Нови командвания, авиационни и военноморски бази през 2021 година

28.12.2021 г. Нови командвания, авиационни и военноморски бази през 2021 година

 През изтичащата година имахме четири състава на Народното събрание и четири правителства. Без съмнение това се отрази на стабилността в страната. Какво направиха за отбраната и армията?

Спирдон Спирдонов*

От 1 септември започна първият етап от реализацията на План 2026. Това стана с формирането на две нови командвания на оперативно ниво, а именно - Командване за логистична поддръжка и Командване за комуникационноинформационна поддръжка и киберотбрана. По този начин, според политическото и военното ръководство на отбраната се  осигурява развитие на способности за планиране и провеждане на логистична поддръжка на операция с ограничен мащаб и изпълнение на съюзните ни ангажименти по поддръжка като страна домакин. Така в организационната структура на Въоржените ни сили командванията нараснаха на седем: Съвместно командване на силите, Командване на Сухопътни войски, Командване на ВВС, Командване на ВМС, Съвместно командване на специалните операции и споменатите вече две нови.  Също от 1 септември длъжността „Командващ Съвместното командване на силите“ бе трансформирана в командир и на нея бе назначен генерал-майор Валери Цолов.

Три месеца по-късно дойде 1 декември.

Замислената трансформация продължи. Във ВВС се родиха още две авиационни бази. Военновъздушната учебна база в Долна Митрополия премина към ново длъжностно разписание и се реорганизира в 12-та авиационна база. И 16-та транспортна авиационна група, която бе в състава на 24-та база, се трансформира в авиационна база. Те влязоха  семейството досегашните три 3-та в Граф Игнатиево, 24-та в Крумово и Базата за предно разполагане в Безмер. В структурата на ВМС бяха  формирани две военноморски бази във Варна и Бургас. Те станаха приемници на досегашните пунктове за базиране във Варна и Атия. Задачата им е да осигуряват базирането и всестранното осигуряване на корабите на Флотилията бойни и спомагателни кораби.

Всичко това бе резултат от  Стратегическия преглед на отбраната, който завърши в началото на годината. На 11 февруари Народното събрание прие  Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България до 2032 г. (Програма 2032). Става дума за дългосрочен стратегически документ, определящ основните параметри за изграждане и развитие на въоръжените сили до 2032 г., като времевият хоризонт е синхронизиран с процесите на планиране на отбраната в НАТО. Този дългосрочен период наложи реализирането на Програмата да се осъществи на два етапа – от 2021 г. до 2026 г. и от 2027 г. до 2032 г., като за всеки етап се разработват отделни планове за развитие на въоръжените сили.

На 8 май правителството прие План за развитие на Въоръжените сили до 2026 (План 2026). Функцията на този средносрочен стратегически документ е да организира и осигури изпълнението на Програмата 2032 и да регламентира изграждането и развитието на отбранителни способности по първия етап от реализацията ѝ. Именно той предвижда през тази и следващата година да се въведе нова функционална структура на въоръжените сили, да се адаптира архитектурата на командната структура на стратегическо и оперативно ниво и да се реорганизират въоръжените сили на оперативно и тактическо ниво, т.е това, което вече се прави.

Политическите промени

в последните осем месеца, обаче са налице.   На 20 август т.г. в резултат на  разискване в пленарна зала Народното събрание прие решение, с което възложи на Министерския съвет да внесе в срок от два месеца оценка на изпълнението на „Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020“, с изводи и препоръки за преодоляване на идентифицираните проблеми. Служебното правителство изпълни задачата и направи в срок въпросната оценка. С това формално приемане на отчета даваме възможност на следващото Народно събрание да направи дебат по темата, каза тогавашния премиерът Стефан Янев, който малко по-късно бе избран за министър на отбраната. Вече оценката е в новия парламент и чака неговото решение. Има няколко важни момента, които новата изпълнителна и законодателна власт не само трябва да анализира, но и да вземе скорошни решения. В споменатата оценка се посочва, че в рамките на индикатора „Попълване на некомплекта от военнослужещи“ изпълнението на Програма 2020 е  незадоволително. Предприетите мерки за попълването на вакантните длъжности са дали по-осезаем резултат едва в края на програмния период, поради което се налага тяхното планомерно и по-интензивно прилагане да продължи и в рамките на Програма 2032, като се отчетат специфичните демографско-икономически характеристики на отделните региони, в които са дислоцирани военните формирования. Още един извод, който заслужава внимание. „Въпреки предприетите мерки, желаният брой кандидати за служба в доброволния резерв не беше достигнат. Причините са комплексни, като са обусловени от: социални, икономически, финансови и демографски фактори; незадоволителен здравен статус на значителна част от кандидатите; ограничени лични финансови средства на кандидатите, необходими за подготовката и подаването на документи; съобразяване с всички заинтересовани страни (МО, граждани, работодатели, представители на неправителствени организации и др.); недостатъчна рекламно-информационна кампания, която да достигне до цялото общество.“ От документа разбираме, че усилията все пак са дали определен резултат.  Преустановена е тенденцията на нарастване на некомплекта от личен състав във Въоръжените сили, но състоянието на окомплектоваността на военните формирования остава на недостатъчно ниво и изисква прилагането на планомерни и по-интензивни мерки за неговото поетапно подобряване. Заедно с остарялото и оперативно несъвместимо въоръжение и бойна техника, големият брой вакантни длъжности остава един от най-непосредствените и сериозни проблеми пред отбраната. Така че проблемът не е решен. Прогнозата е, че ако нещата останат на това ниво, дори и придобиването на ново въоръжение и бойна техника няма да бъде в състояние да осигури наличието на необходимите способности.

Анализът показвал, че увеличението на пределната възраст само за неупражнилите право на пенсия военнослужещи осигурява поетапно намаляване на броя на военнослужещите, които получават едновременно и пенсия и заплата. Тази мярка дава възможност за по-продължителна служба на тези военнослужещи, които не са се възползвали от правото си на ранно пенсиониране.

Смята се, че всички тези обстоятелства налагат преразглеждане на елементите на модела за кариерно развитие, който към настоящия момент е изготвен за средна продължителност от 20 години военна служба. От този параметър зависи преизчисляването на всички останали параметри, като възрастова граница за постъпване във Въоръжените сили и висшите военни училища, за прием във военните академии и изпълнението на договорите, с оглед запазване на инвестициите в кадрите.

На 14 септември на едно от трите си заседания Комисията по отбрана в 46-ото Народно събрание с доста критични бележки одобри Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2020 г., внесен от правителството на Бойко Борисов на 5 април т.г. Според ЗОВС по внесения от Министерския съвет доклад се произнася Народното събрание с решение, което така и не можа да се случи заради разпускането на парламента. Така този доклад остана неприет от три поредни състава на парламента. Все пак дискусията беше полезна, от гледна точка на изразената от депутатите загриженост за отбраната и Въоръжените сили. Депутатите искаха най-вече яснота по отношение на извода в доклада, че  българските Въоръжени сили изпълняват задачите си, но с ограничения по време и обем.  Какви са тези ограничения, бе въпросът, и пречат ли те на изпълнението на конституционните задължение на въоръжените сили. Това, посочи тогава началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, е разковничето, философския въпрос по развитието на отбраната от тук нататък.

Преговорите на 27 ноември между експертите на коалиционните партньори за подписване на споразумение за управление в сферата на отбраната подсказаха, че може и да се отиде към

промени в стратегическите документи.  

Ден преди да бъде гласувано новото правителството, което стана на 13 декември, управляващата коалиция обяви законодателната си програма за четиригодишен период, включително в областта на отбраната.  В дългосрочен срок се предвижда да се направи „критичен и всеобхватен преглед на нормативната и стратегическа рамка в областта на отбраната, вкл. с фокус върху ЗОВС и Закона за резерва (Закон за запасното войнство). До края на декември 2022 г. ще се направи промяна в Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

На пръв поглед това е малко, но всъщност не е така. Възможно е прегледът на нормативната и стратегическата рамка в областта на отбраната да доведе до нов Стратегически преглед на отбраната, което ще изисква доста време и усилия. Подобно решение би могло да доведе до основен ремонт на съществуващата или нова Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили и редица други документи.Фокусът върху ЗОВС и Закона за резерва е обясним и без да е в контекста на споменатия преглед. Може би ще се помисли дали отбраната и Въоръжените сили трябва да бъдат в един закон? И още – със структурата и десетките промени доколко е приложим, дори като информация, сегашният ЗОВС.  

Интересен е записът Закон за резерва (Закон за запасното войнство). Очевидно тук се прокрадва някакъв друг замисъл от този, по който се работи от няколко години. Например, елиминиране на идеята за отделен Закон за запасното войнство и включването на някои негови основни моменти в Закона за резерва. Анализът би могъл да покаже кое е по-адекватно към родната действителност. Или включването на Закона за резерва на Въоръжените сили в един по-общ Закон за запасното войнство. Ще видим. Въпросът е доколко ще се срещнат разбиранията на представителите на запасното войнство с тези на законодателя.

Прави впечатление, че се пропуска Законът за ветераните от войните на България. 43-ото Народно събрание направи няколко съществени промени, които ощетиха живите фронтоваци у нас. Други текстове в закона вече губят актуалността си, с оглед на възрастовата граница на ветераните от Втората световна война. Все повече се обсъжда какъв да бъде статутът на българските военнослужещи, изпратени от държавата за участие в локални въоръжени конфликти под егидата на ООН, НАТО или в коалиционен формат и дали този въпрос не може да се реши с малки промени в Закона за ветераните от войните.

Въпреки сложната политическа обстановка у нас през годината, коментарите и различните становища се очертават два основни проблеми, по които няма различия. Това са попълването на некомплеката от личен състав и превъоръжаването и модернизацията на бойната техника. В този смисъл в последните месеци на годината стартира процесът за набиране на кандидати за срочна служба в доброволния резерв. Подписна бе и заповед, с която са обявени 1564 длъжности за приемане на служба в доброволния резерв на български граждани, освободени от военна служба, без провеждане на конкурс.  Остава да видим какъв ще е новият бюджет за отбрана, за да стане ясно доколко социалният елемент, т.е. възнагражденията на военнослужещите, ще бъде силен фактор в мотивацията за кандидатстване за военна служба.

*Обзорът е публикува в последния за 2021 г. брой на в. „Българска армия“