Двама млади българи зарязват чужбина, за да станат курсанти у нас, трети – цивилния университет
04.09.2024 г.
Otbrana.com от nvu.bg
Тази история, разказана в сайта на НВУ „Васил Левски“, е не само поучителна. Тя основателно възбужда чувство на гордост, че днес, когато хиляди българи гледат с умиление на живота зад граница, други се връщат, за да служат на Родината. Това направиха Борис Попов и Христо Димитров, а Димитър Спасов напусна цивилния университет, за да сложи курсантските пагони.
Ето и историята
За да сбъднат детската си мечта и да бъдат курсанти в Националния военен университет „Васил Левски“, трима от първокурсниците тази година е трябвало да направят коренни и много смели промени в животите си. Но и тримата са категорични, че тези резки завои си струват цената, защото да служиш на България е достойно занятие. Така Военният университет се оказал вдъхновение за Борис Попов и Христо Димитров, които се завърнали в България след доста години живот навън, а и за Димитър Спасов, който вместо да учи хуманитаристика, облякъл курсантската униформа.
„Коренът ме дръпна. Завърших училище на 16 години и започнах да работя и тогава осъзнах, че
Англия не може да ми даде това развитие,
за което мечтая. Така реших да се върна у дома, където се чувствам себе си и където всички ме разбират“, усмихва се Борис Попов. Той е роден в Черноморец, но 11 години е живял в Англия със семейството си.
Там завършил средно училище с профил „Физика, математика и триизмерен дизайн“ за напреднали. „Този профил и обяснението, че е за напреднали, означава, че е почти като висше образование, което ме отвеждаше към университет по архитектура. Но това не е моят път, а и кариерата на архитект не ме вдъхновяваше. Затова започнах да търся информация за Военния университет. Не произлизам от семейство на военнослужещи, затова питах. Питах приятели, познати, съученик, чийто брат е завършил тук и същата специалност, която аз си избрах. В крайна сметка, с мой съученик решихме да кандидатстваме. Дойдохме, явихме се на изпитите, приеха ни и заедно ще учим в специализацията „Войски за ядрена, химическа, биологическа защита и екология“. В тази специализация има математика, химия, ядрена физика, върви с цивилната специалност „Общо инженерство“, която ще ми помогне да се реализирам и в цивилния живот, когато приключа със службата“, разказва Борис. И признава, че е търсил специалност, която ще бъде едновременно интересна за него, динамична и с практическо приложение.
От чужбина идва и Христо Димитров, който е
възпитаник на СУ „Д-р Петър Берон“ в Прага.
Там той е учил хуманитарни науки с профил „История“.
„Аз съм роден в Шумен и, също като Борис усетих, че мястото ми е в България. Родината ми липсваше през всичките седем години, в които живях навън. Затова избрах да се върна, нищо че семейството ми остана в Прага. Но аз там нямам бъдеще“, категоричен е Христо.
Той признава, че от дете мечтаел да бъде курсант, обичал да чете и да знае повече за танковете и това предопределило избора му. В Националния военен университет Христо ще учи в специализацията „Танкова и автомобилна техника“.
„Дядо ми се е занимавал с танкове, чичо ми в момента е в специалните части, така че от тях двамата ми дойде и мотивацията, и вдъхновението да кандидатствам във Военния университет. Няма да крия, че режимът и неизвестността малко ме притесняват, но аз мога да се справя. Адаптирам се бързо, а и, както казах, армията е мечтата ми отдавна. Затова се надявам да стана достоен офицер и да сбъдна пожеланието на моя дядо, който, когато ме изпращаше за насам, ми каза да дам най-доброто от себе си“, казва още Христо.
Димитър Спасов, който идва от малко селце до Пловдив, също е
загърбил хуманитаристиката,
за да сбъдне детската си мечта и да бъде курсант в Националния военен университет.
„Аз мечтая да съм на точно това място от седемгодишен. От малък обичам историята и за тази ми любов ми помогна моят дядо. Той и комшиите на село все ми разказваха за балканските войни, за двете световни войни, в които българските войници са сътворявали подвизи и чудеса, въпреки че винаги са били по-малобройни от противника си. Разказваха ми за мисиите на нашите военнослужещи в Афганистан и Ирак. Израснах сред големи родолюбци и нямаше как да не уча история. Така отидох в Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив, където учих в паралелка с профилирано изучаване на български език, история и цивилизации, география и икономика и английски език“, разказва Димитър и допълва, че когато бил много малък, попаднал на демонстративни изпълнения на курсанти в капманията „Бъди войник“ и след това вече бил сигурен, че ще кандидатства в Националния военен университет. Тук той ще учи разузнаване.
„Историята е константа. Всичко продължава и всичко се повтаря, затова често историците казват, че колелото се завърта, но ние правим едни и същи грешки. Много интересна наука, а на мен особено интересно ми е Средновековието в българската история, както и Третото българско царство. Това са периоди, свързани с великите подвизи на България. Обичам да чета и за периода на османското владичество, за това как се видоизменя културата на българите тогава. А от световната история най-силно ме привлича Ренесансът, който е епоха на промяна. Тогава хората се обличат различно, мислят различно, пишат различна литература“, казва Димитър и признава, че самият него го очакват твърде много лични промени в Националния военен университет, за които той е напълно готов.
