За Кримския полуостров и Русия

22.11.2021 г. За Кримския полуостров  и Русия

 Румен Тотев, кап. I  ранг о.з.

Покрай президентските избори на 14/21 ноември т.г. отново се заговори много активно за полуостров Крим и неговата държавна принадлежност. Не, тук аз няма да коментирам исторически Крим кому принадлежи и какъв е основният етнос на населението в полуострова. Ще се опитам да погледна към въпроса от друг ъгъл.

Естествено аз не мога да отрека, че анексията на Крим от страна на Руската федерация е в определен смисъл насилствена. Още повече, че аз съм професионален военен. Но аз ще попитам: На Вас не са ли известни по света други територии, заети насилствено без някой да е поискал тези територии да се върнат?

Годината е 1876.

В Цариград се състоя така наречената Цариградска конференция, на която се обсъжда на кои територии от Османската империя живеят трайно българи. Решенията ѝ са приети от всички държави, но веднага Великите сили казват, че не може евентуално след една бъдеща освободителна за българите война да се създаде толкова голяма държава. При това – на този важен кръстопът, на Балканския полуостров. Е, резултатът е известен. Дори след Обединението на Княжество България с Източна Румелия България заема около половината от територията, призната на Цариградската конференция. Някой да се е засилил да настоява за връщане на изконните български земи? Единствено с Крайовската спогодба ни се връща Южна Добруджа, но погледнете в интернет този договор, за да видите каква е неговата цена!

Нека да се приближим към нашето време.

В края на ХХ век до нашите западни граници така наречените косовари решават, че искат да се отделят от Съюзната република Югославия, защото видите ли, те са мюсюлмани, част са от албанският етнос и е редно да имат собствена държава. И образуваха така наречената „Армия за освобождаване на Косово“ (АОК), след което започнаха своята „освободителна“ война. Засилиха се и действията на сръбската армия за етническо прочистване. Намесиха се САЩ и други страни за постигане на примирие, в ООН бе прието изпращане мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Скоро след това се увеличава ескалацията и от двете страни на военните действия, намесват се войски на САЩ и няколко други НАТО-вски страни. И в резултат Югославия бе заставена да приеме до някаква степен независимостта на така наречената Р. Косово. Ни аз ще задам въпрос: Ако сръбското правителство водеше активна проамериканска политика, това щеше ли да се случи? Моят отговор прозира зад редовете, но съм сигурен и за Вашите отговори.

Сега ще Ви помоля да се съгласите да се пренесем през земното кълбо и

да отидем в САЩ, в Калифорния.

Известно Ви е, че тази област е откъсната чрез война от Мексико и е присъединена към САЩ. Нека да предположим, че някъде в близко бъдеще, да речем в средата на 2022 г. голяма част от мексиканците, живеещи в Калифорния, поискат да се върнат в своето родно Мексико, но със своята територия. И световните телеграфни агенции гръмнат новината: „Образувана е „Армия за освобождаване на Калифорния“ (АОК).“ Да това не се е случило и съм сигурен, че навярно никога няма да се случи. Но нека да проведем един историко-политически експеримент. Да предположи, че това се случи. И как смятате, САЩ и неговият президент ще чакат ли Русия и президента ѝ Путин да наложат чрез ООН на действия, подобни на тези в Косово? Отговорът е ясен. Американската армия за миг ще разпердушини АОК и всичките нейни вождове ще идат да лежат по американските затвори. Може за някои да има и по-тежки наказания. В някои американски щати смъртното наказание не е отменено.

Завършвам тази своя малка бележка с думите: Уважаеми дами и господа „демократи“ по цялото земно кълбо, и най-вече в България. Забравете темата „Крим и Русия“. Дори и да продължите с неистова злоба към руския народ и Путин, към „русофилите“ в България, тези приказки нямат своята реална историко-политическа основа. Защото в противен случай Великите сили и ООН ще трябва да преначертаят политическата карта на света.

Смятате ли че това е възможно сега или в бъдещето?