Войната! За мир не се говори!!!

07.03.2022 г. Войната! За мир не се говори!!!

Ген. Цветан Тотомиров, фейсбук

Войната вече започна! Води се вече дванадесети ден. Не е за вярване, че тези, които „преговаряха“ не се разбраха или не искаха да се разберат. Трудно е сега да се определи, но „мостовете за преговори“ между великите държави вече са минирани. Бъдещето ще покаже! Както и да се опитаме да я наречем специална военна операция, военна интервенция, мироопазваща и мироналагаща операция и др. - си е война, в която загиват хора, унищожава се инфраструктура, стотици хиляди бежанци напускат родните си места и др. Войните, както винаги (така и сега) са най-ужасяващото нещо, на което са способни хората..

От анализа на досегашните бойни действия, може да се направят и някои изводи. Тя не се води по теорията и досегашната практиката на „войната на бъдещето“. Бяха поразени предимно обекти от военната инфраструктура. Не бяха поразени важни икономически обекти, не бяха унищожени важни системи в държавата: енергоснабдяване, водоснабдяване, топлоподаване и др. инфраструктура както на други места (най-пресен пример е 78 дневните бомбардировки през 1999 год. срещу Сърбия). Но, така ли ще продължи! Това означава че войната ще е продължителна и ако политиците на „великите сили“ не проумеят, няма да завърши скоро.
Войната потвърди и теорията на експертите от Пентагона, че „войните на бъдещето“ ще се водят предимно в големите градове. Досегашните конфликти с ниска интензивност в Ливан, Сомалия, Косово и др. показват, че войните в градовете се характеризират с нарастващ брой жертви сред цивилното население и разрушения, несравними с предишните войни. Това се потвърждава и сега в Мариупол, Харков и др. градове на Украйна.
Въведени бяха най-различни икономически и други санкции в различни области. Предприемани бяха действия за изгонването на руските студенти от западните университети, недопускането на руските състезатели до олимпиадата и др., които още повече увеличават пропастта, която възниква между държавите и в която бяха въвлечени и младите хора.
Започна се и „игра с огъня“. Всяка държава предлагат на Украйна преди всичко военни помощи – оръжия, бойна техника и боеприпаси. Даже ръководителите на ЕС предлагат и бойни самолети (където и ние сме щели да дадем някоя бройка). Има и призиви за изпращането на доброволци и т. н. Направени бяха опити за нападение над АЕЦ „Запорожие“. Но от кого „свободните медии“ , така и не стигнаха до истината – кой е нападнал и кой е охранявал ядрената централа. Много по-тревожно е, каква е била целта?
За съжаление всички тези дейности ще доведат до увеличаване продължителността и непредвидими последствия за целият континент. Ще бъдат въвлечени и нови и нови държави. След Втората световна война в Европа не е имало по-голяма война от тази, която се очаква да стане в Украйна.
От това което четем и слушаме от „свободните медии“ оставаме с неприятното впечатление, че всичко е насочено най – вече към продължаването на войната, за въвеждането на нови санкции и почти нищо за нейното прекратяване. Продължителността е характерна с много неизвесни, което ще доведе до непредвидими последствия.
Война започна и в спорта. Предприетите действия от МОК, ФИФА И УЕФА (трите най – важни спортни институции в света), говорят недвусмислено за това. От всичко това страдат младите хора – спортистите. Тези, които спортът ги сплотява в приятелство за показване честно на постигнатите резултати. Затова остава открит въпросът как ще завърши тази „студена война“ в спорта и кой я създаде. Твърде възможно в този войнна да попаднат (ако до сега не са попаднали) и други направления.
Всичко ставащо сега потвърждава тезата, че все още не е намерен очаквания инструмент, който да обясни несигурността, нестабилнота и всички ония проблеми, които се случват във все по – глобализиращия се свят. Природните сили, политическите партии, научните открития и новите технологии определят ношето бъдеще. Да, ние хората не можем да контролираме бъдещето, но сме в състояние да предскажем и да променим хода на ставащите събития. Затова трябва да търсим и да намерим необходимия баланс между това, което искаме и онова, което е възможно да постигнем.