Столетникът бай Васил се гордее най-много с военната си книжка

12.09.2021 г. Столетникът бай Васил се гордее най-много с военната си книжка

 „Много прилича на американския издател Хю Хефнър, но за разлика от него, цял живот на една жена бил отдаден. Макар на война да е отишал и далеч да е бил от нея, с дете невръстно в скута, тя все си го чакала. Върнал се той от фронта, едва 20-годишен семейство взел да изгражда, къща след къща да съгражда“, разказва в „Отблизо“ на БНТ Мира Радева. Васил Стефнов започнал 102-ата година, но е убеден, че ще живее до 127 години.

Спирдон Спирдонов

В „Столетниците на Бъгария", предаването „Отблизо“ на БНТ днес, 12.09.2021 г., бе  101-годишният ветеран от Втората световна война бай Васил Стефанов от София, който все още работи на абрихт, точи ножове, майстори къщи и има градина за чудо и приказ! Неговото участие стана възможно благодарение на доброто сътрудничество на авторите на предаването със Съюза на ветераните от войните на България и по-конкретно с председателя на Столичната организация доброволката от войната Мария Стоянова.

Бай Васил започнал 102-ата година, но е убеден, че ще живее до 127 години. Една лекарка му казала, че сърцето му е много здраво, раказва водещата Мира Радева, който гостува в неговия дом в кв. „Захарна фабрика“. И прдължава “Въпреки че стенд му слагали, от херния го оперирали и на фронта два пъти го ранявали. Много прилича на американския издател Хю Хефнър, но за разлика от него, цял живот на една жена бил отдаден. Макар на война да е отишал и далеч да е бил от нея, с дете невръстно в скута, тя все си го чакала. Върнал се той от фронта, едва 20-годишен семейство взел да изгражда, къща след къща да съгражда.“

Работим, постоянно работим, потвърждава бай Васил. Цял ден е в градината. „Което съм пропуснал през деня, вечерта си го говоря защо съм го направил така и на другия ден го работя. Така съм свикнал. От малък, от 14 годишен до днес, моите ръце не спират. Всичко е минало през моята ръка, без чужда помощ. Искам да създавам нещо, разрибаш ли. Да работим, да работим, казвам“, допълва столетникът.

„Десетки са майсторските свидетелства, които е събирал цял живот.  Днес стоят, като сувенири в стаята му. Да му напомнят за дълготърпеливия труд и уменията му, удостоверени с документи. Особено много се гордее с военната си книжка, както и с медалите от Втората световна война. Васил Стефанов или както повечето хора му казват, особено в столичния квартал „Захарна фабрика“, където живее, бай Васил, е роден на 15 юли 1920 г. Нищо, че е подминал вековната възраст, се отликва, без да го викат, за помощ. Без да е инженер, умело успява да изобрети методи за работа с машините, които са разположени, като аптека в работилниците в дома му и така да улесни работния процес. И до ден днешен, казват неговите близки, мисълта му е светкавична. Все още и пръчка да му подадеш, той веднага ще измисли да направи нещо с нея. Природата му е дала много. Всичко му идва отръки“, споделя впечатлията си Мира Радева.

Няколко пъти се разминавал на косъм със смъртта, продължава тя. В един страшен дъжд със зет си заварявали парапет. Той държал електрожена, обувките му се намокрили, но хванал и железния парапет. Като дъга се опънал, здраво го разтърсил токът, но зет му светкавично дръпнал щепсъла от контакта и понеже е лекар го спасил със сърдеечен масаж. От тогава бай Васил приемал случката за съдбовна електростимулация на сърцето и вярва, че затова то е толкова здраво. Освен, че всичко сам си прави, дъщеря му се чуди дали не е човекът с рекорден брой къщи, които е построил или подобрил съвсем сам. Веднъж решила да ги преброи, но на 15-ата спряла. Макар и по-трудно продължава да се грижи за подредбата в двора и за асмата, от която прави и вино. Иначе обича да пийва мастика.

С жена си Венет, която вече не е на този свят, са били заедно 75 години. Имат син и дъщеря, един внук и една правнучка. Какво трябва да прави човек така, че в неговият заник в старините да го уважават близките хора, го пита Мира Радева. „Трябва да бъдеш за пример, да даваш пример на децата си и в култура и във всичко. И разумен да бъдеш“, отговаря бай Васил. А на въпроса кога човек спира да мечтае казва така: „Като му омръзне всичко. Омръзва му, не му се живее и си търси начин да се махне от този свят.“

Бай Васил се грижи сам за себе си. Отказва помощ. На абрихта, например, си майстоори от ранни зори и не се уморява. „Паметта ми е на ниво, зрението ми е на ниво, кръвното ми е на ниво“, казва той. Как е възможно това? Ето и рецептата на столетника: „Дисциплина, движение и работа. И най-важното - от години си правя упржнения на тялото. Правя си масажи на лицето  и на всичко. Слънчевата баня много помага. Водата се грее от слънцето. Тя много помага на човешкия организъм, най-много на тия, които са с вътрешни болести. Правя си въртеливи движения на лицето, на врата, на тялото. Правя го сутрин и вечер. Това е от години. Не ме мързи, спазвам си графика. 60 пъти трябва ръката да ти мине през лицето. 60 пъти трябва да мине през врата. Така съм си свикнал. В казармата 36 месеца не съм си събувал ботушите. Ходил съм в Сърбия, в корпуса, току-що се бях оженил. Гонихме Тито по балканите. Там 60 дена не съм събувал ботуш. Аз, обаче, там съм си правил тези упражнения. След баня трябва да се измиеш със студена вода. Топлата вода спарява кожата на човек. Измиваш се със студена вода и това помага на сърце и на всичко помага.“

Ето и отговора на бай Васил на още един въпрос, който се подразбира какъв е: „Трябва да има казарма, не може без нея. Не може народ без войска.“