През 1941-1944г.: Дали Царство България е неутрално по отношение на СССР?

04.09.2021 г.  През 1941-1944г.: Дали Царство България е неутрално по отношение на СССР?

 Капитан I ранг от запаса Румен Тотев

В последните години, особено около датата 5 септември, рязко се увеличи публикуването на материали, посветени на темата „Защо СССР обяви война на неутралната към нея България“. Тук ще се опитам да покажа, че Царство България не е неутрално към СССР през годините 1941-44, когато Третият райх воюва със СССР. Това ще направя на основа на дейността на България в Черно море, т.е. на фона на морската война на Третия райх срещу СССР в Черно море. Има и много други факти доказващи, че България не е неутрална към СССР, но те са за дейността на вермахта в сухопътните граници на България, но това излиза извън поставените от мен рамки на този материал.

За да се счита една държава неутрална в случай на военни действия, тя следва да спазва Хагската (V) конвенция относно правата и задълженията на неутралните държани, приета през 1907 г., а също и Хагската (XIII) конвенция относно правата и задълженията на неутралните държави в случай на морска война, приета през 1907 г. И двете конвенции са ратифицирани от Княжество България през 1908 г. Всички Хагски конвенции са били валидни по времето на Втората световна война, други подобни международни договори към това време няма разработени.

Тук няма да се спирам на всички приети в двете конвенции правила и доколко те се спазват през времето на Втората световна война (1941-44 г.) в България по отношение на СССР, с която държава официално ние не воюваме, дипломатическите отношения на Царство България със СССР не са прекъснати. Т.е. сме неутрални по отношение на военните действия между Третия райх и СССР, независимо че ставаме съюзници на нацистка Германия след 1 март 1941 г. Ще отбележа само тези членове от двете Хагски конвенции, които имат връзка с воденето на военни действия в Черно море и поне според мен са били нарушени от българските власти.

В V-та конвенция намирам следния текст: „Член 4. На територията на една неутрална държава не могат да бъдат образувани военни части, нито да бъдат откривани бюра за записване на доброволци в полза на воюващите.“

В XIII-та конвенция намирам следните текстове:„Член 5. Забранено е на воюващите да правят от неутрални пристанища и води бази за морски действия срещу противниците, както и да установят там радиотелеграфни станции или какъвто и да е друг апарат, предназначен да служи за съобщително средство с воюващи сили на суша или по море. Член 6. Предаването на каквото и да е основание пряко или косвено на военни кораби, бойни припаси или какъвто и да е военен материал от неутрална държава на воюваща държава е забранено. Член 8. Едно неутрално правителство е длъжно да употреби средствата, с които разполага, за да попречи в границите на своята власт на строителството или въоръжаването на всеки кораб, за който има сериозни основания да вярва, че е предназначен да кръстосва или да участва във враждебни действия срещу една държава, с която той е в мир. Освен това то е длъжно да положи същата бдителност, за да попречи на отплаването вън от границата на неговата власт на всеки кораб, предназначен да кръстосва или да участва във враждебни действия, който в границите на казаната власт е бил изцяло или отчасти приспособен за военна употреба.“

Както казах по-горе, в тези членове виждам нарушения от страна на Царство България по време на военните действия в Черно море. Доказателства за това привеждам по-долу. А щом са нарушени, то не трябва да се счита, че България е останала неутрална по отношение на СССР по времето на войната му с Третия райх, т.е. нацистка Германия, т.е. по времето на Великата Отечествена война на СССР.

Военизиране на корабите на Българското търговско параходно дружество  (БТПД) през 1941 – 1944 г. Екипажите на корабите на БТПД са военизирани, а параходите – взети под наем или са напълно предадени на германското военно командване. Всички плавателни съдове са загубени в хода на бойните действия по време на Втората световна война. Загиват над 45 моряци от екипажите на потопените параходи. Потопени са и няколко частни гемии, използвани за превоз на стока и пътници в Черно море.

Към 1 януари 1941 г. БТПД притежава следните параходи:

„България” 1108 БРТ, доставен нов, построен във Великобритания 1894 г.;

„Цар Фердинанд” 1994 БРТ, доставен нов, построен в Италия 1913 г.;

„Бургас” 2941 БРТ, доставен 1928 г., построен в Италия 1900 г.;

„Евдокия” 706 БРТ, доставен нов, построен в Германия 1928 г.

„Княгиня Мария Луиза” 3821 БРТ, доставен 1933 г., построен във Франция 1919 г.;

„Балкан” 3838 БРТ, доставен 1933 г., построен във Франция 1911 г.;

„Родина”, 4159 БРТ, доставен 1935 г., построен в Германия 1922 г.;

„Варна” 2146 БРТ, доставен нов хладилен параход, построен в Германия 1937 г.;

„Шипка” 2304 БРТ, доставен нов хладилен параход, построен в Германия 1938 г.;

Всичко 9 парахода: от тях под 10 годишни са 2 парахода; от тях с с БРТ > 2000 т са 6 бр., а с БРТ от 1000 до 2000 т са 2 бр.

На 1 март 1941 г. Царство България се присъединява към Тристранния пакт. С Постановление на Министерския съвет № 26/28.04.1941 г. моряците от БТПД са мобилизирани, а всички параходи са предадени на германското военно командване. С Постановление на Министерския съвет № 14 от 1 юни 1942 г. договорът за наемане на параходите „Евдокия”, „Цар Фердинанд”, „Бургас” и „Балкан” е удължен с още една година. С Постановление на Министерския съвет № 90 от 22 юли 1942 г. е предаден и параходът „Варна”. Последното такова действие е от 2 септември 1944 г., когато параходите „Цар Фердинанд“ и „Бургас“ са предадени на германското командване, а на българските им екипажи е заповядано да се приберат в България. Българските параходи с българските си екипажи и германски офицери в тях, а често и особено в края на военните действия изцяло или частично с германски екипажи, изпълняват превози на море, в Черно и Егейско морета, на военни стоки (въоръжение и муниции), също и хранителни и други припаси, но често и войскови подразделения.

Загубени са всички параходи:

„Княгиня Мария Луиза” 1941 г. – пожар и взрив в Пирея;

„Шипка” 1941 г. – от взрив на съветска мина пред Балчик;

„Родина” 1941 г. – от взрив на две български мини южно от Созопол;

„Евдокия” 1943 г. – от атака на съветската авиация в Севастопол;

„Варна” 1943 г. – от торпедна атака на съветска подводница, плаващ в конвой край Евпатория;

„България” 1943 г. – от торпедна атака на британска подводница в Егейско море, южно от гръцкия остров Аморгос;

„Балкан” 1943 г. – от торпедна атака на британска подводница в Егейско море, край остров Мудрос;

„Цар Фердинанд” на 2 септември 1944 г. е предаден на германците, по-късно през 1944 г. – от торпедна атака на френска подводница в Егейско море;

„Бургас”1944 г. на 2 септември 1944 г. е предаден на германците, по-късно през 1944 г. е изоставен в Солун, съдбата му е неизвестна.

Тези постановления на Министерския съвет и произтичащите от тях действия се явяват нарушение на Член 4. от V-та Хагска конвенция и на Член 8 от XIII-та Хагска конвенция. Съгласно член 4. не могат да бъдат образувани военни части на територията на България, а съгласно член 8. българското правителство е длъжно да попречи за строителството на всеки кораб, за който има сериозни основания да вярва, че е предназначен да участва във враждебни действия срещу СССР, а също и да попречи на отплуването вън от границата на неговата власт на всеки кораб, предназначен да участва във враждебни действия. Но нима предадените български кораби за управление от германското командване, като екипажите има са мобилизирани, не са военноморски части? Те са такива и изпълняват превози на стоки – военни, хранителни и други припаси, а също и войскови подразделения в интерес на Германското командване. Това са кораби, за които е видно, че са предназначени да участват във враждебни действия срещу СССР и други страни, противници на нацистка Германия. Това се доказва и от факта, че два от параходите, „Евдокия” и „Варна”, са потопени край съветското крайбрежие – в Севастопол и край Евпатория. В частност, парахода „Евдокия“ е използван в Севастопол като база на I-а германска десантна флотили и е бил потопен там швартован на кея.

Строителство в България на Кораби за германския флот през Втората световна война (1941-1944 г.)
1941 – 1944 г.
Българските корабостроителници във Варна в изпълнение на германските корабостроителни програми строят и ремонтират военни кораби за Кригсмарине (германският военен флот) в Черно море. Общо за нуждите на германския военен флот в българските корабостроителници са построени: 91 военноморски десантни кораба (баржи) MFP, 35 броя миночистачи (траулери) KFK. Същите са предадени на германския военен флот и са включени в бойните действия на Кригсмарине срещу съветския ВМФ в Черно море.

В началото на военните действия срещу СССР през Втората световна война, Германия не притежава военноморски флот в Черно море. Формирането на германския военноморски флот в Черно море започва с провалянето на „блицкрига” и се осъществява чрез:

1. Прехвърляне на корабен състав по р. Дунав;

2. Организиране в подвластните Черноморски корабостроителници:

а) преустройство на подходящи граждански кораби за военни цели;

б) строителство на нови кораби.

В София се установява Германски морски щаб за свръзка – Военноморска група „Юг”, под чието командване действат до 1944 г. германските военноморски сили разположени на Черно, Егейско и Адриатическо море. Във Варна се установява Германско специално командване. В града са развърнати: Военноморско управление, Специален военноморски щаб, Служба за военноморски транспорт, Служба за контрол на военноморското строителство, Военноморска работилница за оборудване и ремонт на кораби, Военноморска база за оборудване и въоръжение на кораби, Служба за артилерийски морски оръжия, Интендантство на военноморския флот и т.н. общо 21 части и поделения на германския Военноморски флот. Трите най-големи по това време български корабостроителници: „Държавна корабостроителница“-Вар­на, „Кораловаг“ АД и „Флотски арсенал“-Варна са включени в германските военноморски корабостроителни програми. Изпълнените в тях поръчки за германския военноморски флот бележат най-съще­ствената част от реалната подкрепа, която България оказва като съюзник на Германия през Втората световна война. От построените в българските корабостроителници плавателни съдове най-вну­ши­телно е серийното строителство на военноморски десантни баржи тип MFP и миночистачите тип KFK, използвани и като противолодъчни кораби.

Адмиралът на флота на СССР Исаков И.С. още по време на войната (той е първи заместник на Наркома на ВМФ) отбелязва за морските действия в Черно море: „Ново беше масовото прилагане на бързоходните десантни баржи… На първо време те се използваха предимно като транспорти, но постепенно те с различно въоръжение станаха универсални бойни съдове…”

Първо в „Кораловаг”АД от м. април 1941 г. започва работа по изпълнението на германски военноморски поръчки, като с помощта на водещи германски фирми се мобилизират местните ресурсил Първата поръчка за германския военен флот е направена за 23 бр. военноморски баржи MFP в „Корабостроителницата и машинна работилница“-Варна (преименувана в „Държавна корабостроителница“-Варна от 1942 г.) на 18 април 1941 г. възложена чрез „Гутехофнунгсхюте”-Оберхаузен. В изпълнението на поръчката са включени „Кораловаг“ АД и „Флотски арсенал“-Варна. На 12 декември 1941 г. на конференция с Фюрера, командващият германския военноморски флот гросадмирал Редер докладва относно новото строителство на 23 военноморски баржи на Черно море: 5 от които вече са завършени, предвиждат се до края на декември 1941 г. да бъдат завършени още 10, а до края на февруари 1942 г. да бъдат завършени останалите 8. Отбелязва се, че българските корабостроителници са напълно натоварени със строителство на военноморски баржи и ремонт.. Военноморският строителен отдел използва Варненските корабостроителници, където 24 въоръжени траулера трябва да бъдат построени между септември 1942 г. и април 1943 г. и още 18 между април и август 1943 г.

В българските корабостроителници всички части и инсталации за строителството на военноморските десантни кораби MFP и въоръжени траулери KFK идват от Германия с влакови композиции. В Държавна корабостроителница-Варна серийното строителството на въоръжените траулери KFK се ръководи от инж. Стефан Парушев, а на военноморските десантни баржи MFP от инж. Архангел Стойнов. В спомените си инж. Стойнов пише: „Имаше 4 стапелни площадки за напречен спуск на кораби и 4 стапелни места за по 2 баржи за строеж на десантните кораби… Спуск имахме средно на 14 дни. От наша страна работеха не по-малко от 600-700 човека само за военно производство.

В обзора си за военноикономическото състояние на България през третото тримесечие на 1943 г. началникът на службата „Германски офицер по военноикономическите въпроси – София”, подполковник Шнаузе, изтъква че „строежът на бойни съдове в корабостроителниците във Варна се поощрява доколкото е възможно, защото той представлява единствената възможност за попълване на военноморския ни флот в Черно море..

Службата по контрола на строежите във флота е дала на „Кораловаг“ АД поръчка за направа на 18 фишкутера (траулери тип KFK), както и на „Държавната корабостроителница“ за направа на други 18 фишкутери.

За 1944 г. от „Гутехофнунгсхюте” са предвидени „строежите на флотски десантни лодки“ (военноморски десантни кораба тип MFP):

·         Във Флотски арсенал – 5 лодки;

·         В Държавна корабостроителници – 20 лодки;

·         В Кораловаг – 13 лодки и 350-тонен плаващ док.

В доклад на командващия Морски войски контраадмирал Асен Тошев до военния министър от 12 май 1944 г. относно дейността на Флотски арсенал-Варна по изпълнение на германските военноморски поръчки се посочва, че до края на 1943 г. са завършени 11 бр. MFP и един плаващ док за водосамолети, доставени са материали за строежа на една и част от необходимите за втора десантна баржа.

От докладна записка на представителя на „Гутехофнунгсхюте” във Варна относно строителството на десантни кораби във Варна от 08 юни 1944 г. става ясно за промяна на строителната програма и започнало изтегляне на оборудването от Варна. Преписките между германското флотско групово командване „Юг” и българското Военно министерство относно строителството и ремонтите на плавателни съдове приключват на 12 август 1944 г., когато в писмо до германския войскови комендант в България, началникът на III-и отдел на щаба на войската съобщава: „Въпроса за прекратяване поръчките в българските корабостроителници ще Ви изясни негово Превъзходителство германският пълномощен министър в София – г-н Бекерле. Заповед. Генерал-майор Георгиев.”.

Комисия, назначена от командира на българския Черноморски флот, на 2, 4, 5 и 6 септември 1944 г. извършва проверка в трите корабостроителници и установява следното състояние на строящите се за сметка на германското командване кораби: „В „Държавна корабостроителница“ в строеж се намират 3 броя десантни кораби тип „Д” и 7 броя дървени кораби KFK. В „Кораловаг“ АД се намират: 2 десантни кораба в постройка тип „Д”, дървени корабчета KFK – шест броя в различна готовност. Във „Флотски арсенал“ почти завършен е един десантен кораб.“

Общо за нуждите на германския военен флот в българските корабостроителници в периода 1941-44 г. са построени: 91 военноморски десантни кораба MFP, 35 броя въоръжени траулера KFK, както и ограничено количество малки моторни патрулни лодки тип Delfin“.

През Втората световна война българските корабостроителници се превръщат в едно от основните корабостроителни звена в изграждането на германския военен флот на Черно море. Малките, но ефективни военни кораби, спуснати от стапелите им, участват активно и успешно в осъществяването на войскови превози и осигуряване на транспортни доставки при решаване на задачите на германския военен флот. Тук не привеждам данни и за кораборемонтната дейност на българските корабостроителни предприятия, но и тя не е малка и осигурява безпроблемната бойна дейност на германският флот в Черно море.

Строителството на кораби за нуждите на Кригсмарине в Черно море се явяват нарушение на Член 5., Член 6. и Член 8 от XIII-та Хагска конвенция. Съгласно член 5. не може в български пристанища да се образуват бази за морски действия срещу противниците. Но, за да бъдат приемани в строя новопостроените военни кораби, е абсолютна необходимост създаването на германски военноморски бази. Съгласно член 6. предаването на военни кораби от неутрална държава на воюваща държава е абсолютно забранено; съгласно член 8. българското правителство е длъжно да попречи за строителството и въоръжаването на кораб, за който има основания да вярва, че е предназначен да участва във враждебни действия срещу СССР, но също и да попречи на отплаването вън от границата на неговата власт на всеки такъв кораб