Няма консенсус за ударно развитие на способностите на армията

05.11.2021 г. Няма консенсус за ударно развитие на способностите на армията

 Чакам с нетърпение да се формират парламентът и съответно комисията по отбрана, за да изложа пред представителите на всички политически сили проблемите въпроси, казва началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов в интервю на Добромир Видев за програма „Хоризонт“ на БНР.

Otbrana.com

-          Какво наложи толкова бързо военните да отидат на границата?

-          Аз не мисля, че е правилно да кажем „толкова бързо“, тъй като имахме готовност към началото на септември да се заемем с тази задача. Допълнителен анализ не можа да обоснове такава необходимост. И в течение на времето, благодарение на мониторинга, който се извършва на границата, стигаме до извода, че е време Българската армия да подпомогне органите на МВР, колегите от „Гранична полиция“.

-          Това означава ли, че в момента очакваме силен мигрантски натиск?

-          За засилен мигрантски натиск наистина се говори. Но е време и ние да помогнем на органите на МВР, тъй като те усилиха охраната на границата в последно време. В момента имаме над 400 души на българо-турската и българо-гръцката граница. Провеждаме общо съвместно патрулиране. Започнахме и възстановителни работи по инженерното съоръжение. Тази дейност се извършва, съгласно способностите на инженерните формирования, като ние не участваме в процеса на доставка на материали, поръчка за материали. Това за нас също така една добра тренировка за инженерите ни подразделения.

-          Това ще е само нещото, което ще прави армията по границата. Отпуснаха пари за ремонт на „Кугар“, за система за наблюдение.

-          Наблюдение от въздуха, наблюдение с безпилотни системи. Това още не се случва. Не се е налагало. Ние ще го извършваме регулярно. Също така може да оказваме логистична подкрепа. Със специализирана техника можем да участваме в транспортирането на емигрантите. Това не е за сметка на нашите способности. Винаги, когато можем, оказваме съдействие. Поемаме дори обоснован риск. Само и само да бъдем в полза на държавата и населението.

-          Господин адмирал, всичко това, което казвате, има ли отношение към нуждата от повече финансиране на армията? Говорим вече за следващата година, когато бюджетът трябва да бъде приеман в този момент, а не се случва.

-          Нуждата от финансиране на армията е безспорна. Нееднократно съм изтъквал крещящата необходимост от финансиране на армията. Това, което се надявам е на един широк политически, обществен консенсус, за да вървят проектите за модернизация на армията. Аз мога да ви кажа как вървят проектите. Но това не е панацея. Нуждите на армията наистина са големи, има несъответствие на темповете на въоръжаване и превъоръжаване със съседните държави. Поради причина, че няма консенсус за ударно развитие на способностите на армията, за мащабна модернизация. И се страхувам, че в течение на годините ще бъдем неадекватни на това, което се развива в региона. Не е добра прогноза. Но съм длъжен като началник на отбраната да подчертая тоя риск. Чакам с нетърпение да се формира парламентът, да се формира комисия по отбрана, за да мога пред представителите на всички политически сили да изложа проблемите въпроси.

-          Добре, но нали има програми за модернизация? Какво липсва?

-          Има програма за модернизация, има списък с дефинирани отбранителни способности в резултат от Стратегическият преглед на отбраната. Но бюджетът на Министерството на отбраната не може да покрие този списък. И се налага целево финансиране. Това е според мен правилният начин да има целево финансиране на армията за развитие на основни модернизационни проекти. Върви проектът за придобиване на нов боен самолет. Ноември 2023-та година - два самолета, 2024 – 4 самолета, август 2024-та - още два самолета. За сега американската страна казва, че ще бъде спазен този график, което от своя страна налага ритмично планово изпълнение на реконструкцията на летището „Граф Игнатиево“. Тя върви. Аз съм оптимист, че ключовите елементи от инфраструктурата за приемане на първите два самолета ще бъдат готови. През август до правителството на САЩ беше изпратено писмено искане за оферта за вторите 8 самолета. Очаква се да бъде получен отговор през първото тримесечие на 2022-ра година. Нямаме отговор. За да внесем проекта в Министерски съвет, в последствие в Народното събрание, трябва да имаме ясен финансов параметър. За да може Народното събрание, да вземе ясно обосновано решение.

-          Тоест, вие казвате, че една от първите задачи на следващия парламент би трябвало да бъде това.

-          Очаквам също така и настоявам да се даде ход на проекта за инвестиционен разход за придобиване на трикоординатни радари. Системата за наблюдение е много важна, както по отношение на националната ни сигурност, така и за сигурността на Алианса. Ние се намираме на границата на Алианса, на границата на НАТО, на границата на Европейския съюз. Логиката показва, че това, което се иска от нас, е ситуационна осведоменост. Имаме я, даваме я с наличните радари. Но те са на края на жизнения си цикъл, трудно се поддържат. От военна гледна точка параметрите, техническите изисквания, които ние залагаме към новото поколение радари, са ясни. И дотук свършват нашите отговорности. Оттук нататък политическото ръководство трябва да определи начина на придобиване. Дали ще бъде процедура с директно възлагане, дали ще бъде споразумение правителство-правителство. Всеки един от тези варианти трябва да бъде подкрепен и ние участваме естествено в този процес със съответните аргументи.

-          Господин адмирал, какво се случва със Сухопътните войски?

-          За съжаление изоставаме. В момента обсъждаме варианти как да продължи проектът. Дали ще се продължи наново с открита процедура. С ясното съзнание, че първата процедура е пропаднала за този финансов параметър. Дали ще продължим с „ТЕРЕМ – ХОЛДИНГ” или ще разгледаме вариант правителство-правителство, където интересът на българската страна по отношение на индустриално сътрудничество, сглобяване на машините в България, участие на наши продукти, интегрирането, може да се случи по този вариант с минимизиране на рисковете. „ТЕРЕМ – ХОЛДИНГ” направи съответното проучване дали те могат да бъдат водеща компания в реализацията на този проект. „ТЕРЕМ – ХОЛДИНГ” излезе с доклад, в който по принцип каза, че е възможно, но с известни условности. Моите уважения към българската отбранителна промишленост. Наистина, един такъв проект, ако се осъществява в България, е шанс за българските компании от този бранш да се включат. Но опитът и наблюденията, които проведохме в съседните държави, водят до извода, че е удачно да се прави по тоя начин, когато в машината се интегрират продукти на българската отбранителна промишленост. Аз, като началник на отбраната, държа на минимизиране на рисковете и навременно изпълнение на проекта. Препоръчвам третия вариант: правителство-правителство. С отчитане интересите на българската отбранителна индустрия и развиване на способности за бъдеща поддръжка и ремонт.

-          И това се случва в параметрите, гласувани от милиард и 200 милиона?

-          Ние нямаме основания да искаме други параметри. Тъй като това е отпуснатият финансов ресурс от Народното събрание.

-          Проектът за патрулните кораби на какъв етап е, господин адмирал?

-          Първият кораб трябва да бъде доставен през 2025-та година. Вторият през 2026-та година. Към момента се извърши преструктуриране на фирмата „Люрсен“. Тя откри клон във Варна, което наистина показва ангажимента, сериозният ангажимент на тази компания. И резултатите, които постигаме по отношение на индустриалното сътрудничество, работни места. Предстои през следващата година да бъде заложен килът на кораба и той ще бъде отбелязан с първия кораб, с подобаваща церемония. Основните задачи – да се определят екипажите – 2022-ра, 2023-та година и те да участват в строежа на кораба. И да бъдат готови през 2025-та година.

-          Не е ли по-лесно да имаме подводница в Черно море?

-          Аз силно се надявам, че България ще има не само една подводница. Ами и две. Водим преговори. Надявам се да се увенчаят с успех и да има подкрепа от всички политически партии. Финансовите параметри, които се обсъждат в хода на преговорите, са в нашите възможности. Другия въпрос, който обсъждахме е състоянието на военноморските бази, инфраструктура. Ще се наложи и там финансиране. Наистина имахме много развит подводен флот. Той не е от големите модернизационни проекти. Нова подводница не можем да си позволим. Определено ще бъде „втора ръка“. Особеностите на театъра са такива, че наличието на подводница дава наистина надеждна ситуационна осведоменост. Възможност за планиране на съответните действия. И ще се явява надежден възпираш потенциал.

-          В този контекст, господин адмирал, само преди дни руският външен министър Сергей Лавров каза, че в България и Румъния се говори за нови НАТО-вски бази?

-          Аз не се наемам да коментирам изявления на руския външен министър. Но мога най- отговорно да кажа, че не съм чувал за планове за развитие на военноморски бази на НАТО в Черно море. Ако трябва да говорим за военноморските ни бази, трябва да говорим за нашите бази и за нуждата от тяхното обновяване, тъй като инфраструктурата, която е във военноморските бази е от 50 -60 години на миналия век. Така че това е също едно направление, в което работим и планираме да се отделят инвестиционни средства. Още повече - говорихме за придобиването на двата нови кораба. Имаме планове също във военноморския домейн. Огромно е предизвикателството към командванията на видовете въоръжени сили. Тъй като те работят по изпълнение на ежедневните задачи, по изпълнението на поддръжката на техниката. Работят по модернизационните проекти. Тази дейност е много комплексна, много всеобхватна. Много наистина натоварваща.