Бригаден генерал Деян Дешков: Трябва да има категоризация на военните формирования

03.04.2022 г. Бригаден генерал Деян Дешков: Трябва да има категоризация на военните формирования

 

През май излизаме с два батальона за тактически учения на „Ново село”, заяви командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада в интервю на Цончо Драгански за в. "Българска армия".

 - Господин бригаден генерал, проведохте  учения, като „Балканска стена-20”, „Балкански страж-21” и „Балкан-21”. Ще прилагате ли някои от изводите, направени след тях, в ученията през тази година?

– Във всяко от тези учения, освен спазвайки догмите и доктрините при тяхното изпълнение, сме вкарвали нови моменти и идеи, свързани с определени елементи, които освен на теория сме ги експериментирали на практика. Вследствие на това сме си извадили изводи, и то на всичките ни нива, като започнем от командването на бригадата, командванията на батальоните и се стигне до отделенията, разчетите и екипажите, като и сме правили анализи какви са били целите ни и как сме ги постигнали. И много често даже са изскачали събития от самата практика, които друг път не сме ги взимали предвид при планирането на дадените мероприятия, задачи за изпълнение в рамките на ученията и които следващия път точно като поука от практиката сме ги прилагали в рамките на бригадата. Така че от всяко едно от тези учения, което е стандарт за командирите от Сухопътните войски, сме си вадили изводи и сме ги прилагали. Което доведе, смятам, до сериозен опит и рутина в добрия смисъл на думата специално при подготовката за ученията от батальон и нагоре.

– Какви по-големи учения ви предстоят през тази година?

– Тази година е като всяка друга за бригадата. Няма да споменавам ротни и взводни тактически учения и тактически учения с бойна стрелба или ученията на нивата отделение, разчет и екипаж, защото те са в рамките за изпълнение и планиране на командирите на батальони и дивизиони. Ще спомена само основните събития, които са във фокуса на бригадата през тази година. Едни от тях са командно-щабните учения на полето с щабовете на батальони, които не участват тази година в полеви учения с целите си батальони и дивизиони.  Други са през май, когато ще излизаме с два батальона за тактически учения на полигон „Ново село”, които ще са и сертификационни. Но по отношение на бригадата дали едно учение е сертификационно, или не, не е от такова значение. От значение е дали се провежда качествено, или не. При сертификацията има външна комисия и тя дава допълнителна оценка за самото учение по отношение на готовността на дадения батальон или дивизион. Тези учения са през целия месец май на „Ново село”. След това през октомври имаме трето батальонно учение, което ще бъде на учебен център „Тюлбето”. Държа да отбележа, че едното учение на „Ново село” е с механизиран батальон, но другото е с логистичния батальон, което е доста по-особено и на него се отработват въпроси, осигуряващи цялата бригада. Така че самото му планиране и провеждане е малко по-различно от това с механизиран батальон. А октомври е батальонното учение с батальона за защита на силите. Или казано по друг начин – това е инженерният батальон на бригадата.

– Едновременно ли ще протекат двете учения на полигон „Ново село”?

– Трябва да се има предвид, че на тези учения освен механизираният и логистичният батальон излизат почти още толкова хора – щабният батальон, осигуряващи формирования, „противникът”, ръководството на ученията от щаба на бригадата… Според задачите двата батальона ще проведат ученията си едновременно, като реално на местността ще имаме участници повече от три батальона. Сложният проблем е за ръководството на учението, което паралелно ще управлява механизирания и логистичния батальон.

– Какво е състоянието на техниката? Очаквате ли нови бойни машини?

– Каквото винаги е било, то не се е променило. Не очакваме нови бойни машини, защото те първо трябва да бъдат избрани. А за бойните машини на пехотата – моето лично мнение е, че не може нещо хем да е хубаво, хем да е евтино. Всички машини, разглеждани от Сухопътните войски, са били по няколко седмици при нас за тестване, провеждани са с тях стрелби, кормуване и т.н.

– Зависи ли попълнението с военнослужещи от прилаганите критерии при приема?

– Критериите не са високи и не трябва да се променят. Не е въпросът да назначим някои на работа и да си попълним бройките. А трябва да бъдат наистина военнослужещи и колкото и да се свалят критериите, има санитарен минимум. Защото изискванията, задачите, които ще изпълняват, са свързани и с добро здравословно и психологично състояние. Така че критериите не могат да се свалят повече и аз съм твърдо на това мнение. Кандидати отпадат, защото здравословното им състояние не отговаря на изискванията. Не е въпросът да имаш бройка в строя, а да имаш военнослужещи, които да си изпълняват задачите. Свалянето на критериите става опасно за тези, които не отговарят на тях.

– Продължавате ли да провеждате конкурси за набиране на войници?

– Конкурси има редовно, което е положително, но не решава въобще въпроса. В рамките на година и половина бяха проведени конкурси, приехме около 450 кандидати и в същия период напуснаха около 60 военнослужещи. Но некомплектът продължава да е висок. Една от причините за приемането на тези 450 военнослужещи е пандемията, просто много работни места се закриха и доста хора се преориентираха към нас, това е истината. Но пандемията си отива и ще се върнем към старите проблеми.

– Какво може да се подобри или промени за привличането на повече млади хора в армията?

– Мнението ми е, че самата стратегия за набиране на военнослужещи трябва да се промени, не говоря за кампаниите. Имаме идеи по този въпрос, но те са много обширни – като се започне от материалното осигуряване, начина на използване, социалния пакет, заплащането, използваната техника и т.н. В крайна сметка отговорността на всички командири са подготовката и сглобяването на личния състав, който имаме, и с техниката, с която разполагаме, стратегията за окомплектоване е извън нашата сфера на влияние. Но за да минем към окомплектоване на личния състав, трябва да се гледа комплексно на целия проблем. Трябва да има:

* Ясен, централизиран и краткосрочен план в рамките на 3–5 години за възстановяване и изграждане на съответната инфраструктура.

* Аварийните ремонти би трябвало да са с годишен бюджет по места за по-голяма оперативност.

 * Модернизацията не трябва да е на парче, а във всички аспекти, защото взаимодействието е ключово.

* Категоризация на военните формирования, обвързана със задачите и заплащането.

* Кариерен модел, за който началникът на отбраната вече даде указания да започне изготвянето му тази година.

Важно е да се знае, че офицерите, сержантите и войниците притежават необходимата подготовка, даже тя е повече от добра, защото служат в условия, в които изпълняват задачи с това, което имат и разполагат. А това често налага не само ентусиазъм, а и творчество от тяхна страна, за да постигнат поставените цели. Тяхната подготовка върви с по-висок интензитет, защото е съчетана с поддръжка и възстановяване на това, с което е налично. Знания  и умения  имат, въпросът е, че за да постигат целите си качествено, им трябват качествена инфраструктура, техника и въоръжение.

– Стават ли вече традиция клетвите на новоприетите да са на исторически места?

– Това е наше решение, на бригадата. Клетвата остава спомен за цял живот и затова този спомен освен с целуване на бойното знаме е свързан и с мястото, което дава одухотвореност на самото събитие.

– Успявате ли да поддържате учебните центрове „Анево” и „Тюлбето”?

– Поддържаме ги със силите и средствата на личния състав на бригадата, като ежедневна база. Всяко нещо има определен живот, износва се и в един момент трябва да се подмени, като се започне от инфраструктурата, мишенни полета, пултове за управление, кабели и т.н. Състоянието на тези полигони наистина не е добро от гледна точка на съвременните изисквания. Засега все още си изпълняват предназначенията, за които са предвидени.

– Мислите ли вече за честването на 30-годишнината на 61-ва бригада на 2 октомври?

– Правим вече планове, но засега ги държим в тайна, защото още са в суров вид. Но честване ще има със сигурност, каквото и да се случва. Всеки служил в бригадата оставя своя отпечатък. Бригадата е дала на всеки доста спомени и е допринесла за неговото изграждане. Тези 30 години наистина са много.