В годините до днес: Пенсионирането на военнослужещите

14.01.2022 г. В годините до днес: Пенсионирането на военнослужещите

 Политиката на принципа „проба-грешка“ не винаги е удачна.

Спирдон Спирдонов, публикация във в. „Българска армия“

По промени в режима на пенсиониране на военнослужещите през последното  десетилетие можем да кандидатстваме за книгата на Гинес. Не и по размера на пенсиите, разбира се, и наложените ограничения, но това е друг въпрос. В последно време излязоха едни цифри, които са илюстрация на лъкатушнията на политическите решения. Министърът на отбраната Стефан Янев е отговорил на въпроса на народния представител Мартин Димитров от ПГ на „Демократична България“ за броя на военнослужещите и цивилните служители във Въоръжените сили, упражнили правото си на пенсия по чл. 68, чл. 69 и  &4 от ПЗР на КСО.

От предоставената справка става ясно, че военнослужещите и цивилните служители във Въоръжените сили упражнили право на пенсия са 4125, включително 186 в администрацията на МО и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. Отделно, броят на тези лица в търговските дружества към МО е 993. Военнослужещите, упражнили право на пенсия, са 1398, а цивилните служители, пенсионирани по чл. 69 на КСО, са 1988.

Началото

Нещата тръгнаха от 5 декември 2012 г. 41-ото Народно събрание подкрепи предложението на правителството за въвеждане на възраст за пенсиониране на военнослужещите. И полетяха рапортите за уволнение. През лятото на 2013 г. 90 на сто от анкетираните военнослужещи пожелаха да се възстанови старото положение в Кодекса за социално осигуряване, при което не се определяше възраст като допълнително условие за придобиване право на пенсия. Това съобщи тогавашният министър на отбраната Ангел Найденов на основата на резултатите от социологическо изследване на тема „Социален статус на българския военнослужещ”. Обеща връщане на стария режим и 42-ото Народно събрание отмени тази разпоредба. Тогава некомплектът от личен състав бе 3000 души.

Завръзката

От началото на 2016 г., т.е. при 43-ото Народно събрание  влязоха в сила измененията и допълненията на КСО, като бе отново бе въведена възраст за придобиване право на пенсия от военнослужещите. Пак надвисна рискът от рапорти за напускане на армията. Точно, за да се избегне масов отлив от Въоръжените сили, бе предвиден гратисен период, отново с гласуване на разпоредба в КСО, от три години за онези военнослужещи, които до 31 декември 2015 г. са имали необходимия осигурителен стаж за придобиване на пенсия, да могат да се пенсионират, независимо от възрастта им и без да се изисква освобождаване от служба. От общо 2100 военнослужещи, с възможност да упражнят това право, повече от  половината, т.е. 1400 го сториха. Основно това бяха старши офицери и по-възрастния сержантски състав.

Проблемът

Има документ, който показва, че тогавашното правителство вижда проблем. В Доклада за състоянието на Въоръжените сили за 2016 г. то отчита, че е създадено  напрежение в армията. Изводът е на основа на  социологически изследвания на тема „Организационен климат“. Констатирано е, че близо три четвърти от военнослужещите не одобряват измененията в КСО, с които се добавят допълнителни условия за придобиване право на пенсия. Не се премълчава фактът, че са постигнати по-скоро негативни ефекти върху личния състав на въоръжените сили.

Има още едно признание. Търсейки изход от ситуацията изпълнителната и законодателната власт стигнаха през 2020 г. до промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили. С тях пределната възраст за военна служба на военнослужещите, неупражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване, бе увеличена с три години. В мотивите се припомняше това, което много експерти прогнозираха, че ще се случи още 5 години преди това. „По същество, въпреки позитивните резултати от промените в КСО от 2015 г., във въоръжените сили се създадоха две групи военнослужещи. Първата група включва тези, които към този момент са упражнили правото си на пенсия и продължават да служат, около 1500 човека. Втората група са тези военнослужещи, които въпреки, че могат да упражнят правото си на пенсиониране, не го упражняват. Водещ мотив за тях е, че няма друга армия в НАТО и ЕС, в която пенсионирани военнослужещи да продължават да служат. На тази основа, Министерството на отбраната отчита определена сложност в отношенията между военнослужещи с упражнено право и такива без право на пенсия по КСО. В обозримо бъдеще това би могло да окаже негативно влияние върху поведението и действията на военнослужещите по отношение на службата им.“

Трябва да се знае, обаче, е тази възможност беше създадена от законодателя. Тя породи различни мнения, но едва ли са прави тези, които отправят укора си към военнослужещите. Определено, ако я нямаше дефицитът в армията, щеше да е по-голям.

В преходните и заключителни разпоредби на Закона за отбраната и Въоръжените сили вече 25 години стои неотменена и неизпълнена разпоредба за създаване на военен пенсионен фонд за изплащане на добавки към пенсиите на военнослужещите. През 2009 г. е работено по този въпрос, но вероятно поради липса на финансови ресурси фондът все още не е реализиран.

Развръзката

Тя, определено, предстои. При всички положения режимът за пенсиониране на военнослужещите трябва да бъде адекватен на тяхната достойна служба за Родината. Политиката на принципа „проба-грешка“ не е удачна. Важно е държавата да ползва тяхната експертиза и след като свалят пагоните. И да пази обществения им автортет, който те са извоювали на различни длъжности в армията. 

В годините назад: Пенсия и при 10 години служба

Между 1887 и 1894 г. у нас се създават пенсионните фондове. Сред тях е и военният, който е трети по ред след тези на учителите и на свещениците. Започва с основен капитал от 700 хиляди лева, който е даден безвъзмездно от държавата и продължава да се финансира от нея и с 5-процентова вноска от заплатите на военнослужещите и чиновниците във военното ведомство. Изискваният минимален стаж да се пенсионират военнослужеите бил 10 години. Разбира се, при непълна пенсия. Максималният стаж е бил, забележете, 30 години, като последователно е растял на 35 и 40. Така е във времето до 1944 г.

В първите години поради войните се появили доста млади пенсионери, което, съопроводено и с недобрата организация на финансите, довело до повишаване на разходите на този фонд. Това е основна причина през 1922 г. пенсионните фондове на всички държавни служители да се обединят в един. Създава се и Закон за пенсиите, чиято последна редакция е от 1932 г., който просъществува до 1948 г. Според него военнослужещите се пенсионират, независимо от възрастта, но със стаж най-малко 20 години. Осигурителните вноски са за сметка на министерствата, където са работили съответните служители.

След 1944 г. до началото на 50-те години на миналия век се реорганизира пенсионното осигуряване се създава един нов общ Закон за пенсиите. То действа до 1999 г. Според него военнослужещите при уволнение придобиват право на пенсия при 20 години трудов стаж, от които две трети да са действително изслужени на кадрова военна служба, независимо от възрастта им. През 2000 г. се създава новото пенсионно законодателство в България, т.е. тристълбовата пенсионно-осигурителна система. За военнослужещите се увеличава необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия от 20 на 25 години. През 2004 г. те са включени в допълнителното задължително пенсионно осигуряване с участие в универсални професионални пенсионни фондове. През 2011 г. правителството взема решение за ограничаване на ранното пенсиониране, което включва и военнослужещите. От 1 януари 2012 г. се увеличи осигурителният стаж от 25 на 27 години. От 1 януари 2013 г. се въведе и минимална възраст за пенсиониране.