Полковник Иван Инковски: Осигуряваме географски материали за 120 формирования

27.12.2021 г. Полковник Иван Инковски: Осигуряваме географски материали за 120 формирования

 Работим по съвместни проекти с БАН и МЗХиГ, казва началникът на Военно-географската служба в празнично интервю на Андрей Рангелов за в. „Българска армия“.

Otbrana.com

– Г-н полковник, по какви актуални въпроси работи Военно­географската служба (ВГС) сега, в навечерието на своята 130-годишнина, която се навършва на 27 декември?

– ВГС е създадена преди 130 години, когато с Указ № 170/27.12.1891 г. на княз Фердинанд се формира топографическо отделение към Генералния щаб на Армията.

В навечерието на своя празник ВГС поддържа способности за създаване, осъвременяване и издаване на геопространствени продукти и данни и снабдяване с тях на въоръжените сили на Република България и всички държавни структури, отговорни за сигурността на страната, както и на въоръжените сили на страните – членки на НАТО, в контекста на колективната система за сигурност. В тази връзка можем да споменем, че ВГС работи по актуализирането на Географската база данни; поддържането на Държавната геодезическа мрежа и на мрежата от магнитни станции, определянето на магнитната деклинация; производството на Държавните топографски карти в различни мащаби; на картографските продукти Topographic Line Map (TLM) и Joint Operations Graphics (JOG) по стандартите на НАТО; изпълнението на задълженията като супервайзор при актуализацията на Цифровата цветна ортофотокарта на страната в периода 2020–2022 г. чрез ново самолетно заснемане за нуждите на Системата за идентификация на земеделските парцели, използвана от МЗХиГ; осъществяване на изпълнението на административните услуги, предоставяни от Министерство на отбраната; отпечатване на геоинформационни продукти, военнослужебна литература и акциденция за нуждите на МО, СППМО и БА, както и на нормативни документи на министъра на отбраната.

– По какъв начин взаимодействате с видовете въоръжени сили и останалите структури от системата на отбраната и националната сигурност?

– Основните усилия по осигуряването с географски материали и цифрови географски данни са насочени към осигуряване на бойната подготовка на войските и щабовете и подобряване на оперативната съвместимост със структурите на НАТО. Във видовете въоръжени сили има различни по щат структури по географското осигуряване, а във ВМС – Хидрографска служба, която впрочем до 1952 г. е била в състава на Държавния географски институт. ВГС осигурява Въоръжените сили с топографски карти за територията на страната в мащаби от 1:25 000 до 1:1 000 000; аеронавигационни карти в различни мащаби; топографски карти по стандартите на НАТО в мащаби 1:50 000 и 1:250 000; специални карти с различно предназначение и мащаби; ортофотокарти; физикогеографски справки и военногеографски описания; каталози и списъци с координати на точките от Държавната геодезическа мрежа; данни за магнитното поле на Земята и други географски данни в цифров вид, както и модели на релефа в различни формати и големина на клетката.

Съгласно Доктрината за геопространствено осигуряване ВГС осъществява методическо ръководство на органите по географско осигуряване във Въоръжените сили. На базата на това ежегодно се провежда методическо съвещание на началника на ВГС с представители на видовете въоръжени сили и командвания, на висшите военни училища и Военна академия, на служба Военно разузнаване, където се разискват въпроси, свързани с геопространственото осигуряване на структурите, изискванията и потребностите на структурите за осигуряване с геопространствени продукти и информация, проблемите при подготовката на бъдещите офицери за тактическо и оперативно ниво.

Службата изпълнява задължения и по Наредбата за аерозаснемане, съгласно разпоредбите на която съвместно с МВР и ДАНС извършва заличаване на обекти, имащи значение за отбраната и сигурността на страната при осъществяване на всички полети над територията на страната с цел картографиране. С МВР, и по-конкретно с ГД „Гранична полиция”, участва при извършване на геодезически измервания по границите на България със съседните държави.

– А как работите с граждански ведомства и институции, имате ли съвместни проекти?

– Към момента ВГС осигурява с географски материали и цифрови географски данни 150 абоната (120 военни формирования от въоръжените сили, 5 министерства и 25 други държавни ведомства и организации). ВГС работи активно с ведомства и институции и извън Въоръжените сили. Имаме съвместни проекти с Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН, също така работим отлично и със сродната ни Агенция по геодезия, картография и кадастър в областта на геодезията и гравиметрията. През последните 15 години ВГС работи ежегодно съвместно с Министерството на земеделието, храните и горите в проект по актуализацията на Цифрова цветна ортофотокарта на страната за нуждите на Система за идентификация на земеделските парцели. ВГС е определена за супервайзор, участващ в контрола на точността на ортофотокартата, на базата на която се изплащат субсидиите на земеделските производители. От 2009 г. във ВГС започна регулярното издаване на аеронавигационна карта за територията на Република България в М 1:500 000 по изискванията на ICAO, по заявка и за нуждите на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение”. Друг факт, който държа да отбележа, е, че от 2015 г. Службата поддържа Информационна система за публичен достъп до пространствени данни на Министерство на отбраната, т. нар. „Геопортал на МО”, чрез който предоставя 33 електронни услуги за администрацията, бизнеса и гражданите. Разбира се, това става със спазването на законодателството в областта на защитата на правата за създаването им.

– Какво е кадровото състояние на Службата в момента? Имате ли некомплект?

– Към настоящия момент ВГС има некомплект от личен състав – военнослужещи 22% и цивилни служители 2%.

Голяма част от офицерите във ВГС са завършили специалност „Артилерийско инструментално разузнаване” (АИР) във ВВУАПВО „Панайот Волов” до 2003 г. След тази дата е преустановено обучението по специалността. През периода 2013–2021 г. се проведаха конкурси за лица, завършили цивилни висши училища в стрaната със специалност „Геодезия”, „Геодезия и маркшайдерство” и „Комуникационни и информационни системи”. За периодa са назначени общо 11 офицери, като двама от тях вече напуснаха по собствено желание. В последните 2–3 години след обявяване на конкурси за лица, завършили специалност „Геодезия” в цивилен ВУЗ, не се яви нито един кандидат. От 2019 г. стартира обучение по специализация „Артилерийско инструментално разузнаване (АИР)” към НВУ „Васил Левски” във факултет „Артилерия, ПВО и КИС” – Шумен. Очаква се през 2024 г. първите офицери от специализация АИР да попълнят постоянно оредяващите офицерски редици поради това, че ежегодно по 5–6 души навършват пределна възраст. Тук е мястото да благодаря на ръководството на МО, на Дирекция „УЧРО”–МО, които ни подкрепиха при възстановяването на специалността, на ръководството на НВУ и факултета в Шумен, с които работим активно и съвместно изготвяме квалификационните характеристики и учебните планове за специалността, а също съдействаме за провеждането на учебните практики във ВГЦ – гр. Троян. При цивилните служители също има подмладяване на кадрите, особено в Троян, като ги стимулираме да завършват допълнително магистратура „Географски информационни системи” в СУ „Св. Климент Охридски”. Това изключително помага при картографското производство.

– Какво ще пожелаете на личния състав на Службата за нейната 130-годишнина?

– Празникът е повод да се върнем назад в историята и да отбележим, че повече от столетие ние успяваме да съхраним приемствеността между поколенията и да запазим жив духа на българската военна топография. През годините Службата  изпълнява своите задачи с високи професионализъм и отговорност, с което допринася за издигане на престижа на Българската армия. Тук е моментът да поставя своята положителна оценка за усилията на личния състав на Военно-географска служба, които в условията на сериозни предизвикателства – сложна епидемична обстановка, недостиг на финансови средства и некомплект, успяват ефективно да изпълняват функционалните си задължения, за да отговорят на високите изисквания към тях. Дълбоко убеден съм и вярвам, че и занапред ще продължават да работят все така успешно, със същите компетентност и амбиция. Използвам повода, за да изкажа най-сърдечни пожелания към целия личен състав на ВГС за здраве, бодър дух, сили и енергия за отстояване на постигнатото и завоюване на нови резултати при издигане на ролята и авторитета на Службата!

***

Първата ни геодезическа мрежа датира от 1920–1932 г.

Първата българска геодезическа мрежа е построена в периода 1920–1932 г., изтъква полковник Инковски. Той разказва за началото на картографирането на България.

Първите карти, съставени с извършване на геодезически и топографски дейности на Балканския полуостров, са издание на виенския Географски институт в мащаб 1:300 000. За територията на България това се случва между 1870–1876 г. Първите целенасочено организирани и планирани геодезически и топографски дейности на българските етнически територии се предприемат от Руския топографски корпус по време на Освободителната война от 1877–1878 г. В резултат на тази дейност се издават карти в мащаб, производен на 1:42 000 (една верста). Това са 1:105 000 (две и половина версти); 1:126 000 (три версти) и 1:210 000 (пет версти). В периода 1891–1919 г. основната задача е свързана с обновяването на тези карти и осигуряването на Българската войска с тях.

Първите построени геодезически знаци са от 1877 г., дело на Топографския корпус към щаба на действащата руска армия. Така се създава първата геодезическа мрежа на базата, на която се извършва топографско заснемане в мащаб 1:42 000.

Първата българска геодезическа мрежа започва със строеж на нови точки – Държавната геодезическа мрежа на България в два реда (класа) – първи и втори, първоначално в пограничните райони с цел коригирането на държавната граница със съседните държави според клаузите на Ньойския договор. През 1921 г. започват изграждането и измерването и на Държавната нивелачна мрежа, което завършва през 1958 г. От 1932 до 1952 г. е изработена основната топографска карта на България в М 1:25 000 в координатна система 1930 г.

През 1936 г. започват организирани магнитни измервания в България. През 1958 г. е завършено изграждането на Държавната геодезическа мрежа вече в четири класа – от първи до четвърти, и нейната математическа обработка.

След 1960 г. започва обновяването на топографската карта (средно през 6–7 години) и издаването на топографските карти от по-дребни мащаби.

Периодично се обследват и възстановяват точките от Държавната геодезическа мрежа, изграждат се специални геодезични мрежи за нуждите на видовете въоръжени сили и родовете войски.

Службата притежава карти от XVIII и XIX век

ВГС притежава много карти от XVIII и XIX век. Някои от тях са: карта на Влахия и България от 1829 г. на ген. Хатов; карта на Гърция от 1826 г., съставена от известния картограф Лапи; руска карта на Черноморското крайбрежие от 1834 г.; Етнографска карта на Сърбия от 1873 г., показваща вижданията на сръбската държава за доминиращ сръбски етнос на Балканския полуостров; карти на Османската империя за балканския полуостров и др.

Няма как да се определи коя карта е най-ценна, заявява полковник Инковски. По думите му всяка карта има своя историческа и картографска стойност. „Но, ако се търсят българската историческа и картографска стойност, може да се каже, че издадената във Виена карта „Главна карта отъ Европско Турско” на Христо Данов от 1863 г., е най-ценното притежание на Геодезическия и картографския фонд (ГКФ) на ВГС, посочва полковник Инковски.

По отношение на най-стария геодезически прибор той коментира: „За повечето геодезическите инструменти в ГКФ не са определени годината на производство, както и период на използване от нашата Служба. Ние смятаме, че вероятно най-старият притежаван от нас инструмент е кипрегел Richter. С този модел е извършена топографската снимка в мащаб 1:42 000 по време на Освободителната война 1877–1878 г.”.