Как армията ни оказа хуманитарна помощ на бежанците в съседна Македония през 1999 г.

22.11.2020 г. Как армията ни оказа хуманитарна помощ на бежанците в съседна Македония през 1999 г.

 Дори в лагера край Радуша бяха командировани един заместник-министър на отбраната и старши офицер от Генералния щаб, които да координират потока на стоките, които карахме като помощ и общата ситуация, за да имаме реална информация, казва тогавашният начаник на ГЩ на БА ген. Михо Михов.

Спирдон Спирдонов

Времето не е толкова далеч. Да си спомним за една от хуманитарните мисии на Бългаарската армия. Етническото прочистване в Косово, осъществявано от сръбските военни, полицейски и паравоенни формирования през 1998-1999 г., предизвика значителен бежански поток от провинцията към съседните страни, се посочва в съобщението на Министерството на отбраната. В изпълнение на поетите ангажименти от Република България за оказване на хуманитарна помощ на бежанците в Република Македония, през април 1999 г. бе развърната българска военнополева поликлиника в бежанския лагер “Радуша” (на 15 км от Скопие). В лагера бяха настанени семейства с около 900 деца, между които над 100 бебета до 1 година, включително и новородени на по няколко дни.

Поликлиниката включваше хирургичен, реанимационен, терапевтичен, педиатричен, психо-неврологичен и инфекциозен екипи с дезинфектор, епидемиолог и фармацевт. Екипите работиха в продължение на три месеца. Един военно-транспортен самолет “Ан-26” беше на разположение за евакуация на тежко болни бежанци от Република Македония.

Министерството на отбраната изпрати в Република Македония и отряди за тилово осигуряване за изхранване на бежанците. За гарантиране на ритмичното осигуряване с хранителни продукти и други материални средства снабдяването се извършваше ежеседмично от територията на Република България. Осигурени бяха и 100 полеви кухни за оказване на помощ за другите бежански лагери в Република Македония с топла храна.

Хуманитарната помощ за бежанците в Република Македония възлиза на сума, надхвърляща 1,5 млн. лв.

В село Радуша бе открита благодарствена плоча за помощта, оказана от България за бежанците в Македония, завършва информацията на военното ни ведомство.

Какво съобщават медиите у нас на 15 април 1999 г.?

Вчера (б.р. – 14 април 1999 г. )полк. Николай Чобанов, началник на медицинското осигуряване на българската армия, заяви за медиите, че за лагера Радуша край Скопие, където в момента има 2 300 косовски бежанци, днес ще заминат 47 медицински кадри. От тях 23 са лекари и сестри, а останалите са обслужващ персонал. Те ще получават по 27 долара на ден плюс заплатата. Този екип ще престои в лагера 15 дни, след което ще бъде сменен от друг. Засега са подадени 120 молби за участие. В екипа има епидемиолози, реаниматори, педиатри, терапевти. Те носят полева поликлиника, която ще бъде разположена в дървени къщички и палатки. Разполагат с медикаменти за две седмици на обща стойност 200 млн. лв. В Радуша ще бъдат разположени и 6 полеви кухни като всяка от тях ще обслужва по 400 човека. Медиците ще ядат от същата храна, която ще се доставя с камиони от България. Военното министерство отпуска един самолет Ан -26, с който ще се транспортират тежко болни от лагерите в Македония в България. От здравното министерство съобщиха, че болниците в Благоевград и Кюстендил са готови да приемат по 50 тежко болни косовари за лечение. Излекуваните ще бъдат връщани обратно в лагерите в Македония. Лечението на бежанците ще бъде платено от бюджета на двете болници, а после те ще поиската актуализация и компенсация за извънредните разходи.  Както в легера в Радуша, така и в другите лагери, където ще бъдат разположени българските кухни, ще се предлага топла храна. Косоварите не могат да консумират американската суха храна, от която повръщат.

Помощи за 150 млн. лева заминават за Македония. Това е съобщил лидерът на Конфедерацията на независимите синдикати в България д-р Желязко Христов. Тези помощи са събрани от организациите на синдиката и ще бъдат предадени на профсъюзите в Македония. Сред най-щедрите дарители са плевенското предприятие "Мизия" и регионалният синдикат, осигурили дрехи за 51 млн. лв., фирма "Гергов" АД от пловдивското село Труд - колбаси за 30 млн. лв., и др. От президентството ще бъдат изпратени 5 тона брашно. Парите за него са от лични дарения на президента Петър Стоянов и администрацията му. Ще бъдат изпратени още и 20 тона тестени изделия.

Говорителят на външно министерство заяви, че българският посланик към НАТО Бойко Ноев е информирал за съвещание на Евроатлантическия съвет за партньорство, на което е била обсъдена възможността за участие на България в хуманитарна операция на НАТО в Албания. Ноев е потвърдил солидарността на България с действията на международната общност за намиране на политическо решение и съпричастността ни с жертвите на етническото прочистване. Посочил е значителната помощ, която оказва България на депортираните и е обърнал особено внимание на необходимостта от дългосрочна стратегия за стабилизиране и развитие на Балканите, като неотменна част от нея стане бързото приемане на България в НАТО и ЕС.

Какво съобщава БТА?

Етническото прочистване в Косово (1998-1999 г.) осъществявано от сръбските военни, полицейски и паравоенни формирования предизвиква вълна от бежанци, в резултат на която около 1 милион бежанци преминават в Албания, Македония, Черна гора, България и др. На 8 април 1999 г. Министерският съвет на България приема програма от мерки за преодоляване на негативните последствия за нашата страна от кризата в Косово. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците към 31 май 1999 г. напуснали Косово са общо 778 500 души, които се намират на териториите на съседните страни: в Македония - 250 400 души, в Албания - 441 500 души, в Босна и Херцеговина - 21 500 души, в Черна гора - 65 100 души, в Турция - 7 612 души. Заради конфликта в Косово в Македония са открити четири бежански лагера - в Стенковец, Божане, Непростино и Радуша. За три от тях се грижат силите на НАТО, а за един - в Радуша - македонските власти. През април 1999 г. правителството на България предлага на Македония на нейна територия да се инсталира българска военно-полева болница, която да поеме лекуването на болни в бежанските лагери. Със заповед на министъра на отбраната от 14 април 1999 г. България започва да изпълнява мисия в бежанския лагер в Радуша, на 15 км от Скопие, където се намират около 3 000 бежанци. Помощта, която България осигурява за поддържане на лагера е над 7 милиарда и половина лева. Тя се изразява в поемане на цялостната издръжка на лагера "Радуша", където е изградена военно-полевата болница, изградени са над 400 сглобяеми къщички на стойност над 5 милиона марки, осигурени са 100 полеви кухни. Освен това по линия на Червения кръст са изпратени над 211 млн. лв. във вид на дрехи, одеала, медикаменти и т.н. Отпуснати са и 180 млн. лв. за т. нар. медицински мост за лечение на тежко болни в български лечебни заведения, предимно Военна медицинска академия и правителствена болница. Освен това с решение на правителството са отпуснати и 100 млн. лв. за косовските бежанци в Албания. От началото на кризата в Косово през есента на 1998 г. към юни 1999 г. 423 лица от Съюзна република Югославия са подали молби за статут на бежанец в България.

Ген. Михо Михов: Лично съм инспектирал лагера в Радуша

Бяхме създали специален щаб за анализиране на ситуацията на запад от нас, разказва по-късно в интервю за „Фоокус“ тогашният началник на Генералния щаб генерал Михо Михов. „По-късно този щаб, ръководен от мен, прерасна като информационен и аналитичен център в правителството и оттам като Съвет по сигурността към премиера. Този опит беше ценен.

Лично моето мнение е и тогава, когато правителството правеше системни заседания, беше да помогнем и приемем бежанци. Дори бях готов и започнахме подготовка на освободени казармени райони за приемането им. Но по-мъдри излязоха политиците и те действително отлагаха този процес.

Много по-късно научих онази сентенция, която е жизненоважна и както и сега казваме – тези бежанци търсят жизнено пространство не чрез въоръжена сила, а с други подходи. Тогава се говореше по отношение на албанските мюсюлмани: „Един оди, десет води”. Можем да си представим какво би станало и в нашата страна, ако тези десет и повече доведени, не се върнат в своята родина. Затова България взе решение – възложи на българската армия да изградим, благодарение на македонското правителство и на неговата готовност, лагер за бежанци недалеко от град Тетово под Шар планина в село Радуша. Много фирми подготвиха и фамилни къщички, които бяха прекарани в Македония за заселниците. На този лагер устроихме и медицинска помощ, и храноден на всички бежанци, и охрана. Дори там беше командирован един заместник-министър на отбраната и старши офицер от Генералния щаб, които да координират потока на стоките, които карахме като помощ и общата ситуация, за да имаме реална информация вътре в България чрез военното разузнаване, Генералния щаб, МО и правителството.

Лично съм инспектирал лагера. Като началник на Генералния щаб съм ходил, за да проверя ситуацията. Имаше пълно спокойствие. Бежанците от Косово също бяха доволни от разговорите, които съм провеждал. Мисля, че това беше достоен пример и една много силна политическа атака по този начин за възпиране на миграционния натиск. Бих казал с военен термин „политическа и дипломатическа атака”.“

Бившият зам.-министър на отбраната Пламен Радонов, който през 1999 г. той беше комендант на бежанския лагер „Радуша" в Македония казва пред Дарик радио“: „Първо, спечелихме доверието на бежанците. Ако ви интересува как се прави това? Всеки народ и всеки етнос си има определени специфики, нрави, обичаи. Спечелихме доверието на техните старейшини и в резултат на което вътрешният ред организацията бяха поверени на тях. Те си раздаваха топлата храна, която им предоставяхме, помощи и така нататък. За сигурността на лагера тогава отговаряше офицерът от ВКР майор Чулев, после бригаден генерал и шеф тези служби. Ликвидирахме всякаква възможност за спекула, проституция и криминални деяния вътре в самия лагер. И в крайна сметка той беше един подреден лагер. Като идваха чужденци и ваши колеги от CNN, BBC и други световни медии, те се учудваха. Беше едно добра визитна картичка на България за онзи тежък момент.“

На снимката: Церемония по награждаване на военнослужещи, участвали в мисията в Радуша.