музикална академия в Дрезден. Починала е през 1984 г. По-малката му дъщеря Веселина е родена на 11. 01. 1903 г. Завършва медицина в Женева, Швейцария, и живее в София. Почива на 27. 11. 1997 г. Роднини няма. Приживе обаче възрастната жена предава ордените за храброст на баща си във Военноисторическия музей. Съпругата на генерала почива през 1947 г.