Свършва ли историята на пенсионерите с пагони?

31.07.2022 г. Свършва ли историята на пенсионерите с пагони?

 Когато политиците пренебрегват мнението на военните, се налага да правят фокуси

Спирдон Спирдонов

Вече са ясни конкретните данни. Във въоръжените сили има 4219 военнослужещи и цивилни служители, упражнили право на пенсия. 3186 от тях са направили това по чл. 69 на КСО, т.е. са били или сега са военнослужещи, а 805 по чл.68 на същия кодекс. Това става ясно от отговор на министъра на отбраната Драгомир Заков на народния представител Мартин Димитров. Така че базата, върху която е написан планът за освобождаване от упражнилите право на пенсия, е известна. Известно е и, че, когато на 6 юли на заседание на правителството министър Заков аргументира необходимостта от допълнителни до 100 млн. лв. за повишаване доходите в МО и армията, финансовият министър Асен Василев e доволен. Показваме, че при наличие на воля, могат да се извършват реални структурни реформи и да се отпуши системата, казва той, имайки предвид факта, че през последните няколко месеца са прекратени трудовите договори на около 700 души в системата, а до края на годината предстоят още толкова. В същото време с вдигането на заплатите се цели попълване на некомплекта и дори връщане на военнослужещи, които са напуснали армията. И тук финансовият министър обобщава: „ Най-грубо казано – влизат млади войници, пенсионираните излизат от системата, което мисля, че е естествения ход на нещата.“

Още малко данни.

Само военнослужещите, упражнили право на пенсия са 1325, а дефицитът от хора в армията е някъде около 5000. Ако си тръгнат пенсионерите с пагони, той ще нарасне чувствително. Точно по тази причина се мисли за поетапно изпълнение на плана. И по друга, разбира се, финансовата. Според Закона за отбраната и въоръжените сили при освобождаване от военна служба военнослужещите имат право на  еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения,  колкото прослужени години имат, но не повече от 20. Вероятно разбивката на данните подсказва споменатата етапност. 1035 са военнослужещите, които от 5 и повече години получават и пенсия. За останалите разбивката е следната: 102 от 4 години, 56 – от 3 години, 85 – от 2 години и 47 - от 1 година.  

Каква е, обаче, историята,

която едва ли ще ни даде основание да се отнасямве с упрек към тези хора, каквито случаи, впрочем, имаше в  годините, включително и от представители на политическите ръководство на МО?

Както се казва войната вървеше добре за двете страни, докато не се намеси... Не, не Генералният щаб, а първото правителство на Бойко Борисов. Оттогава започна кашата с пенсиите в армията, от която сега Министерството на отбраната иска да се измъкне. Народното събрание промени Кодекса за социално осигуряване и от 1 януари 2013 г., освен 27 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени във Въоръжените сили за придобиване право на пенсия на военнослужещите, ще е необходима и възраст. В края на годината този факт предизвика поне шест събития. Сред военнослужещите настъпи тревога и стотици от тях предпочетоха да се уволнят, притеснени от несигурното си бъдеще в армията. Директорът на дирекция „Управление на човешките ресурси” в МО Иван Иванов подаде оставка. Напрежението в армията принуди президентът и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Росен Плевлелиев лично да участва в последния за годината Съвет по отбрана, за да изрази своята тревога от напускането на млади и добре подготвени офицери. Финансовият министър Симеон Дянков се съгласи военните заплати през 2013 г. да нараснат с 9 на сто, а на цивилните служители – със 7 процента. Министърът на отбраната Аню Ангелов отдаде заповед за награждаване на всички в МО и армията, с което се опита да потуши недоволството. От 1 декември бяха повишени компенсационните суми с 15% за лицата, които живеят на свободен наем, и изравнени два от най-важните гарнизони - Карлово и Казанлък с областните градове.

Нещата тръгнаха от 5 декември 2012 г. 41-ото Народно събрание подкрепи предложението на правителството за

въвеждане на възраст за пенсиониране на военнослужещите.

И започнаха рапортите за уволнение През лятото на 2013 г. 90 на сто от анкетираните военнослужещи пожелаха да се възстанови старото положение в Кодекса за социално осигуряване, при което не се определяше възраст като допълнително условие за придобиване право на пенсия. Тогавашният министър на отбраната Ангел Найденов обеща връщане на старото положение и 42-ото Народно събрание отмени изискването за възраст при пенсиониране. Тогава некомплектът от личен състав бе 3000 души.

От началото на 2016 г., т.е. при 43-ото Народно събрание и второто правителство на Бойко Борисов, влязоха в сила измененията и допълненията на КСО, като бе въведена отново възраст за придобиване право на пенсия от военнослужещите. Преди това през 2015 г. имаше Консултативен експертен съвет към министъра на отбраната, който разработваше модел за въвеждане на минимална възраст за пенсиониране на военнослужещите.  Първото заседание на Съвета, чийто председател бе главният инспектор на МО генерал-майор Петър Петров, се проведе на 11 ноември. На него стана ясно, че

вижданията на командирите

на видовете Въоръжени сили и на членовете на експертния съвет са, че сега съществуващият модел е най-добрият за ВС, т.е. без минимална възраст за пенсиониране. Моето мнение е същото, но след като държавното ръководство от своята камбанария смята, че такава възраст трябва да има и задачата на Съвета е да разработи такъв модел, ние сме длъжни да направим това и да предложим най-добрия вариант за Въоръжените сили при това условие, каза ген. Петров.

Но след решението на парламента рискът от рапорти за напускане на армията отново надвисна над държавата. Точно, за да се избегне масов отлив от въоръжените сили, бе предвиден

гратисен период,

отново с гласуване на разпоредба в КСО, от три години за онези военнослужещи, които до 31 декември 2015 г. са имали необходимия осигурителен стаж за придобиване на пенсия, да могат да се пенсионират, независимо от възрастта им и без да се изисква освобождаване от служба. От общо 2100 военнослужещи с възможност да упражнят това право, повече от половината, т.е.1400 го сториха Основно бяха старши офицери и по-възрастният сержантски състав.

В интерес на истината в доклада си за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2016 г. тогавашното правителство на Бойко Борисов отчита, че се е създало

напрежение в армията.

От социологическите изследвания на тема "Организационен климат" е констатирано, че близо три четвърти от военнослужещите не одобряват измененията в КСО, с които се добавят допълнителни условия за придобиване право на пенсия. Не се премълчава фактът, че са постигнати по-скоро негативни ефекти върху личния състав на въоръжените сили.

Третото правителство на Бойко Борисов

реши да "накаже"

тези военнослужещи, които са се възползвали от даденото им право от предишното и съответно да "награди" останалите. Опитвайки се да излезе от забърканата от предишните две правителства каша, то подкрепи проект на изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили. В мотивите му Министерството на отбраната признаваше това, което много експерти прогнозираха, че ще се случи още през 2012-2013 г. Тогавашният анализ беше следният: „По същество, въпреки позитивните резултати от промените в КСО от 2015 г., във въоръжените сили се създадоха две групи военнослужещи. Първата група включва тези, които към този момент са упражнили правото си на пенсия и продължават да служат, около 1500 човека. Втората група са тези военнослужещи, които, въпреки че могат да упражнят правото си на пенсиониране, не го упражняват.“

Така се стигна до решението за поредната промяна на Закона за отбраната и въоръжените сили от 2020 г. Гласувано бе всички военнослужещи да служат с по

три години

над сегашната пределна възраст за военно звание. Условието обаче е да не са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО. Все пак се предвижда компромис. Може да има изключение от правилото в интерес на службата при мотивирано предложение и решение на министъра. Да не забравяме, че офицерският състав продължава да бъде непопълнен. Тогава Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) не съгласува проекта, заради корупционен риск.

Когато политиците пренебрегват мнението на военните, се налага да правят фокуси. Не винаги обаче им се отдава. Ако не засадим домати или краставици, ще си внесем. Ако отбранителната ни индустрия е слаба, ще си купим танкове и самолети. Български офицери обаче, няма как. Особено, ако упорито пренебрегваме обективните обстоятелства и военната експертиза. Точно това сториха нашите политици в годините назад и днес се налага да правят фокуси със законите и правилниците, за да освободят упражнилите право на пенсия, но в същото време да не обезглавят армията.