Планират до 2026 г. да имаме 102 танка, 34 бойни самолета и 9 бойни кораба

17.04.2021 г. Планират до 2026 г.  да имаме 102 танка, 34 бойни самолета и 9 бойни кораба

 Спирдон Спирдонов

Това е основното въоръжение и техника, което трябва да имаме до 5 години, според прокта на План за развитие на Въоръжените сили до 2026 г. Тяхното осигуряване ще бъде в резултат и на изпълнението на основните проекти за модернизация от дългосрочния „Инвестиционен план-програма до 2032 година“.

Какво ще стане с личния състав и неговата неокомплектованост?

Планът ще се реализира на три етапа. В първия – 2021-2022 г., ще се извърши попълване на некомплекта от личен състав във военните формирования с много висока степен на готовност, декларираните и подлежащите на сертифициране структури като принос към колективната отбрана на НАТО, съгласно приетите Цели за способности. През втория – 2023-2024 г., предстои попълване на некомплекта от личен състав във военни формирования с висока степен на готовност, а през третия – 2025-2026 г. - попълване на некомплекта от личен състав във военни формирования от въоръжените сили.  

За изпълнение на възложените мисии и задачи въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малка от 43 000 души, в това число 3 000 души доброволен резерв., е записано в проекта на плана. (Числеността на Сухопътни войски ще бъде 45 на сто от тази на Българската армия, на ВВС – 22 на сто, ВМС – 13 на сто, Командване за логистична поддръжка – 8 на сто, Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана – 5 на сто, СКСО – 4 на сто и СКС – 3 на сто.)

„За подобряване на мобилизационните способности на страната и повишаване готовността на въоръжените сили за защита на Отечеството, ще се въведат нови възможности за доброволна служба във въоръжените сили за българските граждани - „срочна служба в доброволния резерв“. Срочната служба в доброволния резерв ще включва период от време (до 6 месеца), през който пълнолетен български гражданин преминава военна подготовка и изпълнява задачи в състава на военни формирования от въоръжените сили като резервист, което ще спомогне за реализиране на подготовката на по-голям брой български граждани за защита на отечеството и ще подобри и окомплектоването на военните формирования с резервисти и със запасни“, е отбелязано в проекта.

Струкура на въоръжените сили

Тя ще бъде оптимизирана, за да може да се отговори на изискванията на Концепция за възпиране и отбрана на Евроатлантическата зона. Във функционално отношение въоръжените сили ще се състоят от Сили за сдържане и Сили за отбрана, съответстващи на приетата категоризация на военните формирования, съгласно системата на НАТО.

Организационната структура на въоръжените сили включва Българска армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, които не прилагат Закона за администрацията. Българската армия е основа на въоръжените сили на страната и към 2026 г. ще включва: Съвместно командване на силите и военни формирования на пряко подчинение на командира на Съвместното командване на силите; три вида въоръжени сили (Сухопътни войски, Военновъздушни сили и Военноморски сили); Съвместно командване на специалните операции и военни формирования на пряко подчинение на командира на Съвместното командване на специалните операции; Командване за логистична поддръжка и военни формирования на пряко подчинение на командира на Командването за логистична поддръжка (считано от 01.09.2021г.) и Командване за комуникационноинформационна поддръжка и киберотбрана и военни формирования на пряко подчинение на командира на Командването за комуникационноинформационна поддръжка и киберотбрана (считано от 01.09.2021г.).

Командната структура на въоръжените сили включва: Върховното главно командване (във военно време), Министерството на отбраната с интегриран в него Щаб на отбраната, Съвместното командване на силите, Командване на Сухопътните войски, Командване на Военновъздушните сили, Командване на Военноморските сили, Съвместно командване на специалните операции, Командване за логистична поддръжка и Командване за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана.

Не се предвижда промяна на дислокацията на военните формирования

В проекта на плана е записано: „Мирновременната дислокация на военните формирования от въоръжените сили е консолидирана в централната част на Република България (с изключение на структурите от Военноморските сили), което гарантира своевременно развръщане при участие в операции по мисиите на въоръжените сили. Също така дислокацията е съобразена и с демографските особености в географските райони с цел попълване на войските и силите с човешки ресурси. Близостта на формированията до основните линии за комуникация в страната осигурява свобода на придвижването по основните маршрути за движение.

Базите за съхранение на материални ресурси са разположени на територията на цялата страна, с което се осигурява разсредоточеност на запасите и осигуреност на формированията от въоръжените сили на териториален принцип при изпълнение на задачите“.

Парите?

Направен е тревожната констатация, че „за 2021 г. разходите за отбрана (в т. ч. средства от централния бюджет и трансфера за Държавните висши военни училища) представляват 1,62% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Намаляване на разходите за отбрана под утвърдените прагове в Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 % от БВП на Република България до 2024 г., ще доведе до негативно въздействие върху способностите на ВС, окомплектоването с личен състав, подготовката, както и върху поетите ангажименти към НАТО и ЕС и декларираните военни формирования за НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС (ОПСО на ЕС)“. Надеждите са, че в следващите години ще се спазва Националният план за повишаване на разходите за отбрана на 2 % от БВП на Република България до 2024 г. Планира се през третия етап – 2025-2026 г. съотношението между разходите за личен състав, издръжка и капиталовите разходи спрямо общите разходи на министерството на отбраната да се поддържа на ниво 60:20:20.

Трите мисии се запазват

Ролята на въоръжените сили,е поосочено в проекта на плана, е да гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната, да защитават нейната териториална цялост, да участват в колективната отбрана на НАТО и в Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Прегледът на отбраната е потвърдил валидността в дългосрочен план на трите основни мисии на въоръжените сили:

 Мисия „Отбрана“: въоръжените сили гарантират националния суверенитет и независимост и в условията на колективна отбрана защитават териториалната цялост на страната и на страните-членки на НАТО за установяване на стабилна среда на сигурност.

 Мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“: въоръжените сили участват в мисии и операции на НАТО и ЕС в отговор на кризи, в мисии на ООН, ОССЕ и други коалиционни формати, за предотвратяване на конфликти, борба с тероризма, укрепване и разширяване на доверието, сигурността и сътрудничеството в областта на отбраната.

 Мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“: въоръжените сили поддържат способности за превенция, ранно предупреждение и неутрализиране на потенциални рискове и заплахи за националната сигурност; оказване на хуманитарна помощ и спасителни действия на национална територия и в морските пространства на страната и извън нея; неутрализиране на невзривени бойни припаси; оказване помощ, при необходимост, за овладяване на миграционни кризи и охрана на границата, противодействие на тероризма, защита на стратегически обекти; провеждане на спасителни, евакуационни и неотложни аварийновъзстановителни работи за овладяване и/или преодоляване на последствия при бедствия, терористични атаки, опасно разпространение на инфекциозни заболявания и други рискове за сигурността на българските граждани и националните ценности, както и при справянето с епидемии от различни заболявания; участие в подготовката на населението и инфраструктурата за отбрана и действия при кризи от невоенен характер.

От МО са записали, целта на плана е да създаде условия за изпълнението на конституционните задължения на въоръжените сили на Република България, както и на поетите национални ангажименти към колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС.

Реализирането на тази цел ще се осъществи чрез:

- изграждане, поддържане и развиване на минимално необходимите приоритетни отбранителни способности на въоръжените сили в периода 2021 - 2026 г., като част от способностите с дефицит и способностите за поддържане и развитие за периода 2021-2032 г.;

- въвеждане на нова функционална структура на въоръжените сили;

- изменения в организационната структура и числеността на въоръжените сили;

- трансформиране на системата за ръководство, командване и управление на въоръжените сили, нейните елементи и функциониране;

- оптимизиране на системите за логистична поддръжка, комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана, както и военно-образователната система;

- адекватно финансово осигуряване на дейностите заложени в плана.

Съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили планът трябва да бъде приет от Министерския съвет. Той е  разработен в съответствие с Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България - 2032, приета от предишното Народно събрание.