Спомен за летеца-герой Йордан Тодоров

24.11.2021 г. Спомен за летеца-герой Йордан Тодоров

 За него разказва летеца ветеран Желязко Влаев от СОСЗР-Казанлък.

„На 14 ноември 1943 г във въздушните боеве срещу aнгло-американските бомбардировачи над София загива летецът-изтребител  полковник Йордан Славов Тодоров.

В началото на атаката той първи се втурва и

“подпалва” двигателите на една летяща крепост.

За съжаление е прострелян от стрелците на крепостта. В левият му крак е имало пет попадения от картечниците, в десния една. кръвта му изтича и той напуска въздушния бой.  Отправя се за кацане на летище "Божурище". Пристигайки на подхода на летището,  наблюдаващите изтрелват червена ракета, тъй като той се е насочил да  каца без колесник. Преминава на втори кръг за кацане, пак се насочва, но отново червена ракета. Тръгва отново да простартирва мислейки, че след  него има друг екипаж, който търпи бедствие и в края на летище "Божурище", олюлявайки се с голяма загуба кръв, се срива и забива, и изгаря в самолета.

Погребват го в енинското старо гробище.

След това  близките му преместват тленните му останки в новия гробищен парк. Когато загива, той оставя жена с малко дете на 2 години.  След като близките му умират, гроба остава забравен.  Въпреки това признателното енинско население му поставя паметна плоча на входа на църквата Свети Георги". Плочата е с неговия лик, а надписът върху нея гласи: „От признателните енинци на летеца герой.

 За 40-годишнината от неговата гибел

направихме панахида в църквата Свети Георги в присъствието на най-достолепните летци на Казанлък, като летецът-изпитател полковник Димитър Колев, полковник Марин Маринов от от Стара Загора и действащи офицери.

Чест прави на президента Желев,

че всички тези летци-герои, които са 20 на брой, загинали във въздушните боеве, всички бяха произведени от поручици и подпоручици във звание полковник посмъртно. Аз съм горд от тази заповед и указ на президента Желев, това говори за негова човещина, за неговото виждане да не делим героите на  на България на ваши и наши, на заслужили незаслужили.  Те действително са си дали младия живот за целостта на България, за чистото небе на България, защитавайки София, включително и Казанлък е бомбандиран, Карлово  също.

(Източник: Вестник Искра –Казанлък)