Едва ли срочната служба в доброволния резерв ще реши проблемите

16.12.2020 г. Едва ли срочната служба в доброволния резерв ще реши проблемите

 Бригаден генерал от запаса Кольо Милев*

Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (ЗРВСРБ) е поредния опит чрез въвеждане на нови формулировки да се реши проблема с некомплекта от личен състава във въоръжените сили, вместо да се тръгне към по рационални решения. Вече 12 години след прибързаното решение за въвеждане на професионална армия никой от управляващите не иска да приеме факта, че доброволна служба  при съществуващите условия във въоръжените сили няма да има, ако военната служба не стане атрактивна за младежите и съпоставима с другите професии на пазара на труда.

Само пожелание без никакви изследвания е това, че като се въведе срочна служба в доброволния резерв, ще се увеличи броят на подготвените български граждани за защита на отечеството. И сега съгласно съществуващите разпоредби в Закона за резерва и ЗОВСРБ може да се приемат на служба български граждани, но никой не иска.

Младежите предпочитат да берат ягоди

и боровинки в Англия и лалета в Нидерландия, защото за 3-4 месеца получават толкова, колкото в България като военнослужещи няма да получат за цяла година. През останалото време те са свободни и могат да завършват по две и три висши образования, които никой не иска да признае и даже да участват в протести докато управляващите не разберат че повече така не може. Предпочитат да са касиери и работници във веригите магазини, където са на топло и получават повече отколкото в танка и бойната машина и не ги юркат през цялото време да косят полигони и градинки, да гасят пожари,  вместо да служат като хората и да получават за това прилично възнаграждение. Вместо да се бият на входа за предложената от управляващите военна служба, те бягат като чумави от нея.

Защото не е престижна,

защото не ги удовлетворява, защото не е  професия за цял живот която да им гарантира място в обществото и признание от него.  Ако може вносителите, в лицето на МС и МО основно да ни отговорят какви са нагласите в обществото  по този въпрос и колко души са заявили че ще приемат доброволно да служат за период от 6 месеца и повече срещу 1000 лв. заплата веднага ще гласувам за предложените изменения. Ако някой посочи, че работодателските организации са готови да освободят някого да отиде да служи и ще му пазят мястото докато се върне след 6 месеца и повече ще гласувам. Но никой не прави такива изследвания. Само словесни еквилибристики. Спомням си за едно непрофесионално изследване на една неправителствена организация през далечната вече 2013 г., когато ходеха на мисии, което беше най-големия мотив за служба. На въпроса бихте ли желали да служите в армията 70 % от младите отговориха напълно отрицателно, а само 8-10 % биха пожелали при определени условия, но никой не даде гласност на това. Така че нещата са извън контрола на правителството и обществото не ги приема адекватно с експертите от МО, които смятат че могат да залъжат някого. А с нови формулировки проблемът няма да се реши без промени в нормативната уредба. В това се увериха и много страни на запад и в САЩ и Канада и предприемат решителни мерки. Но ние продължаваме да се ослушваме и да чакаме  момента, когато няма да има кой да се качи на новите самолети и бойни машини, ако въобще ги получим някога.

Не мога да приема че срочната служба в ВС е за сметка на бюджета на МО. Това може да стане ако бюджетът се прави по щатното разписание, а не както е сега по списъчното състояние на ВС. Преди 10 години, когато се приемаше закона за резерва МО с министър Аню Ангелов отделяше 6 млн. лева от бюджета за подготовка на постоянния резерв, раздаваше по една заплата без да са участвали във занятия на запасните. Пълен провал.

Махнаха парите и постоянния резерв се отписа от участие.

Сега съществува само на книга. Защо МО да е виновно, ако МС не му е осигурил целево средства за подготовка на резервистите на срочна доброволна служба. Защо тези средства не се планират към Централния бюджет и ако МС не осигури средствата той да е виновен за неизпълнение на плана.

Както е тръгнало с некомплекта, ще трябва и 80 годишните да се планират за участие в мобилизационния резерв, войниците да служат до 55 години, за да могат да се пенсионират, а сержанти и офицери да служат до 66 години и да се водят в резерва до 65-70 години. За военно време ще изкараме армия от пенсионирани старци и жени като българското опълчение. Просто смешно бе увеличаването на възрастта на служба в армията с още три години, което налага тези промени.

Всичко останало, записано в Преходните и заключителните разпоредби, е под въпрос и се нуждае от доказване дали този модел ще работи. А най-голямата глупост в проекта и мотивите е, че предложения проект не води до въздействие върху държавния бюджет. На основание на това твърдение, което не е вярно, в бъдеще няма да ви отделят средства за доброволна срочна служба и за поддържането на резерва с увеличаването на годините за стоене в резерва.

*Бригаден генерал от резерва Кольо Милев е народен представител от ПГ „БСП за България“. Той изрази в пленарна становище по гласуваните промени на Закона за резерва на Въоръжените сили.