115 години СОСЗР: В Стара Загора поставиха проблемите на запасното войнство

04.09.2022 г. 115 години СОСЗР: В Стара Загора поставиха проблемите на запасното войнство

 Показаха и как може да ги решава една местна организация. Държавата, обаче, се оказва в дълг към доскорошните си въоръжени защитници.

Спирдон Спирдонов

Старозагорската областна организация на СОСЗР с председател полковник от запаса Стефан Пенев отбеляза с теоретична конференция 115 години от началото на организираното движение на запасните офицери у нас. Благодарение на доброто сътрудничество с местната власт мястото на проявата бе голямата зала на Общината, както и прекрасният клуб на организацията. На поканата за основен доклад откликна полковник от запаса доц. д-р Станчо Станчев от Военна академия „Георги С. Раковски“. Със съдоклади и изказвания се включиха девет запасни офицери. Началото бе изпълнението от майор от запаса Владимир Дончев на стихотворението "Първа и последна" на най-добрата и една от съвременните класически поетеси старозагорката госпожа Стойна Димова. Модератор на конференцията бе подполковник от запаса Веселин Ангелов, заместник-председател на организацията. Гости бяха председателят на СОСЗР генерал от запаса Златан Стойков и председателят на ЦКРК на Съюза генерал-майор от запаса Йордан Йорданов.   

Припомнянето на историята

бе част от основния доклад и почти всички съдоклади. Пръв опит за създаването на сдружение на запасните офицери прави запасният майор Димитър Попов през 1903 г., който остава без резултат. Запасният полковник Кирил Козловски в началото на 1906 г. изпраща позив до запасните офицери от столицата да се съберат и обсъдят материалното  си положение и по-нататъшния си живот. След това той, заедно с братята полковници от запаса Михаил и Иван Попови се заемат да продължат обсъжданията, консултациите  и споделянето на своите идеи за обединяването. Техните идеи са прегърнати от висшия  и особено от старшия офицерски състав, на по-късен етап се присъединява и значителна част от младшите запасни военни. В началото на лятото през 1907 г. инициаторите привличат внушителна група от запасното войнство, която решава да създаде Софийски клуб и да се конституира като съсловно дружество. За целта комисия изработва проектоустав. На 16 септември 1907 г. съпричастните на идеята запасни офицери се  събират във Военния клуб на офицерско събрание, те обсъждат разработения проект за  устав и приемат историческото решение: организира се дружество на запасните офицери от София и се предлага на  колегите им от провинцията също да изградят такива дружества или сдружения. На проведения първи извънреден конгрес на 18 май 1909  г. е избрано централно управление на Съюза на запасните офицери, което излъчва за председател запасния генерал-майор Никола Бочев, дотогавашен председател на Софийското  дружество. За подпредседател е избран запасният генерал-майор Никола Генев, а за секретар - полковник Кирил Козловски – също от Управителния съвет на Софийското дружество.

Историята е добра учителка.

Точно за това всички етапи от развитието на Съюза на запасните офицери (СЗО) представляват интерес, което пролича на самата конференция. Не бе подминат нито периодът между двете войни, нито времето след Втората световна война до 1990 г. Както и сегашният през последните 32 години. Другата задача бе да се види мястото на СЗО, днес на СОСЗР, в гражданското общество и взаимодействието му с централната и местната власт. От доклада на полк. Станчев, например, стана ясно, че между двете световни войни СЗО e имал водеща роля в обществото, включително в политическия живот. Само 35 процента от членовете му, обаче, са били пенсионери, а другите, около 42 процента работят, като юристи, висши държавни чиновници, инженери и журналисти. Около 22 на сто от тях са фабриканти, банкери и рентиери. През 1929 г. във Видинското дружество, например, чийто членове са 180, пенсионерите са само 21. Няма парламент, в който да не участват запасни офицери. В 24-то Обикновено народна събрание те са над 20.  Генерал от запаса Иван Луков, освен ръководител на Съюза, е предпиемчив тютюнотърговец, заемащ висок пост в съответния консорциум. Други членове на ръководството, като запасните офицери Кимон Георгиев, Славейко Василев и други, са акционери в голямото индустриално предприятие „Каучук“. Така те имат възможност, както чрез позициите си в обществото, така и със стопанската си дейност и контакти да решават проблемите с материалното подпомагане на нуждаещите се запасни.

След Втората световна война не по-малка роля в рамките на военното ведомство и армията има

Комитетът за работа с офицерите от запаса.

Развръщат се териториални комисии към местната власт, които са длъжни да водят на отчет и да подпомагат уволнените при реорганизации или болест офицери, назначени на неподходяща работа и живеещи в неудобни квартили. Представители на Министерството на народната отбрана са задължени да провеждат беседи с офицерите не по-късно от 6 месеца след освобождаването им и да изпращат всички необходими документи към народните съвети за тяхното трудоустрояване, които от своя страна трябва да осигурят подходяща работа до 3 месеца. И сега нещо на вниманието на сегашните ръководства на Министерството на отбраната „Министърът на народната отбрана при кръгли годишнини трябвало да представя за правителствени награди запасни офицери, които са били не по-малко от 15 години на действителна военна служба, активно участват в обществения живот и са допринесли за изграждане и укрепване на Въоръжените сили.“

През последните три десетилетия

Съюзът се бори за място в обществото и за по-добро социално положение на своите членове в съвсем нова реалност, когато армията става все по-малка, а войната беше позабравена, като изключим последните събития в Украйна. Отдавна се измести фокусът на сдружаването на онези офицери, които преминават в запаса след Първата световна война, което доведе до разделянето на запасното войнство в голям брой съюзи, асоциации и клубове. В този смисъл участниците в конференцията биха тревога, макар, че в Старозагорска област такъв проблем няма. На усилията за обединение на запасното войнство и постигнатите резултати с приемането на колективни с членове, с което съставът на СОСЗР днес наброява малко над 28 хил. души, с перспектива съвсем скоро да премине котата от 30 хиляди, бе посветено изказването на ген. Стойков. Както той, така и голяма част от изказалите се, разчитат на приемането на Закон за запасното войнство и промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили, Закона за резерва на Въоръжените сили и редица подзаконови документи, за да не се чувстват служилите десетки години в армията изоставени от обществото и държавата. Полк. Станчев обърна внимание и на създадения през 1941 г. Закон за запасното войнство. На негова основа се създава Общ съюз на запасното войнство, в който влизат Съюзът на запасните офицери, Съюзът на запасните подофицери, Обществото на кавалерите на ордена „За храброст“, Съюзът на бойците от фронта и Съюзът на младите бойци доброволци. Създават се и нови дружества в новоприсъединените земи – в Балчик, Добрич, Битоля, Кавала, Прилеп, Гюмюрджина, Скопие, Силистра и Щип. В интерес на историческата истина Общият съюз на запасното войнство не е забранен от комунистическата власт след 9 септември 1944 г., а от правителството на земеделеца Кимон Георгиев на 6 септември 1944 г. По-късно с една заповед на министъра на вътрешните работи Антон Югов Общият съюз е разтурен и обявен за фашизирана организация, а финансовите й средства и имущества са отнети в полза на държавата. Към развитието на символиката на Съюза ни върна Райна Тончева от Регионалния исторически музей.

Имаше и доста

интересни призиви,

някои, от които, дори естравагантни. Капитан от запаса Любомир Вълков, например смята, че Министерството на отбраната трябва да застане зад обединението на запасното войнство.Освен това, той призова като български офицери, пенсионираните генерали и адмирали да застанат в единен строй. Поставяйки проблема за лидерството, майор от запаса Неделчо Генев даде за пример един от председателите на СЗО в годините назад ген. Иван Луков. Майор от запаса Захари Даскалов разказа за дружество „Велчо Даскалов“ от Казанлък, т.е.за нов тип дружество, чиято дейност е насочена към специалната военна подготовка на членовете му. Търсейки път към привличане на повече членове, сержант от запаса Николай Атанасов е стигнал до идеята да се смени името на СОСЗР и да стане Съюз на българското войнство. Ако се питате как една областна организация на СОСЗР може развива активна военно-патиротична дейност и да се грижи за здравното и социалното положение на своите членове, се обърнете към полковник от запаса Стефан Пенев, подполковник от запаса Стайко Стайков, капитан от запаса Васил Василев, капитан от запаса Райчо Райчев и капитан от запаса Трифон Митев. Тогава няма да се ядосвате, че военно-почивните домове и санаториуми ви приемат, като обикновени граждани. На тези и редица други въпроси отговори ген. Стойков. Очевидно е, обаче, че, ако държавата продължава да неглижира доскорошните й въоръжени защитници, усилията само на една неправителствена организация няма да бъдат успешни. Според централното ръководство важна стъпка в това отношение е СОСЗР да получи статут на национално представителна военно-патриотична организация в България и за чужбина.

Тази информация ще завърша с

размисли на пишещия,

както се казва. Историята е поучителна, но не бива да се хващаме сляпо за нея. Вярно е, че СОСЗР е наследник на СЗО, но в съвсем други времена. Държавата е давала много права на организацията между двете световни войни, защото в нея са членували запасни, на които тя е разчитала при евентуална мобилизация. Днес не е така. Малко са членовете на СОСЗР, които не са преминали възрастовата граница, до която по закон се водят на военен отчет и подлежат на повикване във военно-временни формирования. Не казвам, че държавата и обществото трябва да си затварят очите пред проблемите на членовете на СОСЗР. Реалноста, обаче, е такава, че те трябва да правят това от морална гледна точка в знак на благодарност за тяхната служба. И на второ място да използат опита и знанията им в по-нататъшното развитие на отбраната и Въоръжените сили. А що се отнася до правата на военнослужещите от запаса и резерва, те са регламентирани в Закона за резерва на Въоръжените сили. Тук проблемите са два. Първият е, че са много малко тези, които могат да ги ползват, защото резервът е крайно недостатъчно попълнен. И вторият – държавата все още е в дълг към мотивацията да станеш резервист.

Последните редове са мое мнение. Не ангажирам ръководството на СОСЗР. Конференцията в Стара Загора, обаче, беше достатъчно силна, за да предизвика и тези размисли. Ред е на Столичната организация на СОСЗР да отбележи 115 години от своето създаване.