Запасни и резервисти в столицата почетоха Ботев и загиналите за свободата на България

02.06.2021 г. Запасни и резервисти в столицата почетоха Ботев и загиналите за свободата на България

 Спирдон Спирдонов

Бюст-паметникът на Христо Ботев в район „Възраждане“ днес беше отрупан с венци и цветя. По отдавнашна традиция да почетат Ботев и загиналите за свободата на България дойдоха запасни и резервисти от Столичната организация на СОСЗР. Сред тях бяха председателят на Съюза генерал от запаса Златан Стойков, заместник-председателите полковниците от запаса Чавдар Петров и Кънчо Киров, председателят на Столичната организация бригаден генерал от запаса Стефан Стефанов, председатели и членове на дружества и клубове от „Възраждане“ и други райони на София. Пред паметника се събраха няколко поколения, включително деца от детските градини и ученици от ОУ „Христо Ботев“. Беше дошла и цялата районна администрация на „Възраждане“ начело с кмета Савина Савова.  Точно в 12.00 ч. сирените оповестиха преклонението пред паметта на героите.

 Паметникът на Христо Ботев в район „Възраждане“ е изграден през 1954 г. На висок няколко-стъпален постамент е поставен голям бронзов бюст. Главата е извита на дясно. Поетът-революционер е изобразен с официална връхна дреха, с безупречна фризура на своите коса, брада и мустаци. Навремето, бюст-паметникът се е намирал точно на оста на площада, с лице към бул. „Христо Ботев”, на преминаваща по средата на бул. „Ал. Стамболийски” пешеходна алея (на принципа по който днес е разположен бюст-паметника на Иван Вазов в едноименния Ж.К., район „Витоша”.)

Денят на Ботев и загиналите за свободата на България се чества за първи път през 1884 г във Враца и Пловдив.

Официално този празник започва да се отбелязва от 1901 г. насам. На 2 юни същата година на връх Вола, мястото на смъртта на Ботев, се събират всички останали живи четници от Ботевата чета, които присъстват на тържествата.

За първи път сирените се чуват през 1948 г. – точно на 100-годишнината от рождението на Христо Ботев. Сирените  символизират съпричастността на българския народ към подвига на Ботев и загиналите за свободата на България.

От 1953 г. до 1988 г. се чества като Ден на Ботев и на загиналите в борбата против турското робство, капитализма и фашизма и в Отечествената война, от 1988 г. до 1990 г. като Ден на Ботев и на загиналите за национално и социално освобождение на България, от 1991 г. до 1993 г. като Ден на Ботев и на загиналите за свободата на България.

Денят на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България е обявен с решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г.

Снимка: Димитър Бебенов