За първи път Институтът по отбрана ще участва в проект на Европейския фонд за отбрана

22.09.2021 г. За първи път Институтът по отбрана ще участва в проект на Европейския фонд за отбрана

 Институтът по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ беше обявен за най-успешната научна организация в област „Сигурност“, казва новият му директор mолковник доц. д.н. Борислав Генов  в интервю на Венцислав Жеков за в. „Българскa армия“.

Otbrana.com

Г-н полковник, какво наследихте от Вашия предшественик и какво бихте променили в развитието на Института по отбрана?

От предишния директор на Института по отбрана полковник Димитър Кирков съм приел една функционираща научноизследователска организация. В рамките на нормалното е да има и проблемни въпроси, с разрешаването на които съм се заел веднага. От тези проблемни въпроси в близкосрочен план се откроява изграждането на нова лаборатория за изпитване на средства за индивидуална балистична защита, предвид факта, че голяма част от използваната сега сграда се намира в урегулиран поземлен имот, дарен на Столична община. Запазването на тази лаборатория ще позволи да изпълним  националния ангажимент по отношение на сертифицирането на газ-сигнални средства, за неизпълнението на който Република България има наложена, а не е изключено да има и нова финансова санкция от страна на Европейската комисия. В началото на следващата година намеренията ми са да подпомогнем разрешаването на нерешения досега проблем с т.нар. „военни летателни власти“, което е отдавнашен нереализиран ангажимент, свързан с членството на Република България в НАТО. Подценяван през годините, този въпрос ще придобие критични измерения с приемането за експлоатация на първите нови бойни самолети. Основен приоритет ми е утвърждаването на Института по отбрана като научноизследователска организация, подпомагаща министъра на отбраната и Въоръжените сили най-вече по отношение на военнотехническата експертиза и останалите ангажименти, които имаме по отношение на придобиването на отбранителни продукти и системи в Министерството на обраната и Българската армия. Останалите ми  приоритети са свързани с разширяване на възможностите ни за научноизследователска дейност, разширяване на лабораторната база и оптимизирането на дейностите ни, свързани с ангажиментите ни към процесите на отбранителната аквизиция и реализацията на инвестиционните проекти на Министерството на отбраната и Въоръжените сили. През следващата седмица са организирани и мои срещи с отделните дирекции в Института по отбрана, след които ще бъде съставена и своебразна „пътна карта“ за реализация на визията за развитие в средносрочен план.

Какви са актуалните проекти и в какви международни проекти сте ангажирани към момента?

Институтът по отбрана към момента участва в деветнадесет международни проекта, съфинансирани с различни инструменти на Европейския съюз и НАТО. Институтът по отбрана вече беше обявен от МОН за най-успешната научна организация в област „Сигурност“ на програмата „Хоризонт 2020“. Възнамеряваме да транспонираме тези успехи и в текущите инициативи, подпомагащи развитието на научните изследвания и развойната дейност в отбраната на Европейският съюз и Европейската агенция по отбрана (б.р. – European Defense Fund – Европейски фонд за отбрана) и стартиралите вече инициативи на НАТО (б.р. – DIANA и NATO Innovation Fund). За пръв път ще участваме и в проект на Европейския фонд за отбрана, с което затвърждаваме успехите си от участието ни в предшестващото го подготвително действие (б.р. – Институтът по отбрана участва в един от пилотните три проекта). За пръв път ще бъдем и координатор на два проекта, което е още едно признание за нас. Това ще бъде и своебразен тест, докъде сме достигнали в утвърждаването ни като научноизследователска организация на международно ниво. На национално и ведомствено ниво към момента сме ангажирани с осем научноизследователски проекта, фокусирани предимно към идентифицирани текущи проблемни въпроси на Въоръжените сили и към бъдещо развитие на технологиите в отбраната. Имаме желание и готовност съобразно бюджетната рамка на програмата на Министерството на отбраната да разширим участието си.

Имате ли участие в проектите за модернизация на видовете Въоръжени сили и командванията?

Учени и изследователи от института досега са участвали и ще продължат да участват при съпровождането и реализирането на проектите за модернизиране на Въоръжените сили в рамките на вменените ни отговорности от нормативните документи в Министерството на отбраната, съобразно етапите, в които се намират проектите. Имаме готовност да окажем съдействие при реализацията, а така също и да осигурим адекватна военнотехническа експертиза при необходимост от актуализацията им.

Как привличате научни кадри в института?

Институтът по отбрана е и потребител, и създател на научни кадри. Тук е моментът да отбележа, че сме акредитирани по девет докторски програми, а до края на годината предстои потвърждаването на акредитацията на още две докторски програми. Но и при привличането, и при създаването на научните кадри срещаме затруднения, които имат комплексен характер. Според мен, до голяма степен затрудненията се дължат на липсата на достатъчно стимули за развитие на научните кадри. За перспективните научни специалности, като „Информационни технологии” и „Киберсигурност” интерес не липсва, най-вече поради по-лесната им реализация в обществото, ако изберат различен път от военната кариера. При останалите научни специалности, които са с подчертано военнотехническа насоченост, срещаме затруднения и при подготовката на кадрите, и при намирането на подходящи такива за нашата дейност. В Института по отбрана сме предприели подход за пълноценно включване на докторантите и потенциалните докторанти в националните и международните научноизследователски проекти, с което се осигурява възможност за експериментална дейност, а и възможност за публикуване на резултатите от тяхната научноизследователска дейност. Но само тази мярка едва ли ще реши проблема.

Преди време имахте сериозен ангажимент с изпитването на платовете за производство на защитни облекла за медиците, работещи в условията на COVID-19, как стои сега този въпрос, работите ли по конкретни задачи?

Институтът по отбрана през 2020 г. вече подпомогна мерките на национално ниво, осигурявайки възможност за провеждане на изпитвания на защитни облекла в рамките на обхвата на акредитацията на лабораторията за тилови имущества. Следващата седмица ще бъде създаден работен екип, включващ научноизследователски състав и експерти в областта на изпитванията на материали, който да проследява и анализира актуалното състояние и тенденциите в областта на развитието и изпитванията на материалите и екипировката за индивидуална и колективна защита. Поддържаме готовност да извършваме изпитвания на нови материали в рамките на акредитацията на лабораторията за тилови имущества.

Какво предстои пред института като събития и ангажименти до края на годината и има ли вече план за 2022 г.?

До края на годината се откроява провеждането на Третата международна конференция DIGILIENCE 2021, която организираме съвместно с ВВМУ, Института по информационни и комуникационни технологии и Центъра за Източна Европа на Европейския софтуерен институт. Тя ще се проведе в периода 29 септември – 2 октомври 2021 г. в Националния военен университет. Предстои поредица от срещи на управленско и при необходимост – на експертно ниво, с потенциалните потребители от състава на Въоръжените сили, в резултат на които да бъде синхронизирана научноизследователската и експертната дейност с решаването на проблеми на видовете Въоръжени сили и командванията, които попадат в областта на компетенции на Института по отбрана.  Предстоят и редица работни срещи, свързани с международните ангажименти на Института по отбрана. В момента се разработва годишният план на Института по отбрана за 2022 г. Неминуемо, основно място в дейността за 2022 г. ще заеме подготовката и организирането на научната конференция в рамките на Международното изложение за отбранителни продукти и услуги „Хемус 2022“.