Единственият храм-паметник на загиналите български воини стои незавършен

06.06.2021 г. Единственият храм-паметник на загиналите български воини стои незавършен

 Otbrana.com

Пред Вас е уникалният по  рода си проект на искрецкият (с. Исрец, Софийско) Храм-паметник „Св. Иван Рилски“.  Замислен като Храм –паметник на всички  българи, загинали на бойното поле за вярата и свободата на Отечеството ни, той и до днес остава единствения такъв проект, за жалост – незавършен, ни пише енорийският свещеник Лъчезар Лазаров.

„В далечната 1923 г. свещеноиконом Иван Славков туря началото на това родолюбиво дело, като казва: „…За бащината си вяра и за защитата на Отечеството си хиляди самоотвержени синове на България сложиха костите си по необятни полета и непристъпни планински чукари, за да слушат из хладните си гробове родния език…“ „…Там, далеч от нас, лежат във вечен сън и наши синове, и братя на село Искрец. Признателните им съселяни искат да увековечат паметта им, така че бъдещите поколения да черпят вдъхновение и сила, със Юпитербеззаветна любов да обичат родината си и със същото себеотрицание да я бранят от всяко посегателство и от всяка напаст…“.

Съвсем скоро негови съмишленици и споспешници стават бележитите наши творци Харалампи Тачев и Валентин Торньов. Първият, най-известният  български художник-декоратор сам подготвя и украсява дарителската книга,  а Торньов изготвя на бързо  архитектурата на църковен храм, какъвто само той може да направи и лично се заема със строежа му. Първи дарители   стават боголюбивите ни царе НВ Фердинад I  и НВ Борис III.

Трагични  са последващите събития и обстоятелства. За жалост през 1942 г. арх. Валентин Торньов умира и работата за кратко е спряна. След 1944 г. спира всякаква строителна дейност по този проект.

След толкова много години зидовете на незавършения храм, обрушени и изтънели от бурите на времето, вместо величествено да се издигат към небесата в символ на нашата вяра и признателност -  обратно; все повече се снишават към земята  и добиват злокобен и страшен изглед. Той не е израз на нашите вътрешни чувства и духовни почини. Той е израз на физическото ни безсилие да довършим това родолюбиво и Богоугодно  дело!“

В следствие на гореизложеното се обръщаме към Вас, като представители и водачи на нашата държава за помощ, призовават енорийският свещник и кметът на с. Искрец Радослав Янчев! И продължават „Вярваме, че ще се намерят начини и средства за доизграждането на единственият  в родината ни Храм-паметник на загиналите наши воини. Вярваме, че той е нужен на всички ни, защото България  е навсякъде, където живеят българи, а най вече в сърцата ни. Ние вярваме,  че паметта за онези наши предци, пролели кръвта си за свободата и вярата ни е висок идеал, към който трябва да се стремим и да увековечим. Боголюбивата инициатива на искречани  е достойна за похвала, тъй като ние имаме цели два храм-паметника на загиналите руски войни и нито един за нашите си.  Това още веднъж ни заставя да направим всичко възможно да довършим недовършеното, да поправим грешката и да покажем  себе си достойни пред идните поколения.

Призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваши верни в Христа молителствуватели!“

Какво е обяснението? Може би в думите на свещеника: „Днес имаме всичко, заобиколени сме от най-нови и съвършени технологии, науката достига висоти, та чак минава границата, тази важна граница между човешкото и Божественото. И въпреки това, пак нещо не ни достига. Няма го високият идеал, няма го примерът, няма я ясната цел - не да умираш, а поне да живееш за родината си, за народа си, за ближния си и да помниш, да помниш онези, които отдадоха живота си, за да можем ние днес да се наречем спокойно и свободно християни. Да се наречем българи.