Народното събрание промени закона за резерва, въведе срочна служба в доброволния резерв

16.12.2020 г. Народното събрание промени закона за резерва, въведе срочна служба в доброволния резерв

 Спирдон Спирдонов

Със средно 80-100 гласа по различните текстове Народното събрание прие на второ четене промените в Закона за резерва на Въоръжените сили. Твърдо „въздържали се“ бяха депутатите от ПГ „БСП за България“. Тяхната позиция бе аргументирана от ген. Кольо Милев. (Б.р. - Мотивите на опозицията публикуваме отделно.) Поправките, според правителството, което е вносител на законопроекта, целят увеличаване броя на гражданите с военна подготовка, за да се преодолеят проблемите с окомплектоването на военните формирования за мирно и военно време. Ще спомена някои от основните моменти.

Защо се налага въвеждането на срочна служба в доброволния резерв?

Данните показват, че в курсовете за подготовка на гражданите за защита на отечеството от 2015 г. насам, начална военна подготовка са преминали около 1000 български граждани, а в курсове за специална военна подготовка за нуждите на въоръжените сили - едва около 70. Спред МО ще има все повече затруднения при окомплектоването на военните формирования за мирно и военно време с подготвени във военно отношение граждани. Анализите прогнозират, че в рамките на следващите 10 – 15 г. Република България няма да разполага с достатъчно подготвени граждани за защита на отечеството, придобили статус на запасни, с които да бъдат окомплектовани военните формирования. Поради този пролем се въвежда на „срочна служба в доброволния резерв“. За 6 месеца този резервист ще преминава военна подготовка и ще изпълнява задачи в състава на военни формирования от въоръжените сили като резервист.

За времето на изпълнение на договора за срочна служба в доброволния резерв, резервистът ще е със статус на военнослужещ с правата и задълженията, съответстващи на заеманата длъжност. Той ще получава основно месечно възнаграждение в съответствие със заеманата длъжност и присвоеното му военно звание. Резервистът ще има право на неплатен служебен отпуск от работодателя, за което се предвиждат съответните допълнения в специалните закони, по аналогия на активната служба в доброволния резерв. Ограничава се възможността по време на изпълнението на срочната служба в доброволния резерв, трудовото или служебното правоотношение с резервиста да бъде прекратявано от страна на работодателя.

Ако отговарят на съответите изисквания преминалите срочна служба в доброволния резерв, ще бъдат приемани на военна служба без конкурс.

Дава се възможност за български гражданин, завършил начална военна подготовка до края на 2019 г.  да сключи договор за служба в доброволния резерв само за втория и трети етап.

Прогнозните средства с включени заплати, осигуровки, издръжка и военна подготовка на личен състав, изпълняващ срочна служба в доброволния резерв са в размер на 8 371 400 лв. на годишна база. Срочната служба в доброволния резерв ще се осъществява на два периода по 6 месеца, като за всеки период са разчетени за участие до 300 човека. Средствата ще бъдат осигурявани в рамките на разходите за отбрана, съгласно Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП до 2024 г.

За военното обучение в училищата

В настоящия момент учениците в девети и десети клас се обучават за придобиване на знания, свързани със защитата на родината, с оцеляване при кризи от военен характер, както и за усвояване на знания за мисиите и задачите на въоръжените сили. Със закона се въвежда по-гъвкав подход, който да е по-изгоден както от гледна точка на структурирането на учебната програма, така и с оглед натовареността на учениците. Предвижда се възможност за обучение за защита на отечеството в рамките на не по-малко от десет учебни часа от определените часове на класа по време на етапите за придобиване на средно образование. Определя се възможност за допълнително обучение, извън часовете на класа, което би могло да се осъществява в избираеми и/или факултативни учебни часове.

Нова пределна възраст за служба в резерва

Въвежда се максимална възраст за сключване на договор за служба в доброволния резерв, която да бъде не по-малко от две години до навършване на пределна възраст. Това ще гарантира възможността за използване на резервиста в рамките поне на две години, което би оправдало извършената подготовка и разходи за него.

Увеличаването на пределната възраст за служба в доброволния резерв е в резултат на промените в Заона за отбраната и въооръжените сили, където се въведе нова пределна възраст, според военното звание Възрастта е увеличена за сержанти (старшини), офицерски кандидати, младшите офицери и старши офицери на 60 години, а за офицерите с висши военни звания на 65 години. Очаква се военнослужещите, след навършването на пределна възраст и освобождаване от военна служба да сключват договор за служба в доброволния резерв до навършване на пределна възраст за притежаваното военно звание.

Законът определи и по-висока пределна възраст за водене на военен отчет в запаса, която за сержанти (старшини), офицерски кандидати и младши офицери и старши офицери възрастта стана 60 години, за старши офицери - 62 години, а за офицерите с висши военни звания - 65 години. Като се има предвид, че запасните от други структури в сектора за сигурност са малкона брой, както и специфичната им подготовка, тяхната пределната възраст за служба в запаса е  63 години.

Освен това, се въвежда максимална възраст за сключване на договор за служба в доброволния резерв, която да бъде не по-малко от две години до навършване на пределна възраст. Това ще гарантира възможността за използване на резервиста в рамките поне на две години, което би оправдало извършената подготовка и разходи за него.

Централно военно окръжие – с юридическа правосубектност

В момента то е пряко подчинено на министъра на отбраната, второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на отбраната, но не притежава юридическа правосубектност. Затова законът му определи статут на самостоятелно юридическо лице. По този начин се отчита изпълнението на мисията, функцията и задачите на ЦВО, както и организационните му връзки със структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, които са със статут на юридически лица, включително и с общинските и районните администрации, с Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с Министерство на правосъдието и местата за лишаване от свобода е целесъобразно да му бъде определен статут на самостоятелно юридическо лице. Смята се, че подобен подход ще намали ангажирания за нуждите на ЦВО административен ресурс от страна на Министерството на отбраната и ще му даде оперативна самостоятелност.

Със свой доокумент правителството ще определи конкретните действия и задачи на областните управители и кметовете на общини за осигуряване на оповестяването и доставянето на запасни и техника-запас.

Народните представители Красимир Богданов, Милен Михов, Борис Вангелов, Юлиян Ангелов, Деан Станчев, Александър Сиди, Мария Цветкова, Калин Поповски, Йордан Йорданов, Стоян Божинов, Искрен Веселинов и Александър Сабанов предожиха промяна на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Според тях статут на военноинвалиди трябва да получават български граждани с трайно намалена работоспособност в резултат на заболяване или злополука, включително и при изпълнение доброволна военна служба, както и курсантите от висшите военни училища. В преходните и заключителни разпоредби искаха да се уточни, че доброволна военна служба е срочна служба в доброволния резерв, включваща период от време, през който пълнолетен български гражданин преминава военна подготовка и изпълнява задачи в състава на военни формирования от въоръжените сили.

За студентите във висшите военни училища

Народният представител Христо Гаджев направи следното предложение между двете четения, което бе подкрепено от Комисията по отбрана: „Студентите във висшите военни училища да се обучават за придобиване на допълнителна квалификация „Офицер от резерва“, ако, разбира се, отговаря на съотвените изисквания“. Предвиждаше се текстът да влезе в сила от 1 септември 2022 г. И по сега действащия закон това е възможно, но по желание на студента. В свое становище Министерството на отбраната бе изразило несъгласие, което бе потвърдено на заседанието на Комисията по отбрана и от заместник-министъра на отбраната ген. Атанас Запрянов.

Идеята на г-н Гаджев бе „Студентите във висшите военни училища да се обучават императивно – тук отварям скоба – за придобиване на допълнителна квалификация „Офицер от резерва“, ако отговарят съответно на изискванията – да са пълнолетни граждани, годни, психологично пригодни, да не са осъждани, срещу тях да няма образувано наказателно производство и да не са навършили 40 години“. Концепцията е, допълва народният представител, че в крайна сметка като си говорим за попълване все пак на резерва на въоръжените сили, само доброволно надали ще успеем да постигнем този резултат, тъй като до момента имаме опита, че не се получава така и затова е предложението.

Освен, че от Министерството на отбраната не бяха съгласни този текст да има императивна форма, те не подкрепяха идеята цивилният студент при завършване на висшето си образование да придобива и бакалавърска степен „Офицер от резерва“. Т.е „Офицер от резерва“ да бъде професионална квалификация и да не е част от регулираната професия „Офицер“. Така в доклада на комисията бе записано, че  студентите във висшите военни училища ще получават професионална квалификация „Офицер от резерва“ и ще бъдат използвани в резерва на Въоръжените сили. В пленарна зала обаче този текст отпадна по предложение на вносителя му Христо Гаджев.

Промениха Закона за военноинвалидите и военнопострадалите

Народните представители Красимир Богданов, Милен Михов, Борис Вангелов, Юлиян Ангелов, Деан Станчев, Александър Сиди, Мария Цветкова, Калин Поповски, Йордан Йорданов, Стоян Божинов, Искрен Веселинов и Александър Сабанов предожиха промяна на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Според тях статут на военноинвалиди трябва да получават български граждани с трайно намалена работоспособност в резултат на заболяване или злополука, включително и при изпълнение доброволна военна служба, както и курсантите от висшите военни училища. В преходните и заключителни разпоредби искаха да се уточни, че доброволна военна служба е срочна служба в доброволния резерв, включваща период от време, през който пълнолетен български гражданин преминава военна подготовка и изпълнява задачи в състава на военни формирования от въоръжените сили. На заседанието на комисията, обаче, те  оттеглиха едно от предложенията си за промяна на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Сметнаха, че тази поправка дублира сега съществуващия текст в съответния член, където е посочен и изразът „доброволният резерв“. На второ четене в пленарна зала бе прието второто предложение на депутатите от ВМРО статут на военноинвалиди да получават курсантите с трайно намалена работоспособност в резултат на заболяване и злополука.