Димитър Стоянов влиза в Министерството на отбраната по позната пътека

01.08.2022 г. Димитър Стоянов влиза в Министерството на отбраната по позната пътека

 Изключителен работохолик, не прощава невежеството, всеотдаен и верен, казват негови колеги.

Спирдон Спирдонов

Като командир, днешният президент, ген. Румен Радев винаги е твърдял, че без професионализма на инженерно-техническия състав бойната ни авиация ще стои на земята. Полетът е колективно дело. Той зависи от пилота, но далеч не само от него. Най-вероятно точно затова държавният глава не изневери на себе си и назначи още в първия си мандат за главен секретар полковник от запаса Димитър Стоянов. Сега, в началото на втория си мандат, му възложи да ръководи Министерството на отбраната

49-годишният техник на самолет тогава (2017 г.) можеше да служи още доста години във Военновъздушните сили. Предпочете да продължи с генерала. Последната му публична проява преди да поеме по новото поприще бе в началото на октомври 2016 г., когато военният министър Николай Ненчев се наложи да влиза в тежки обяснения за провалената обществена поръчка за доставка на десет двигателя РД-33 за родните МиГ-29 и за последвалото след това преминаване към директно договаряне с фактическия представител на РСК МиГ в България. Неговото участие бе кратко, но показателно, че военната експертиза не бива да се пренебрегва от политиците.

„Кариерата ми преминава през няколко етапа узунджовски, графалийски и софийски, пише той в книгата „От техните длани излитат пилотите - разкази от бойните летища.“ Новият министър на отбраната има завидна военна биография. Преди малко повече от 30 години завършва Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия. Пътят му в изтребителната авиация започва от авиационния полк в Узунджово, за да стигне до началник-щаб на Трета изтребителна авиобаза в Граф Игнатиево. Има около 15 години съвместна военна служба с ген. Румен Радев, включително и като негов началник-щаб в Командването на ВВС.

Трудно е да се прецени кое го влече повече - техническата или оперативната работа, смятат негови колеги. И в двете обаче има своите успехи. Не могат да се оспорят заслугите му за изправността на изтребителите по време на службата му както на летището в Узунджово, така и в Граф Игнатиево. Разбира се, и за цялата бойна и транспортна авиация като отговарящ за техниката и въоръжението в Командването на ВВС. В сърцето ми обаче, посочва той, е инженерната дейност.

Ген. Румен Радев и полк. Димитър Стоянов имат не само съвместна служба по летищата. Макар и в различно време, те са учили във Военновъздушния колеж „Максуел“, Алабама, САЩ. Преминали са, разбира се, и през родната Военна академия „Георги С. Раковски“. Имат впечатляваща езикова подготовка.

Изключителен работохолик, не прощава невежеството. Много е прям и това понякога му носи негативи. Не бяга от отговорност, поема даже и повече. Всеотдаен и много верен. Това са оценките на някои от неговите колеги. Амбициозен (не го проявява външно), авиационен инженер по душа, първият наш инженер, завършил Военновъздушния колеж „Максуел”, пчелар, независимо от израстването си в кариерата остава привързан към авиобазата и инженерно-техническия състав и всички, с които е работил, споделят други военнослужещи. И още: верен и много точен, натрупа богат административен опит.

Димитър Стоянов е благодарен на всички, с които е служил от 1991 г. насам. Ако съм възприел професионализма, с който работеха, посочва той, наистина съм постигнал много. Надява се, че като командир е повлиял положително на онези, които днес са основни играчи по отношение на авиационно-инженерното осигуряване на Граф Игнатиево. За тях казва: «Невероятни момчета, с неизчерпаема енергия, обичащи изключително много авиацията.» На упреците, че е толерирал МиГ-21 за сметка на МиГ-29, отговаря, че не е така. Двата самолета, посочва той, са ми на сърце, като «добавя и неуморния кон Су-25.»

Докато в узунджовския период се е изграждал като специалист, в графалийския - като командир, то по време на софийския разбрал нещо много важно. «Авиацията не е само в Графа. Истински непреклонни мъже има и в Долна Митрополия, и във Враждебна, и в Крумово, и в Безмер.

Ако някой се съмнява, че му липсва опит на новата длъжност, да си замисли малко повече. Очевидно, че на полковника няма да му трябва много време за адаптация, както се случи и след 23 януари 2017 г., когато за първи път бе назначен за главен секретар на президента. Влиза в Министерството на отбраната по позната пътека.