България е с минимални финансови ангажименти за ПРО

20.11.2010 г. България е с минимални финансови ангажименти за ПРО

 

otbrana.com

Евентуалните ангажименти на България по финансирането на противоракетната отбрана (ПРО) ще бъдат доста минимални. Това заяви президентът Георги Първанов, който участва в двудневната среща на върха на НАТО в Лисабон на брифинг за българските медии. Основната тежест се поема от други страни, преди всичко от САЩ, обясни той. Що се отнася до разположението на отделните елементи, това категорично не е обсъждано - това е политическа дискусия и няма място за подобен дебат тук, посочи държавният глава. Засега беше важно да се стартира въпросът, да има принципна договореност за изграждане на различните "етажи" и особено това, което тревожеше всички и в крайна сметка намира едно много убедително позитивно решение - взаимодействието с Русия, каза президентът. По думите му става дума не за единна ПРО между НАТО и Русия, а за съгласуваност на отделни елементи при наличието на прозрачност, ефективност и реципрочност. За нас е много важно, че ПРО се превърна в истинска мисия на НАТО, каза външният ни министър Николай Младенов.

Ракетният щит би трябвало да защити, включително и България, от потенциални заплахи, идващи от 30-тина държави, които имат или разработват оръжие. Намеренията на този етап са още догодина да се разположат кораби с прехващачи в Средизимно море, а до 2018-та година елементи от системата да има в Румъния и Полша.

Бил съм на няколко срещи на най-високо равнище, смятам, че това е най-ползотворната среща, каза президентът Първанов, според когото оценките, че срещата е историческа, едва ли са пресилени. Приемането на Стратегическата концепция на НАТО, даването на решаващ старт на въпроса за противоракетната отбрана, при това в съгласуваност с Русия, стартирането на прехода в Афганистан, което дава ново качество на отношението ни в рамките на ИСАФ - това са все неща, които наистина са жалони за развитието на НАТО и показват висока степен на съгласуваност, на консенсус в работата на Алианса, каза президентът.

Георги Първанов изрази готовността на българските институции да продължат военния ангажимент в Афганистан чрез изпращане на нови оперативни групи за обучение, инструктори на афганистанските
сили за сигурност и два медицински екипа. Предвиждаме известно увеличение на броя на нашите в Афганистан, но не преформатиране на мисията, преход не означава изтегляне, каза той.

Диалогът между Русия и НАТО придобива ново качество, той не просто "рестартира", заяви Първанов. НАТО официално покани Русия към сътрудничество по проекта на ПРО за евроатлатническия регион. Това се казва в декларация на Съвета "Русия-НАТО", провеждащ се в Лисабон в рамките на срещата на върха на страните членки на Пакта. В декларацията се заявява и желанието на НАТО за сътрудничество с Русия при гарантиране сигурността на региона на основата на съвместно идентифициране на евентуалните заплахи. Ние искаме постигане на дълготрайно партньорство между НАТО и Русия и ще действаме съобразно това, очаквайки взаимност и от Москва, се казва в декларацията.Лидерите на 28-те страни от НАТО предложиха на Русия също така да бъдат възобновени съвместните учения по „противоракетна отбрана на театъра на военните действия". Провеждането на тези съвместни учения бе прекратено заради конфликта в Грузия през 2008 година.

----------------------------------------------------------------------------------------

Брифинг на президента Георги Първанов на срещата на върха на НАТО

Господин президент, какви акценти от срещата бихте отбелязали?

Георги Първанов:
Първо бих искал да кажа, че аз съм бил на няколко подобни срещи, може би това е петата на най-високо равнище. Смятам, че това е най-ползотворната среща и за това някои от оценките, които прозвучаха, а именно, че става дума за историческа среща, едва ли са пресилени.

Приемането на Стратегическата концепция на НАТО, даването на решаващ старт на въпроса за противоракетната отбрана, при това в една съгласуваност с Русия, стартирането на прехода в Афганистан, което дава ново качество на отношението ни в рамките на ИСАФ - това са все неща, които наистина са жалони за развитието на НАТО и показват едно висока степен на съгласуваност, на консенсус, бих казал, в работата на Алианса.

Така, че аз споделям тази висока оценка за резултатите от този форум.

Господин президент, можете ли да бъдете по-конкретен по отношение на българските ангажименти към системата за противоракетна отбрана, ако има такава конкретика?

Георги Първанов:
Вие сами разбирате, че не може да се стигне до такива детайли. България не е от страните, които са в челните редици при обсъждането на този въпрос. Засега беше важно да се стартира въпросът, да има принципна договореност за изграждане на различните етажи, образно казано, и особено това, което тревожеше всички и в крайна сметка намира едно много убедително, позитивно решение – взаимодействието с Русия.

Става дума не за единна противоракетна отбрана между НАТО и Русия. Става дума за съгласуваност на отделни елементи при наличието на прозрачност, ефективност и реципрочност, както беше подчертано и в документа на Алианса.

Господин президент, позицията на страната ни по отношение на диалога Русия - НАТО?

Георги Първанов:
Ние само можем да бъдем удовлетворени от това, че този диалог не просто рестартира, той придобива едно ново качество. Аз очаквам в предстоящата среща НАТО-Русия, в която ще участва президентът Медведев, и за която ключова роля в нейната организация играе президентът Обама, наистина да покаже висока степен на доверие, много активен диалог не само по възловата тема за противоракетната отбрана, но диалог, който можем да наречем стратегически. Това не е само мое определение. Това беше казано от редица участници в дебата.

Разбрахме, че сте имали личен разговор с Обама. Какви послания си разменихте по време на срещата?

Георги Първанов:
По време на моето изказване за Стратегическата концепция един от акцентите беше свързан с темата за разширяването. Това е тема, която присъства под формата на политиката на „отворени врати” и като представител на региона на Балканите аз можех само да изразя нашето удовлетворение и подкрепа за една такава политика.

В последвали разговори с генералния секретар господин Расмусен и с президента господин Обама ние обсъдихме този въпрос и аз бях доволен да чуя оценката на президента на САЩ, че на България се гледа като на един ключов фактор в процеса на евроатлантическата интеграция на региона; като на един от стабилизиращите фактори за развитието на само на Балканите, но и на съседните региони.

Господин президент, какво смятате за най-важно от новата концепция на НАТО и останахте ли с впечатлението, че тя беше лесно постигната? Имаше слухове, че ще има раздори.

Георги Първанов:
Беше постигната относително лесно, въпреки че тези дебати се характеризират с една висока степен на откровеност, но беше извършена изключително много предварителна работа. Не само мое мнение, но и на целия екип, на нашето Външно министерство, което координираше работата, е че генералният секретар на НАТО свърши огромна по обем работа. На практика той беше основната писалка, ако мога да използвам тази метафора, и затова всички луфтове, цялото това напрежение, което съществуваше на един по-ранен етап, беше в значителна степен обрано.

Разбира се, късно снощи на вечерята бяха възпроизведени някои от спорните моменти и това е обяснимо, защото много от участниците в дебата се чувстват задължени да изразят онези позиции, за които избирателите вероятно ще им търсят сметка след това.

Но това беше един много конструктивен дебат, така че стратегическата концепция бе приета с безспорен консенсус.

Господин президент, започва преходният период за изтегляне от Афганистан. Как България ще промени участието си там?

Георги Първанов:
Ние сме заявили на базата на предварителните разчети, на експертизата на Министерството на отбраната и на Щаба на отбраната, готовност за известно увеличение на числеността, но искам да подчертая, че не става дума за преформатиране на българското участие. Става въпрос да поставим акцент върху увеличение на обучаващите, защото основният проблем и една от основните цели на започващия преход в Афганистан ще бъде именно подготовката на местните сили за сигурност, на администрацията, на дипломацията на страната, за да може да се създаде един наистина голям, сериозен капацитет, който да е в състояние да покаже истинска държавност. И в този смисъл аз смятам, че подкрепата на България е и навременна, и ефективна.

Разбира се, искам да подчертая това, което прозвуча в хода на почти всички изказвания. Преходът не означава някакво механично изтегляне. НАТО запазва своето военно присъствие като гарант на мира, но все повече тежестта на отговорността и задачите ще пада върху силите за сигурност на самия Афганистан.

Противоракетният щит не сте го обсъждали в детайли, но все пак е ясно България какви възможности има да участва в него – финансиране, изграждане на допълнителни съоръжения?

Георги Първанов:
Отново искам да кажа – евентуалните ангажименти по финансирането ще бъдат доста минимални. Основната тежест се поема от други страни, преди всичко от САЩ. Що се отнася до разположението на отделните елементи, това категорично не е обсъждано. Това е политическа дискусия и няма място за подобен дебат.

Имахте ли други ключови срещи, освен тази с Обама?

Георги Първанов:
Аз вече ви казах – срещите ми с генералния секретар, която също беше много ползотворна, с чешкия президент, с президента Саркози разменихме мнения по някои въпроси. Това са, знаете, динамични срещи. Не се сяда да се водят тежки официални разговори, но се коментират много от въпросите, които са в дневния ред на самата среща.

Останахте ли с впечатлението, че тази нова концепция ще ангажира с нови мисии далече зад европейските граници НАТО ? Или по-скоро ще бъде завръщането на Алианса в Европа?

Георги Първанов:
Вижте, основен елемент от концепцията е идеята за това НАТО да играе възпираща роля в бъдеще, може би и в по-голяма степен. Но сами разбирате, че ние не можем да разсъждаваме върху хипотези.

Според мен едно от най-важните, а може би и най-важното нещо е потвърждаването на стратегията, на визията за единната и неделима цялост на Алианса, на територията на Алианса, и в това е смисълът, впрочем, и на идеята за противоракетната отбрана – за това всяка нация, всяка държава, всеки народ се чувства защитен, принадлежейки към самия Алианс.

Отново по отношение на Афганистан. Някои страни вече декларираха крайни дати, в които ще изтеглят своите части оттам. България има ли идея за година, в която ще започне да изтегля нашите войници? Краен срок, в който ще завърши такова изтегляне?

Георги Първанов:
Вижте, има един ориентировъчен срок, който си поставя самото афганистанско правителство и президентът Карзай, но аз смятам, че не е разумно всяка една от страните да коментира конкретна дата. Това, което прозвуча тук в повечето от изказванията е, че е добре да бъдем солидарни, да бъдем единни и в това свое становище, в тази своя позиция.

Отново искам да кажа, че не става дума за тотално изтегляне, защото и след края на прехода Алиансът все пак ще присъства като един своеобразен гарант за необратимостта на процесите.

 

На снимката: Президентът Георги Първанов разговаря с генералиня секретар на НАТО Андрес Фог Расмусен

Снимка: сайт на президентската институция