„Безусловна вярност“, към…истината
07.08.2022 г.
По време на война, която понастоящем бавно, не неотклонно приближава нашите граници, първата жертва която пада е истината. Философи са го казали. Очевидна е тежката отговорност, която пада на директорите на военното и цивилното разузнавания, да отсеят от потока заливаща ги информация белите камъчета на истината, да ги съберат и да построят от тях брода, който да ни отведе до безопасно място.
Бригаден генерала от запаса Стефан Стефанов*
През последните години участваме в какви ли не избори. Редовни или извънредни, президентски, парламентарни или за местна власт. Процедурата се повтаря периодически в зависимост от цикличното състояние на политическата ни система, белязана от поведението на някои субекти като страстта на закоравял комарджия пред въртящата се рулетка, заложил поредните си безотчетни, взети на заем пари, които да му донесат лелеените дивиденти. Просто и ясно. И нагло ! По отношение на целите. Оказва се, че наглостта има степени. Без да претендирам, че съм специалист в тази проблематика, мисля, че една от най-високите степени в миналото, според нашите литературни класици, е определението „простак“. По-съвременният му вариант е „безродник“, пак според родни интелектуалци. Като правило, това е свързано с поведението на въпросната личност, но разкрива и моралния облик и неговата ценностна система.
Да обвиняваш, заради необмислените си постъпки друг, е все едно да се опитваш да се измиеш с кал. Но когато си публична личност, само поради факта, че съдбата за определен период от време е била благосклонна, вкарвайки те на висок пост в управлението на държавата и ти си се провалил за по-малко от година, твоите после действия би трябвало да имат други измерения. Те трябва да са премерени и да отхвърлят съмненията, за случайния ти подбор и да изчистят моралния ти облик – на патриот или безродник.
Разсъжденията ми са по повод днешното интервю по Дарик радио на висш държавен чиновник, където същият със сталинска безпардонност заявява, че „част от службите са пълен майтап и трябва да бъдат преосновани…“. Горкият ! Той дори не знае, че разузнавателните служби не се „преосновават“, а се изграждат и развиват. Някои от тях с над 100 годишна история. Прозрението на висшия държавен чиновник е и изключително „обосновано“! Информацията, която получил с гриф „секретно“ я бил прочел във вестника предния ден. Без коментар. Както и оценката за „пълен майтап“. Да даваш подобна квалификация на разузнавателна служба освен инфантилност подсказва и за абсолютно безхаберие, по отношение съществуващото все още крехко доверие в системата за национална ни сигурност. За съжаление това не е прецедент. Разбирам политическото разстройство, което от време на време обзема един друг, напорист, млад, новоизлюпен политик от управляващата дясна коалиция и желанието му да се облекчи от русофобското си преяждане, като заявява на ляво и на дясно, че българските разузнавателни служби са проядени от руски агенти. Съчувствам му, тъй като мълчанието на опозицията по този въпрос, се свързва и с бързината с която се изчерпва тоалетната хартия в парламента, а той явно често има нужда от нея.
По време на война, която понастоящем бавно, не неотклонно приближава нашите граници, първата жертва която пада е истината. Философи са го казали. Очевидна е тежката отговорност, която пада на директорите на военното и цивилното разузнавания, да отсеят от потока заливаща ги информация белите камъчета на истината, да ги съберат и да построят от тях брода, който да ни отведе до безопасно място. Публикуването на актуални сведения в пресата по определен казус е вестникарска статия и дело на опитен журналистически екип. Когато е съпроводена с професионален анализ и под нея стои подписа на шефа на съответната служба се превръща в разузнавателна информация. Така е и на Запад. А да твърдиш, за проникването на руски агенти в българските служби е все едно да търсиш в християнска църква ритуалните килимчета за поклонение в мюсюлманска джамия.
И понеже и двамата български политици са „убедени“ презокеански демократи и изключително подозрителни към ефективността от действията на разузнавателните ни служби бих им препоръчал спомените на Джеймс Коми. Бивш директор на ФБР, назначен от Барак Обама на този пост през 2013 г., обобщени под заглавието „Безусловна вярност“, издадена у нас през 2018 г. От личния си богат опит по върховете на американската правосъдна администрация и като шеф на ФБР, той заявява категоричната си оценка, че политическите лидери, които никога не допускат, че грешат, които никога не поставят под съмнение своите преценки или перспективи, представляват опасност за организациите и хората, които ръководят. В някои случаи те представляват опасност за нацията и света. И допълва, че на каквито и постове да е бил избиран, е учел своите подчинени и самият той, неотклонно е следвал „безусловна вярност“, към неизменните човешки ценности и най-важното, към истината. И когато от него е било поискано да замени „безусловната си вярност“ с лична преданост, три години преди да изтече десетгодишния му мандат, той напуска по свое желание високия си пост.
Стожер на истината са службите. Да се открои фантастичното от реалното и лъжата от истината, в България, също е прерогатив на специалните служби. Налага се да имаме „безусловна вярност“ в техните действия. Въпреки и заради политическите ни пристрастия. И защото би трябвало да се поучим от опита на стратегическите ни партньори.
*Авторът е бивш заместник-директор на служба „Военна информация“, сега „Военно разузнаване“, а в момента е заместник-председател на СОСЗР и председател на Столичната организация.
