Запасното войнство е разпиляно в гражданското общество

24.10.2021 г. Запасното войнство е разпиляно в гражданското общество

 И след това се пита защо не му се чува думата.

Спирдон Спирдонов*

Ако някой каже, че запасното войнство у нас е разпиляно, ще му повярвам. Съвсем естествено излезлите от армията офицери и сержанти (нямам предвид служилите наборна военна служба по обясними причини) тръгват по нови пътища. Немалка част от тях се връщат рано сутрин от работа, защото са се включили в другата, и то по-голяма армия – на охранителите. Други заключват градските апартаменти през пролетта, отиват на село и се връщат едва през есента, когато са прибрали засятото и отгледаното, сварили ракията и направили виното.Трети си стоят в панелните блокове, сутрин и следобед се събират пред кварталните кафенета и обсъждат кой колега е жив и кой вече не е. Последното, за съжаление, се случва все по-често. Четвърти се пробват или ги пробват в политиката. Само че тези останаха много малко. Напоследък както военната професия среща сериозна конкуренция на пазара на труда, така доскорошният армейски офицер почти не си намира място в изборните листи за парламент или местна власт. Както казва един генерал от запаса,

на пенсионерската пейка пред блока всички са равни

Там не броят звездите на пагоните, а проблемите в държавата и семействата. От време на време се върне някой доскорошен командир от чужбина, който е имал стотици хора и техника на подчинение, и разказва за живота на колегите от същото съсловие зад граница.Той бил там, не защото държавата го пратила, за да използва военната му експертиза, а да гледа внуците. Децата му отдавна живеят някъде в Европа или Америка. Ще поседи няколко месеца у нас и ще смени бабата, която пък сменила него на десетки хиляди километра. От време на време предблоковият парламент вдига поглед към другия, на чиято сграда пише „Съединението прави силата“, и пита, без да очаква отговор, какво направиха за бившите военнослужещи онези техни началници или подчинени, които сядат на депутатските скамейки.

Като стана дума

за пагоните и звездите на тях

които запасните са спрели да броят, да кажем още нещо. Докато полковникът например е в армията, си знае званието, както всички останали военнослужещи. Докато се води на отчет в запаса и резерва, също – полковник от запаса или полковник от резерва. А след това, когато е отписан от военен отчет, има ли звание? Да е полковник, не е, защото това звание е регламентирано в Закона за отбраната и въоръжените сили. Да е полковник от запаса или резерва, не е, защото не е нито в запаса, нито в резерва. Законодателят му е намерил мястото. Да си седи на пейката и да се пита кой ще се сети за него. Като няма кой, няма.

Нашенското запасно войнство, което, както стана ясно, не е и запасно, дори от уважение към годините, отдадени за защита на Отечеството, е разпиляно и

в гражданското общество

на десетки, не се ангажирам да кажа колко са, организации и организацийки. И след това се пита защо не му се чува думата. Законът за отбраната и въоръжените сили се опитва да понамали броя им, като дава право на министъра на отбраната да подпомага само тези, които са регистрирани в общественополезна дейност. И те обаче не са малко. Списъкът на МО наброява 25. И така, който реши този въпрос, ще получи Нобелова награда, се шегуват някои патили и препатили в годините на цивилизацията.

И така, накъде?

В последно време темата за обединението на запасното войнство стана модерна. В началото на демокрацията своята дейност възстановиха четири военно-патриотични организации – Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР), Съюзът на ветераните от войните на България, Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите и Съюзът на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ. Както се казва, по субективни и обективни причини, за лошо или за добро броят им нарасна чувствително. Преди четири години Деветият конгрес на СОСЗР записа в решенията си да работи за това обединение, включително за провеждане на Обединителен конгрес. Процесът тръгна. На тази идея бяха подчинени проведените през 2018 и 2019 г. Първи и втори национален събор на запасното войнство край Казанлък. Сформиран бе Координационен съвет на запасното войнство (КСЗВ), който да подготви Обединителния конгрес. В него влязоха председатели на 18 организации, които подписаха и съответното споразумение. Подготвен бе проект на устав на Обединения съюз. Дори имаше предварителна ориентация Обединителният конгрес да се проведе на 26 ноември т. г.

На КСЗВ на 30 септември бе отчетено, че е налице значително увеличаване на колективните членове на СОСЗР с перспектива скоро броят им да нарасне с приемането на НСКЗВ „За честта на пагона“, СБНСК „4 май“ и още няколко. Направен бе изводът, че естественият ход на това единение изключва необходимостта от провеждане на Национален обединителен конгрес на запасното войнство. Посочено бе също, че Съюзът на ветераните от войните на България и Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите поради естеството на организациите не могат да станат колективни членове на СОСЗР, но подкрепят това обединение на запасното войнство и ще продължават да работят заедно, както досега. Приети бяха две декларации. Едната е до председателите на сдружения, които до този момент не са подписали споразумението за обединение с призив да заявят отношението си към този подход на обединение. Във втората  председателите на военно-патриотичните организации, участващи в заседанието, изразяват желанието си Министерският съвет да обяви СОСЗР за националнопредставителна организация на запасното войнство.

Малко по-късно бе огласена позиция на  Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО), в която се изразява несъгласие с предложения начин на обединение. Настоява се да не се бърза с отмяната на споменатия конгрес и готовността неин представител да се включи в Инициативния комитет.

Това, че запасното войнство е сила, го знаят във всяка една страна. Ние обаче нямаме регламент, който, от една страна, да го обедини, а от друга – да го използва за целите на държавата.

*Коментарът e публикуван във в. „Българска армия“, бр. 42, 22 октомври 2021 г.