Ако политиците се отнасят така към финансирането на отбраната, ще имаме проблеми

28.04.2021 г. Ако политиците се отнасят така към финансирането на отбраната, ще имаме проблеми

 Прав ли е началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов - най-висшият военен у нас? Четете и коментара към думите му.  

 Спирдон Спирдонов

„Предстои най-трудната задача пред държавата, следователно и пред нас - да се намерят необходимите ресурси, за да се реализира това, което предлагаме. Ние генералите трябва да кажем пред българското общество, пред българските политици, че ако продължават така да се отнасят към проблемите на отбраната, към финансирането на отбраната скоро време ще имаме проблеми по изпълнение на конституционните си задължения, ще има проблеми по отношение на баланса на системите за сигурност, на способностите за отбрана в национален мащаб. В скоро време ще създадем проблем по отношение на колективната сигурност, а всички знаем, че празни пространства и вакууми не съществуват“. Тази е и нашата роля, заявява още началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов в НВИМ при представянето на първата книга от поредицата „Българските генерали 1878 – 1946. С достойнство и чест“, като генерали, като държавници да сведем това послание до държавното и политическо ръководство и ако може обществото да се обедини около това.

Коментар

В общи линии това се очертава. Въоръжените сили продължават развитието си без да е приет т. нар. План-2026, както повелява гласуваната от предишния състав Програма – 2032. Има проект на план, разработен от досегашното ръководство на МО, чийто първи етап за изпълнение е 2021-2022 г.  Ще го бъде ли този план при ново политическо ръководство на Въоръжените сили, предстои да видим. И кога ще бъде то? Дали новият министър, когато и да дойде той,  ще се нагърби да го защитава на заседание на Министерския съвет, е другият въпрос. Или ще го оттегли. Впрочем, така стои и въпросът с Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2020 г. Той е приет от правителството на Бойко Борисов и внесен в Народното събрание за обсъждане и приемане. Там трябва да го защитава министърът на отбраната. А, ако не е съгласен, може да го оттегли и да започне писане на нов. Имаше такава съдба докладът за 2016 г., разработен от служебното правителство, изтеглен и гласуван чак към края на септември. Това го направи по-малко нужен, защото една от функциите на такива доклади е да посочат какво трябва да се свърши в армията до края на съответната година. 

Всички тези проблеми идват от закъснялото провеждане на Стратегическия преглед на отбраната. Влязохме в 2021 г. с изтекъл мандат на Програма- 2020 и План- 2020. В условията на предизборна атмосфера, която не предполагаше политически консенсус, през февруари бе приета Програма за развитие на Въоръжените сили до 2032 г. По възможно най-бързата процедура бе променен и Законът за отбраната и Въоръжените сили. Така че новият министър на отбраната няма каква да прави, освен да изпълнява всичко това. Ако се съгласи и с проекта на План-2026, означава, че ще има пълна приемственост в отбранителната политика. За добро или за лошо?

Пред новия министър на отбраната стоят и важни кадрови решения, които така и бяха дълго отлагани. Двете служби, които му са пряко подчинени са без титулярни директори. Променяха се закони, променяха се правилници, за да се формулира най-добре статутът на директорите, но все още служба „Военно разузнаване“ и Служба „Военна полиция“ не се ръководят от титуляри. И още нещо. От 1 септември влизат в сила промените в закона за отбраната, които имат също кадрови характер. Те, очевидно опират поне до Съвместното командване на силите и двете нови командвания. Тази картинка е на фона на проблемната ситуация в новоизбрания парламент и след него.

Това, разбира се, е най-малкото, което стои, като въпроси за решаване. Най-важното ще бъде евентуалната актуализация на бюджета. Някои твърдят, че всичко е финансово осигурено. Дали е така? Ще припомня тревожната констатация на правителството в проекта на План-2026, която предупреждава че  парите за отбрана са малко: „за 2021 г. разходите за отбрана (в т. ч. средства от централния бюджет и трансфера за Държавните висши военни училища) представляват 1,62% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Намаляване на разходите за отбрана под утвърдените прагове в Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 % от БВП на Република България до 2024 г., ще доведе до негативно въздействие върху способностите на ВС, окомплектоването с личен състав, подготовката, както и върху поетите ангажименти към НАТО и ЕС и декларираните военни формирования за НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС (ОПСО на ЕС)“. Надеждите са, че в следващите години ще се спазва Националният план за повишаване на разходите за отбрана на 2 % от БВП на Република България до 2024 г. Планира се едва през третия етап на изпълнение на плана – 2025-2026 г. съотношението между разходите за личен състав, издръжка и капиталовите разходи спрямо общите разходи на министерството на отбраната да се поддържа на ниво 60:20:20.

Финансовата рамка за периода на планиране осигурява само част от необходимите средства за изграждане, поддръжка и развитие на идентифицираните минимално необходими способности, което наложи приоритизирането им и отлагане реализирането на някои техни елементи. Този извод е на военните експерти. Сериозно предизвикателство, с което ще се срещнат новия  министър на отбраната и неговият екип. Очевидно тревогата и повикът на началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов имат сериозно основание. Въпросът е да има кой да ги чуе.