Какво се случва на 1 ноември 1990 г. в армията?

02.11.2021 г. Какво се случва на 1 ноември 1990 г. в армията?

 Спирдон Спирдонов

За да отговоря на този въпрос, ще публикувам една дописка от южните гарнизони, които вече ги няма на капитан Спирдон Спирдонов, от вестник „Народна армия“ с дата 2 ноември 1990 г. Изминаха 31 години, откакто една заповед за една нощ пречупи езика на военнослужещите. Ето и дописката.

ГОСПОДИН ОФИЦЕР

Не зная дали е тренирал или не, но във вчерашния си рапорт дежурният по КПП старши сержант Стефанов без затруднения използва новото за него (и за мен) обръщение „Господин подполковник…“ Вече си мисля, че в армията трябва да бъде издигнат мемориал на Нейно Величество Заповедта. Към всичките й заслуги можем спокойно да прибавим и последната. – за една нощ успя да пречупи езика на военнослужещите.

Защото старото обръщение не ми попречи да хапна добре предната вечер в гарнизонния стол. Там и менюто подсказваше, че не съм в столицата. На сутринта, обаче „другарю подполковник“ не вървеше. Включително и младите войници на сутрешния развод отговаряха „Здраве желаем, господин старши лейтенант“.

Има, разбира се и неудобни ситуации.  Усеща се подигравателност и дори известна доза насмешка, но това, както твърди майор Даскалов, е било очаквано. „За да станеш господин и подхвърля ми един офицер и трябва да бъдеш добре подплатен и финансово, и материално“. Може и това да е, но всичко с времето си.

Иначе в поделението, където бях на 1 ноември, е спокойно. Господа офицерите решават проблемите на бойната готовност и обсъждат доколко новото обръщение ще ги издигне в обществото. Има приятни и симпатични госпожици и госпожи, чийто проблем е задължението стриктно да спазват работното овреме, защото все пак някой трябва да чака на опашката пред хранителните магазини. И този някой задължително е жената.

Във влака една баба ме позагледа и току попита: „Момче, ти господин ли си, или другар?“ – побързах да отговоря. „И аз тъй си знам от царско време, но да попитам“ – продължи старицата, подавайки ми голяма кошница да й помогна.

Тя си знае от едно време, а аз едва от вчера. Дали не съм закъснял? Може, но само в това ли?

Капитан Спирдон Спирдонов

(В. „Народна армия, 2 ноември 1990 г.)