Космосът може да ни изтегли напред

31.10.2021 г. Космосът може да ни изтегли напред

 

 

Главната цел е да използваме в най-голяма степен възможностите му в науката, стопанството, отбраната и еколгията.

Спирдон Спирдонов*

Космическата треска е факт. Но дали този нов вид туризъм е главното в тази сфера от развитието на човечеството? Със сигурност е атрактивното. Както са атрактивни появяващите се от време на време изявления да изпратим веднага един, двама или трима космонавти. Дотогава обаче на нас българите се налага да извървим доста път. Както на национално ниво – като политика и ресурсно осигуряване, така и в пренастройването на държавните институции, науката и индустрията. Главната цел е възможно най-голямата възвръщаемост на средствата, които се влагат в космическите изследвания.

Това беше и гвоздеят на кръглата маса, с която завърши Седемнайстата международна научна конференция „Космос, Екология, Сигурност (Space, Ecology, Safety) – SES 2021“, посветена на  60-годишнината от първия полет на човек в Космоса и 40-годишнината на сателитите „България 1300”. Това стана в София в Института за космически изследвания и технологии (ИКИТ) към БАН с директор проф. д-р Георги Желев.

Темата на дискусията

бе „Предстоящото подписване на новия договор между Република България и Европейската космическа агенция (ЕКА)“. В нея се включиха представители на Министерството на икономиката и други ведомства, на институти и университети. За ползата от инвестиции в дългосрочни приложения и услуги на базата на сателитни данни говори г-жа Богдана Цоневска от ЕКА. В презентациите на Желязко Енев – директор на дирекция „Икономическа политика“ на Министерството на икономиката, на  Камен Илиев – директор на офиса за технологичен трансфер за аерокосмически технологии в ИКИТ и последвалите изказвания, бе акцентирано върху стъпките, които ще ни доведат до асоцииран и по-късно до пълноправен член на ЕКА. България е в предприсъединителния период за прием в агенцията. Самото присъединяване става на правителствено ниво и държавата плаща членския внос. Категорично бе посочено, че усилията ни в това отношение си заслужават, защото подобен статут на България ще бъде от полза преди всичко за науката и индустрията ни. (ЕКА е европейска междуправителствена организация за космически изследвания, основана през 1975 г.  Главната й квартира се  намира в Париж, Франция.)

България работи с агенцията от 2015 г.

Участвали сме в седем тръжни процеури с предложения за различен брой проекти. Общо 36 проекта, като водещ в това отношение е ИКИТ с 13. Предстои разработването на Национален стратегически документ с визия за развитието на космическия сектор. Там ще намерят място целите, които си поставят науката, образованието, отбраната и други сфери при използването на възможностите, които предоставя Космосът. Те според участниците в кръглата маса не се познават достатъчно. За това говорят и изводите в проучването за ролята и мястото на българската наука в космическия сектор. Според Камен Илиев нашата индустрия все още не е готова да участва в научните програми на ЕКА. Що се отнся до инвестираните средства за космически иследвания, лидери сред ведомствата са министерствата на образованието, отбраната и земеделието. Обърнато бе внимание и на факта, че в рамките на НАТО Космосът е дефиниран като пета област на действие. Една от краткосрочните ни цели би трябвало да бъде създаването на капацитет и възможности за използване на космическите технологии в интерес на националната сигурност и отбраната.

До този момент сме направили много, посочи член-кореспондентът проф. Петър Гецов, председател на Организационния комитет на форума. Неслучайно припомни той, в световната класация сме 18-ата космическа държава (трета по създаване на космически храни и шеста по изпращане на космонавт), но това не означава, че не трябва да вървим напред. По неговите думи сега навлизаме в прагматичния космически период, т.е.

не сме случайни в Космоса

В този смисъл желанието ни за членство в ЕКА е реално и обосновано.

Амбициозната перспектива е това да стане до края на 2022 г., бе отбелязано в доклада на Камен Илиев. Става дума за ускоряване на процеса на преговори. И за някои непосредствени стъпки, като подписване на Меморандум за присъединяване на България към Общия наземен Сегмент на програмата „Сентинел” до края на тази година; стартиране на създаването на Национален бизнес инкубатор с участието на научни организации и Министерството на икономиката и възобновяване на разработването на Националната научна програма „Космос“, която да бъде неразделна част от Стратегията за развитие на космическия сектор в България. 

Това, че не сме случайни в Космоса, показват някои последни проекти. Българските учени създадоха меню за космонавти – първо, второ и трето ястие. Космическата храна се приготвя по специална технология, като във вакуум и при ниски температури се изтегля водата и по този начин се запазват хранителните и вкусовите качества на храната. Така космическите храни стават леки и се пакетират. С тях могат да се хранят космонавти, военнослужещи, подводничари и алпинисти, които ще изкачват високи върхове, и трябва храната, която носят, да е по-лека, обяснява проф. Георги Желев. Българската космическа храна се предпочита от астронавтите на Международната космическа станция, защото е по-вкусна и има повече подправки. Заслужава вимание проектът за имитиране в лабораторни условия на различни стресови ситуации и аварии, свързани с космическата оранжерия „Свет” и модел за отреагиране. Дистанционни данни от спътникови изображения се използват за определяне на състоянието на посевите. „По-голям е проектът за разработване на дозиметъра „Люлин МО” на спътника „Екзомарс”, който лети около Марс сега. Апаратурата „Люлин МО” е българска и е голяма колкото две кутии с цигари. От нея получаваме в момента данни за радиационната обстановка и те се анализират. Това е много важно, защото трябва да се изчисли какви дози радиация се очакват по пътя към евентуалните бъдещи мисии до Марс”, обяснява проф. Георги Желев. От значение е и фактът, че проектът за Национален център за контрол и наблюдение влезе в Плана за възстановяване и устойчивост, предложен от България. Той ще предоставя своевременно информация за незаконна сеч, нерегламентирано строителство, ще следи чистотата на въздуха, водите съобразно екологичните норми.

Така че Космосът може да бъде в услуга преди всичко на ускореното развитие на държавата ни,  бе основният извод от конференцията и кръглата маса. До месец докладите ще намерят място на сайта на ИКИТ и в списанието на института „Аерокосмически изследвания в България“.

Без оръжия и военни бази

Има няколко договора и споразумения, с които се забранява  създаването на небесните тела на военни бази, съоръжения и укрепления, изпробването на всякакви видове оръжие, провеждането на военни маневри и други дейности от тази сфера. Най-съществените са: Договор за забрана на използването на ядреното оръжие в атмосферата, космическото пространство и под водата от 1963 г.; Договор за принципите на дейността на държавите по изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и другите небесни светила от 1967 г.; Споразумение за спасяване на космонавти, за връщането на космонавти и обекти, запуснати в космическото пространство, от 1968 г.; Конвенция за международната отговорност за щетите, причинени от космически обекти от 1972 г.; Конвенция за регистрация на обекти, запуснати в космическото пространство от 1975 г.; Конвенция за забрана на военно или друго враждебно използване на средства за въздействие върху природната среда от 1977 г. и Споразумение за дейността на държавите на Луната и други небесни светила от 1979 г. Изводът на много експерти е, че трябва да се институализира тази дейност в Космоса. Правени са опити, но засега неуспешни.

*Коментарът е публикуван във в. "Българска армия", 29 октомври 2021 г.