Честит рожден ден на полковника с окарината, живата легенда на радиолокацията

02.05.2021 г. Честит рожден ден на полковника с окарината, живата легенда на радиолокацията

 Otbrana.com

Днес, на Великден, полковникът с окарината, живата легенда на радиолокацията, Георги Димитров празнува в с. Лик своя 89-ти рожден ден.  Завършил е Висшето военно артилерийско училище в Шумен. В продължение на 15 години преподава дисциплината „Основи на радиолокацията”.  През 1980 г. преминава  в запаса. През 1955г. създава семейство с Надя от с.Три кладенци. Раждат им се –  син Любомир, продължил офицерската професия (завършил същото военно училище), и дъщеря Румяна. От тях дядо Георги има внучка – Надежда и внук Атанас, и е горд прадядо с Филип и Павел.

През целия си смислен живот, той полковникът, не се разделя с окарината –  малката глинена вълшебница. Още се помнят прекрасните  му изпълнения в Дома  на армията – гр.Шумен, когато свири  на Прегледите на художествената самодейност в армията.

Честито, г-н полковник! Поздравяваме те с едно стихотворени на поета полковник от запаса Стефан Шопов.

***

Полковникът с окарината  

/На полковник о.з. инж. Георги Димитров –

доайен на Радиолокацията и на окарината/

 

                                      А в мездренското село Лик

                                       живее Георги Димитров

на окарина музикант велик –

да засвири винаги готов…

 

Нелеко е неговото детство –

на шест години е сираче

и от малък поема наследство

на бедно овчарче – чираче.

 

Отронен от живота като лист

решава офицер да стане

и като първенец – артилерист

във Враца първо да остане.

 

Като началник на служба АВ

бе в Ловеч, Харманли и Плевен –

с колегите приятел там той бе

и с отзив винаги хвалебен…

 

По радиолокация учебник

в Шумен като даскал той издаде,

пишеше го през празник и делник –

на курсанти опита предаде…

 

И щастливо семейство създава

с любимата съпруга Найда,

венчават се скромно, без забава,

без гости, без тъпан и гайда.

 

И раждат им се две мили дечица –

син Любомир, дъщеря Румяна,

изгряват те като зора – зорница

и съдбата е към тях засмяна.

 

Любомир и той като бащата

поема път на офицера –

за полковника е туй отплата

за продължена кариера...

 

А окарината му е любима

чак от детските години тежки –

като овчарче свири лято, зима

тъжни песни за съдби човешки.

 

И от съборите в Копривщица

той златни медали има шест,

там аплодисментите отприщи,

а журито отдаваше му чест…

 

На полковника му пожелавам

музикално дълголетие –

за успехите го поздравявам

и да свири до столетие!

 

Полковник о.з. Стефан ШОПОВ