Ситуацията в Украйна може да ескалира в различни посоки
04.11.2022 г.
Ако сега не сме солидарни със съюзниците си, как ще бъдем солидарни след това, пита народният представител бригаден генерал от запаса Стефан Янев, председател на ПГ „Български възход“.
Спирдон Спирдонов
- Г-н генерал, защо беше необходимо да се гласува решението за военна и военно-техническа подкрепа на Украйна? Какъв е отговорът от Ваша гледна точка?
- Това решение може да се коментира най-малко от две посоки. Първата е от гледна точка на солидарността, а втората – от гледна точка на българския национален интерес и възможността това, което има на разположение Българската армия, да бъде подменено с нещо по-добро и отговарящо на стандартите на НАТО.
- Какво имате предвид, когато говорите за солидарност?
- Очевидно е, че в XXI век е важен въпросът за спазването на международните договори, как се дефинира, например, в случай на конфликт кой е жертвата и кой е агресорът. Недопустимо е в нашия век да има териториална претенции и преместване на граници. От гледна точка на международното право и това, което се случва в Украйна, може да се попитаме какво става с договореностите от 90-те години за гаранциите на тази държава, когато тя се отказа от своите ядрени сили. В Будапеща бе сключено споразумение за гаранции за нейната териториална цялост при гаранти Руската федерация заедно с Великобритания и САЩ. Така че въпросът е доста комплексен. Разбира се, не е необходимо да влизаме в детайли и да се връщаме назад, за да търсим първопричината, но нека да погледнем реално на развитието на събитията през последните осем месеца.
- В началото говорихте за специална военна операция.
- Първо Русия започна специална военна операция на базата на определени нейни цели. До края на лятото този начин на говорене и на формулиране на тяхната политика не бяха променени, докато не се обяви частична мобилизация в Русия. От всички примери в световната история знаем, че всяка война започва след провеждане на мобилизация. Т.е. вече сме в ситуация, в която самите руснаци вече няма да използват термина „специална военна операция“, а ще започнат да използват термина „война“. Разбира се, тази терминология е строго военна, но все пак и неспециалисти могат да разберат логиката по този начин.
- Да очакваме ли промяна на ситуацията?
- Ситуацията, която е в момента на украинска територия може да ескалира. Това се предполага и от факта, че бе обявено от Русия приключване на мобилизацията. Може да ескалира в различни посоки, включително в регионалната сигурност и не само в Черноморския регион, но и в Европа. Ако преди сме вярвали, че възможностите за преговори, за сключване на примирие или мир, са близо, сега, като че ли се отдалечават. В крайна сметка говорим от гледна точка на българския национален интерес. А в случая, ние имаме морска граница и с двете държави – Украйна и Русия. Въпросите на сигурността не могат да не ни тревожат. От гледна точка на членството ни в НАТО, на практика България е на предната линия. Дори може да кажем, че сме прифронтова държава.
- В тази ситуация какви трябва да бъдат нашите действия?
- Нашите действия трябва да бъдат много премерени, прецизни и във всеки момент да отчитат българския национален интерес.
- Българският национален интерес от гледна точка на нашата сигурност.
- За сигурността, но нека да не забравяме, че говорим за колективна сигурност. Ако България е сама, както ни съветват някои да пазим неутралитет, и утре сме обект на агресия от когото и да било, на какво ще разчитаме? В момента, ако не сме солидарни, как ще търсим солидарност след това от нашите съюзници? В тази връзка, от гледна точка и на участието ни в НАТО, и в ЕС, през цялото време говоря, че това наше членство, колкото и да декларираме, че сме лоялни съюзници и партньори, на практика трябва да го демонстрираме със силно лидерство. Защото и тези два съюза се нуждаят от лидерство и солидарност вътре между самите членове. Виждаме, че държавите членки имат различно поведение, приоритети и оценка на ситуацията, но в крайна сметка, когато се седне общо на масата, трябва да се придържаме към солидарната позиция на тези съюзи. От това зависи нашето участие в тези съюзи, от лидерството, от начина, по който вземаме общите и съответно вземаме нашите национални решения.
- В този контекст ли е и решението за военно-техническа помощ на Украйна?
- Да, от гледна точка на солидарността и като политическа декларация за това, което и до момента прави България, в него няма изненада. До голяма степен има консенсус. Оказваме хуманитарна помощ, приемаме и устройваме украински граждани и др. Що се отнася до чисто военната форма на помощ и в предишния парламент имаше решение за оказване на военно-техническа помощ, в смисъл на ремонт на техника и въоръжение. Не коментирам до колко е реализирано, защото нямам информация. В новото решение става въпрос за предоставяне на Украйна на въоръжение и техника. В предишния парламент се говореше много как България не изнася оръжие за Украйна, при условие, че сме производители. Чрез посредници то пристигаше в Украйна, но у нас политически се твърдеше, че България не прави това. В същност, призивът, който и аз и „Български възход“ отправяме е, че не бива да се крием зад измислени предтексти, а да си кажем честно, че това е бизнес. Българският бизнес работи за всички, изнася за целия свят, защо да не го прави и за Украйна.
- А за евентуално предоставяне от наличното въоръжение? Този въпрос се поставя най-много, особено от хората в запаса и резерва.
- На хората от запаса и резерва може да се каже, че откакто България влезе в НАТО през 2004 г., говорим за модернизация, но тя все не се случва. Основната причина е, че политическото представителство в България не е било фокусирано върху направата на един смислен план за системно модернизиране на армията. Правили сме неща на парче. Системен подход през годините не е имало. Сега сме изправени пред един такъв въпрос. Ако сме солидарни и сме в състояния да предоставим някакво въоръжение от Българската армия, на каква цена ще е? Нека да бъдем наясно, че от гледна точка на сигурността, на това, че сме прифронтова държава, не можем да си позволим да си намаляваме запасите. Дали е старо и немодернизирано няма значение. Ще воюваме с това, което имаме, ако се стигне до такова положение. В този смисъл е условието в решението, че нещо, ако излезе от Българската армия, ще бъде заменено от съюзниците. Има такъв механизъм, т.нар. формат Рамщайн. Той вече работи между съюзниците и България би могла да се възползва от него. Решението на Народното събрание дава мандат на правителството, в лицето на министерствата на отбраната и външните работи, да проведе такива преговори. В рамките на един месец да предложи решение, което, ако трябва, ще бъде отново подкрепено. Предимството е, че имаме работещ парламент и такъв тип решение може да бъде и проверено, и подкрепено. В момента това решение е принципно. То не дава нищо на никого. Дава една воля, един мандат на правителството на търси такова решение. Ето защо, по тази причина, още веднъж подчертавам това, което съм казвал многократно, на България е нужен работещ парламент. Народното събрание трябва да положи необходимите усилия и да излъчи кабинет, който да е в състояние да решава широк кръг въпроси в интерес на българските граждани, включително и въпросите, свързани с националната сигурност.
