Отново за Закона за ордените и медалите и хората с пагони

02.07.2021 г. Отново за Закона за ордените и медалите и хората с пагони

 Спирдон Спирдонов

Изчаках да минат няколко дни от ритуала по раздялата с геройски загиналия български военен пилот на МиГ-29 подполковник Валентин Терзиев, за да отворя отново темата за държавната ни наградна система. Този въпрос, що се отнася до военнослужещите – действащи и в запаса, се е поставял доста пъти, включително в Комисията по отбрана на 44-ото Народно събрание. Конкретният повод е тъжен, но дискусията би трябвало да продължи. В рамките и възможностите на Министерството на отбраната пилотът бе удостоен  за награден знак „Свети Георги“ – първа степен за офицери и повишен в по-горно военно звание. Многократно бе заявено, че е герой, изпълнил поставената му задача, в което едва ли някой се съмнява. Въпросът е защо не бе използвана държавната наградна система, т.е. възможностите, които предоставя Законът за ордените и медалите?

Най-вероятно има мотиви за това решение, което е  в компетенциите на оторизираните органи. Аз, обаче предлагам, да се погледне по-широко на този въпрос. Как? Нека да отворим Закона за ордените и медалите. И да видим за колко от тези отличия  пише, че могат да се връчват  на военни лица, които имат изключително големи заслуги към Република България или за принос и заслуги за отбраната, сигурността и обществения ред в Република България, или за големи заслуги за развитието и укрепването на Българската армия, за участието в мироопазващи, миротворчески и хуманитарни операции, за дългогодишна и безупречна служба и принос за опазване на националната сигурност и обществения ред в Република България, или за проявена храброст и героизъм в полза на българското общество и държава.

Сега нека да отворим сайта на Министерството на отбраната, за да се спрем само на един пример, макар че той не изчерпва цялата армейска общност. И да видим с какво са награждавани началникът на отбраната, неговите заместници, командващият СКС, командирите на Сухопътни войски, ВВС и ВМС и командирът на СКСО. На всички отличията стигат до ниво министър на отбраната. Някои дори не са удостоявани от министъра от 10, други - от 20 години. Едва ли са стигнали до върховете на армейската йерархия без заслуги към отбраната и въоръжените сили, за което има предвидени държавни отличия! За военин лица има и орден „Стара планина“, и орден „За гражданска заслуга“, и орден „За военна заслуга“, и орден „За храброст“, и медал „За заслуга“. Да, ако се разровим повечко в информационното пространство, ще видим, че на генерали и адмирали, заемащи тези длъжности, са връчвани ордени, но едва по повод на тяхното освобождаване от военна служба. Не споменавам имена, защото нямам предвид конкретни хора, а неизползването на възможностите на наградната система по отношение на военните лица, както пише в закона.

Не забравям, разбира се, оня случай от преди десетина години, когато ордени „За военна заслуга“ получиха вертолетчици от авиобазата в Крумово за спасителните си действия при наводнението в с. Бисер. Мисля си, обаче, че има какво да се направи, особено за по-голяма оперативност при удостояването и връчването на държавни отличия за военни лица. Защо президентът, в качеството му на върховен главнокомандващ Въоръжените сили, да няма определени права да връчва по свое решение без предложение от правителството, а от началника на отбраната, отличия на военнослужещи? Това би могло да бъде записано в Закона за отбраната и Въоръжените сили и да се конкретизира в Закона за ордените и медалите.

Ще има мнения, че това не е най-важното. Може и така да е. По принцип, обаче, наградната система на всяка държава и армия е една от основите на чувството за принадлежност  и гордост. За хората с пагони това е повече от необходимо!