Комисията по отбрана дискутира състоянието на въоръжените сили

14.09.2021 г. Комисията по отбрана дискутира състоянието на въоръжените сили

 Спирдон Спирдонов

С доста критични бележки Комисията по отбрана одобри Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2020 г., внесен от правителството на Бойко Борисов на 5 април т.г. От МО участваха заместник-министрите на отбраната Пламен Йорданов и Александър Петков, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов и неговият заместник генерал-лейтенант Цанко Стойков. Според Закона за отбраната и Въоръжените сили по внесения от Министерския съвет доклад се произнася Народното събрание с решение, което очевидно няма да се случи поради предстоящото разпускане на 46-я парламент. Това може да наложи ново обсъждане на същия този доклад от Комисия по отбрана, която ще бъде излъчена след изборите от 46-ото Народно събрание.

Днешната дискусия беше полезна, от гледна точка на изразената от депутатите загриженост за отбраната и Въоръжените сили. В този смисъл няколко пъти бе подчертавано, че при актуализацията на държавния бюджет, за МО бяха отделени 20 млн. лв. за посрещане на предизвикателствата от евентуален бежански натиск и 5 млн. лв. за надграждане на дистанционно управляема летателна система с оглед на наблюдението на границата.

Според Александър (Сашо) Александров от ПГ „Има такъв народ“ докладът е добре структуриран, но от по-детайлен анализ се нуждаят някои въпроси, като разходите за отбрана, Целите за способности, състоянието на въоръжението и техниката,особено във ВВС и споменатите ограничения по време и обем на изпълняваните задачи. Изразено бе безпокойство и от недостатъчното окомплектоване на Въоръжените сили с личен състав. Атанас Зафиров от ПГ „БСП за България“ и председател на комисията смята, че трябва да се направи задълбочен анализ на причините за недостиг на хора в армията. По тази тема Данаил Георгиев от ПГ „Изправи се БГ! Ние идваме!“ констатира, че докладът е доста оптимистичен. Андрей Михайлов от ПГ „Има такъв народ“ обвърза непривлекателността на военната професия с бавния темп на превъоръжаването. Според него съвременната военна техника ще даде възможност в армията да влязат и високо квалифицирани специалисти. Александър Марков от ПГ „Има такъв народ“ постави въпроса за перспективата пред военнослужещите, които държавата им предлага след напускане на армията. Христо Гаджев от ПГ на „ГЕРБ и СДС“ припомни, че през последните четири години възнагражденията на военнослужещите са увеличени с 48 процента поетапно всяка година.

Депутатите искаха най-вече яснота по отношение на извода в доклада „И през 2020 г. състоянието на отбранителните способности на българските Въоръжени сили позволяваше изпълнението на задачите по мисиите, произтичащи от конституционните задължения за гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в национален формат и в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС, но с ограничения по време и обем на изпълняваните задачи.“ Какви са тези ограничения, бе въпросът, и пречат ли те на изпълнението на конституционните задължение на въоръжените сили. Това, посочи адмирал Ефтимов, е разковничето, философския въпрос по развитието на отбраната от тук нататък.

Към проекторешението за одобряване на доклада Велизар Шаламанов и Калоян Янков от ПГ на Демократична България предложиха още две точки. Едната бе „Възлагане на Министерския съвет в срок до 12 ноември да внесе в Народното събрание доклад с анализ на основните проблеми (голям брой вакантни длъжности, остаряла техника, недостатъчни средства в бюджета и др.) с необходимата степен на класификация на информацията и с обща оценка на изпълнението на изискванията на Конституцията, законите и стратегиите, включително изясняване на ограниченията по време и обем на изпълняваните задачи в сектора, като и предложения за варианти на преодоляване на тези проблеми.“ Другото предложение бе „Възлага на Министерския съвет при подготовка на бюджета за отбрана през 2022 г. да определи измерими индикатори по способности за изпълнение на Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г. и обвързването им с разходите за отбрана за отбрана през 2022 г.“ По процедурни причини тези предложения не бяха приети от комисията.  

Междувременно БНР съобщи, че ГЕРБ иска оставките на военния министър и на директора на „Военна полиция“ за инцидента в Чешнегирово, при който американски военнослужещи нахлуха в частен обект по време на учение, последван от смъртта на служителя на военна полиция старши лейтенант Тодор Манчев. Според депутати от ГЕРБ разследващите са прикрили убийство и са го заменили с разследване на самоубийство.

Още на заседанието на Комисията по отбрана Христо Гаджев  каза, че Съдебна медицина  е открила, че изстрелът е отгоре надолу, а куршумът е открит в ребрата.

Засега Министерството на отбраната не коментира новата посока на разследването. Служебният министър на отбраната Георги Панайотов трябваше да е в Комисията по отбрана заради блиц-контрол, но не дойде по здравословни причини. Заместник-министърът на отбраната Пламен Йорданов каза, че от самото начало разследването се е водило от Военната прокуратура.  „В интерес на истината е да кажа, че разследването на случая със старши лейтенант Манчев се води от Военна прокуратура от първия ден. „Военна полиция“ няма отношение по въпроса и са дори държани встрани, за да няма „замърсяване“ на случая“, посочи той.