Време разделно

19.11.2021 г. Време разделно

 Бригаден генерал от запаса Стефан Стефанов, председател на Столичната организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва

Аналогията с трагичните събития от написания през седемдесетте години роман на Антон Дончев с днешните политически процеси в страната е несъстоятелна. Но има много общи неща в посланието, закодирано в заглавието на бестселера на академика и ситуацията около президентските избори в България. Гласуването на балотажа между Румен Радев и Анастас Герджиков е „време разделно“, не само за определяне на конфигурацията на българската политическа система през следващите пет години. То е предизвикателство за моралните принципи на стотиците хиляди сънародници, свързали живота си с опазването на териториалната цялост, независимостта и суверинитета на страната ни.

Става въпрос за сержантите и офицерите от запаса, резерва и на действителна военна служба в армията, полицията, службите за сигурност и всички онези български граждани посветили най-плодотворните години в житейския си път в служба на отечеството. Количеството им не е известно, тъй като те не са обект на статистика. От официално публикуваните данни, понастоящем, българите на пенсионна възраст са над два милиона и двеста хиляди. По разчетни данни около 8%, от тях, близо 160 000 са включени в категорията – „от запаса”. На по-голямата част от тях, състоянието им е незавидно. Подгонени от връхлитащите ги проблеми, свързани най-вече с поддържането, що-годе в кондиция на разклатеното им здраве, те са се самоизолирали и самоизключили от обществено – политическия живот в страната. Други, не толкова обезверени, колкото омерзени от незавидното задно място, което държавата им е определила до края на живота, игнорирайки дългогодишния им професионален опит и доказани практически умения, не гласуват и целенасочено са си избрали позицията на пасивни наблюдатели. Трета група - самоотвержено гласува в дъжд и пек „за честта на пагона“ и наивно се надява, че нейното участие ще бъде забелязано и възнаградено поне с обещания за решаването на най-наболелите им проблеми. Оформя се и четвърта група, макар и малобройна, която гласува, подтиквана от поети политически ангажименти и по конюнктурни съображения.

Запасното войнство е огледало на състоянието на българското общаство. А то е разделено. „Проклятието на българския народ е в неговото разделение”, както твърди един известен български интелектуалец. И все пак, има няколко причини на балотажа на 21 ноември да сме единни и да гласуваме масово. Една от причините е, че за първи път, в най-новата ни история, кандидатът за втори мандат настоящ президент е бивш военен. За разлика от предходните ни „върховни главнокомадващи“ той не е „отгледан” десидент, партийно оцветен лидер, агресивен адвокат или самовлюбен в себе си, „погалван” от властимащите, бивш министър.

Настоящият президент е генерал от ВВС и продукт на военнообразователната ни система. Той е запознат в детайли с тънкостите на военната кариера и проблемите на запасните. С тези си качества и практически опит в управлението на войската, той отговаря на повишените изисквания за профила на съвременния „главнокомандващ“ на въоръжените сили. Алтернативата професор филолог да изпълнява тази длъжност, ще предизвика умилението на „главнокомандващи в поли“ на някои скандинавски държави, но и снизходителните погледи на авторитетни натовски генерали. Да не забравяме, че все пак сме на Балканите. От друга страна, както твърдеше преживе американския президент Труман: „Няма да назначите лисицата да наглежда кокошките само за това, че има голям опит и е работила с много курници“. Управлението на един университет, пък дори и той да е най-големия в страната, в нормална обстановка, си има своите особености, но не може да се сравнява с командването даже и на една механизирана рота при кризисна ситуация. Намеквам за горчивият ни опит, когато по тези причини, под благовидния претекс за професионална експертиза, до бившите ни цивилни президенти допълзяха и бяха назначени за военни съветници военни специалисти с недоказани качества. Последствията за армията бяха катострофални.

Но има и една друга, бих казал съществена причина да подкрепим на втори тур сегашния президент. Партиите, които застанаха зад неговата кандидатура претърпяха тежки загуби на парламентарните избори. Много техни членове, под влияние на негативните парламентарни резултати и в знак на протес срещу партийните им ръководства няма да излязат да гласуват. Липсва желание, пък и няма време за привличане на нови симпатизанти. В този сюблимен  момент ролята на активността на всеки един от запасните е от изключително значение. Да не пропиляваме нашия шанс, защото историята няма да ни го прости и ще бъдем запомнени като нарицателен пример за безотговорност и пропиляни надежди. А за моите колеги, които по принцип не гласуват или все още се колебаят ще припомня думите на Макиавели – „Тези, които избират да са неутрални, получават накрая омразата на победените и презрението на победителите“. Времето е разделно....