Въоръжените ни сили трябва да наброяват не по-малко от 43 хиляди души

22.12.2020 г. Въоръжените ни сили трябва да наброяват не по-малко от 43 хиляди души

 Спирдон Спирдонов

За изпълнение на възложените мисии и задачи Въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малка от 43 000 души, в това число 3000 души доброволен резерв. Това е записано в проекта на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България до 2032 г.  

По Програма – 2020 общата численост е не по-малка от 37 хиляди и не по-голяма от 40 хиляди души. Броят на доброволните резервисти се запазва.

Този стратегически документ на отбраната, пише в неговото начало, определя минимално необходимите отбранителни способности на Въоръжените сили за изпълнение на приетото ниво на политическа амбиция за тяхното използване. Той задава параметрите за развитие и основните насоки за изграждане на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г., чрез ангажиране на политическите, икономическите, технологичните, информационните, военните и гражданските ресурси на страната. Отчетени са и протичащите процеси на стратегическо преосмисляне в НАТО и ЕС.

Програма 2032 ще послужи за основа при разработването на „План за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 г.“, последващ План за развитие на Въоръжените сили за периода от 2027 до 2032 г. и за дългосрочен „Инвестиционен план програма до 2032 г.“.

Организационна структура на Въоръжените сили

Извършеният преглед на способностите и структурите на Въоръжените сили и направените оценки на концепциите на операциите по сценариите за планиране налагали оптимизиране организационните структури на Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции, както и създаване на нови структури.

Организационната структура на Въоръжените сили включва

Българска армия  (Съвместно командване на силите, Сухопътни войски, Военновъздушни сили, Военноморски сили, Съвместно командване на специалните операции, Командване за комуникационно- информационна поддръжка и киберотбрана – К КИПКО,  Командване за логистична поддръжка - КЛП) и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, които не прилагат Закона за администрацията. В състава на Въоръжените сили са включени и военнослужещите от Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, прилагащи Закона за администрацията. В структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната влизат, включително службите „Военно разузнаване“ и „Военна полиция“.

(Б. р. - Програмата предвижда извършването на промени в нормативната база, които да позволят по-ефективно планиране и използване на военнополицейските способности в операциите. Чрез тях ще се постигне засилена координация между СВП и Щаба на отбраната и ще се даде възможност началникът на отбраната да поставя специфични оперативни задачи на военнополицейските формирования, свързани с охрана на лица и обекти, ескортиране, конвоиране, защита на силите и други дейности при провеждане на военни операции в мирно и военно време. С реализацията на тези промени СВП ще придобие нови способности, различни от тези на националната полиция във време на война.)

Командната структура на Въоръжените сили включва:

Върховното главно командване (във военно време), Министерството на отбраната с интегриран в него Щаб на отбраната, Съвместното командване на силите, Командване на Сухопътните войски, Командване на Военновъздушните сили, Командване на Военноморските сили, Съвместно командване на специалните операции, Командване за логистична поддръжка и Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана.

Насоки за работа с поглед към хоризонта 2032 г.

 „ Отбраната е основна държавна дейност и се планира, подготвя и осъществява в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, с ефективно използване на националните отбранителни способности, включващи военния и гражданските инструменти на държавата. В този контекст, Програма 2032, като основен програмен документ на отбранителната политика, задава стратегическите параметри за изграждането и поддържането на адекватни на рисковете и заплахите отбранителни способности на българските Въоръжените сили в дългосрочен хоризонт.

Постигането на заложените в Програмата цели в перспектива зависи от приемствеността в приоритетите на отбранителната политика на българските правителства до края на програмния период, наред с поддържането на висока степен на обществена подкрепа за осигуряване на достатъчно ресурси за отбраната.

За успешното постигане на поставените цели могат да бъдат набелязани следните приоритетни насоки за работа в средносрочен план – до 2026 г., в дългосрочен план – до 2032 г. и отвъд този хоризонт:

  1. Разработване на План за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 г. и на последващ такъв за периода от 2027 до 2032 г.
  2. Разработване, одобряване, ресурсно осигуряване и последователно изпълнение на „Инвестиционен план-програма до 2032 г.“ ;
  3. Недопускане здравната криза от пандемията с COVID-19, с нейните последици върху икономиката и финансите, да се трансформира в криза на сигурността и отбраната, поради пренасочване на средствата за критично необходимите превъоръжаване/модернизация на Въоръжените сили към други сектори;
  4. Активно участие на Министерството на отбраната в процеса на изграждането на устойчивост на държавата при кризи при засилена междуведомствена координация и в рамките на всеобхватния подход към сигурността;
  5. Иницииране на законодателни промени, които да осигурят изпълнението на целите и приоритетите от Програма 2032 и съответните структурно функционални и организационни промени, заложени в Плана за развитие на Въоръжените сили;
  6. Категорично и неотклонно продължаване на изпълнението на основните инвестиционни проекти на Въоръжените сили. Възможно е, с оглед на конкретната финансово-икономическа ситуация, да се променят и предоговорят графиците за разсрочено плащане, но не трябва да се допуска прекратяването на проектите;
  7. Постигане на траен национален консенсус и получаване на дългосрочна политическа подкрепа за поддържане на достатъчни нива на разходите за отбрана, които да позволят реализация на заложените в Програма 2032 параметри.
  8. Изпълнение на Ангажимента за инвестиции в отбраната, приет на срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г., като разходите за отбрана достигнат 2% от БВП, съгласно разчетите на „Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 % от БВП на Република България до 2024 г.“, като поне 20% от тях са за придобиване на ново въоръжение и техника. За да се изпълнят параметрите на Програма 2032, след 2024 г. разходите за отбрана следва да се поддържат на ниво не по-ниско от 2% от БВП до 2032 г., а ако икономическото състояние позволява – и по-високо, за да се преодолее дефицитът, причинен от спада в абсолютната стойност на БВП в следствие на мерките срещу пандемията;
  9. Поддържане на категорична политическа воля за продължаване на мерките за преодоляване на проблема с големия брой вакантни длъжности във Въоръжените сили и повишаване на мотивацията за постъпване и задържане на професионална военна служба, чрез ежегодно нарастване на заплатите на военнослужещите средно с до 10% в периода до  2032 г., както и за въвеждането на нови, ефективни и работещи принципи и подходи в управлението на човешките ресурси в отбраната;
  10. Предприемане на категорични, ресурсно осигурени, последователни и целенасочени действия за преодоляване на изоставането на страната и за пълно изпълнение на поетите национални ангажименти по Пакета „Цели за способностите“ на НАТО, с насочване на усилията и ресурсите към приоритетните Цели;
  11. Целенасочена работа за изпълнението на ангажиментите по изграждане на възпиращия и отбранителен потенциал на Алианса, съгласно взетите решения от срещите на върха в Уелс, Варшава и Брюксел; 12. По-активно участие в изграждането на адаптираното Предно присъствие на НАТО в Черноморския регион, в Инициативата за готовност на НАТО и в мисиите и операциите на НАТО и ЕС;
  12. Развитие на стратегическото партньорство със САЩ и реализация на приоритетите в Пътната карта за сътрудничество в областта на отбраната, в интерес на ускоряване на процеса на модернизация на българските Въоръжени сили.
  13. Участие в съюзни военни формирования на територията на други държави от НАТО, както и изграждане на такива формирования на българска територия; 14. Развитие на способности за поддръжка на съюзни сили и средства като страна домакин;
  14. Реализация на съвместни проекти за изграждане и поддържа на отбранителни способности със съюзни държави в рамките на НАТО и ЕС;
  15. Максимално използване на потенциала на агенциите на НАТО и ЕС при изграждането на отбранителните способности на Въоръжените сили;
  16. Принос към Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, без допускане на дублиране на усилия и ресурси между НАТО и ЕС; 18. Продължаване на активното участие в проекти за изграждане на способности по линия на Постоянното структурирано сътрудничество на ЕС.

Към 2032 г. Въоръжените сили ще разполагат с основните приоритетни отбранителни способности и ще са в състояние да покрият голяма част от минималните военни изисквания за изпълнение на задачите по трите мисии. Необходимо е обаче, развитието на модерни, адаптивни и адекватни на рисковете и заплахите отбранителни способности да продължи и след 2032 г. Липсата на планомерни, последователни и целенасочени инвестиции за превъоръжаване/модернизация на Въоръжените сили в последните 30 години доведе до значителен дефицит в отбранителните способности. За преодоляването на този дефицит ще са необходими значително повече време и финансови ресурси, от определените в Програма 2032. Поради това, изграждането и развитието на немалка част от необходимите способности на Въоръжените сили ще продължи и след 2032 г. Крайният успех зависи от широката обществена подкрепа и трайния политически консенсус по заложените в тази Програма дългосрочни цели и приоритети, както и от последователността в отбранителната политика на българските правителства до хоризонта през 2032 г. и отвъд него.“, се посочва в края на проекта