Отбрана.com | вестник за войската и народа

Отиде си и генерал-лейтенант Симеон Петковски

05.09.2024 г.

 Otbrana.com

Тази сутрин дойде  тъжната вест, че е починал генерал-лейтенант от запаса Симеон Петковски. Той е роден на 21 януари 1935 г. в с. Костенец, Софийско. Учи гимназия в Ихтиман и военно училище в София. През 1967 г. завършва Военно-артилерийската академия в Ленинград, а през 1978 г. – академията на ГЩ на Съветската армия „Климент Ворошилов“ в Москва. Служи в частите на армията и в Министерството на отбраната. След 10 ноември 1989 г. два пъти е бил заместник-министър на отбраната. Ген. Петковски е почетен председател на Клуб „Ракетно-артилерийско въоръжение и радиолокационна техника” на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.

Поклон пред светлата му памет!

***

Ген.-лейтенант от запаса Симеон Петковски: За грешки в армията не се прощаваше

Предлагаме ви една публикация по разказ на генерала.

 „Централната ракетно-техническа база беше дислоцирана в района на централния артилерийски склад в Карлово. Районът беше прекрасен, равнинен и пълен с овощни дръвчета. Живеехме и служехме заедно с хората от склада, чийто началник беше полковник Рачев – дисциплиниран, изпълнителен, спазваше стриктно уставите. През лятото на 1968 г. се получава срочна задача да се подготви и изпрати определено количество 82-милиметрови мини за воюващите в Северен Виетнам. Заповедта се изпълнява буквално светкавично.

Мините заминават за Виетнам, натоварени на жп вагони. На митницата, където вагоните се претоварват, се установява, че взривателите за мините ги няма. Вдига се страшна олилия. Едва ли не става дума за провокация.

След проверката се оказва, че сандъците с взривателите са забравени в склада, откъдето бяха своевременно изпратени. Това обаче бе отчетено като груба грешка и полковник Рачев беше уволнен от армията. Наказания имаше за всички виновни по веригата. Така че за грешки в армията не се прощаваше.

На едно от ученията предстоеше да се проведе ракетен пуск с комплекс 9К52 „Луна М” от ракетния дивизион  в Разлог. На командния пункт бяха командващият Първа армия генерал-лейтенант Тошков, първият секретар на Окръжния комитет на БКП в Благоевград и много други знатни гости. В уречения час се подава команда „Пуск!”, но пуск няма.

Веднага се решава, че вината е в ракетата

Без основна проверка, докладване в министерството, спиране на пусковата установка и поставяне на часови, докато дойде комисия за проверка, започва подготовка за нов пуск с друга ракета.

Събира се същата група от началници и гости, подава се команда за пуск, но – пак отказ.  Едва тогава командването на армията и сухопътните войски докладват в министерството. Изпратена е група начело с полковник Стефан Гайдаров от ракетния отдел.

На консултация с Главно ракетно артилерийско управление се установява, че ракетата не е „виновна”. След проверка на всички токови вериги се установява, че в акумулатора на установката има мъртви клетки. Този недостатък беше отстранен, а ракетите изстреляни. Така бе възстановена вярата в съветската техника. Ракетчиците получиха урок, че изискванията в техническата документация трябва да се спазват много стриктно.

На 23 май 1972 г. на

ракетния полигон Капустин Яр

в Астраханска област, Русия, се подготвят за боен пуск трета и пета стартови баатреи с командири подполковник Йончо Иванов и Никола Чодоров. Всичко се проверява много щателно. Компромиси не се допускат. Присъстват представители на Министерството на отбраната и командващият Първа армия генерал-лейтенант Стоян Събев. Всичко върви по график. Първа батарея стреля за отличен.

Идва ред на пета стартова батарея. Подава се команда за готовност №1, т.е. ракетата е във вертикално положение на пусковата установка и жироприборите за управление са запуснати. Ръководителят на стрелбата подава команда „Пуск!”. Ракетата полита. Всички се радват на успешния пуск. Войниците викат „Ура!”. В този момент обаче ракетата не полита напред, а завива в обратна посока. Следва команда „Всички в укритието!”.

Всички са покрусени, особено командирът на батареята. Извършена е техническа проверка. Оказва се, че се е получил пробив в двигателната установка. Вина в разчета и командването няма. Подготовката за пуска е оценена на отличен. Ражда се прословутата фраза на командващия Първа армия генерал-лейтенант Събев:

„В Ракетните войски и назад да падат ракетите, оценката пак е отличен!”

Командването оцени качествата на подполковник Чодоров и след четири години го изпрати да учи в престижната Генералщабна академия „Ворошилов” в Москва. В кариерата си той стигна до командващ Ракетните войски и артилерията на Първа армия. Така че в Ракетните войски може всичко да се случи, но то винаги е под контрол и служи за пример.

Командването у нас реши да проведе пуск с оперативно-тактическа ракета 8К11, подобен на тези в Капустин Яр, и на българска територия по акваторията на Черно море.

Бяха променени международните морски пътища. Всичко това, разбира се, се заплащаше.

На 28 юни 1968 г. в 6 ч. от територията на България  с позиционен район с. Ясна поляна (Веселие), Бургаска област, беше извършен пуск от 66-та ракетна бригада – Кабиле, от 4-та стартова батарея с командир майор Божко Божков. След направените финансови разчети, обаче, и анализираните рискови фактори е решено, че повече пускове с оперативно-тактически ракети на наша територия няма да се правят.

На 24 април 1985 г. на полигона Капустин Яр се подготвят два последователни бойни пуска от една и съща батарея с командир капитан Иванов. Решават да се използва пускова установка 9П117 на база на МАЗ-543. По време на учение на 76-та фронтова ракетна бригада

пусковата установка

се запалва.

Повредени са кабината за управление и органите за управление на ракетата. На съвещание се взема решение установката да бъде възстановена.

Най-активен привърженик на тази идея е полковник Дянков – началник на контролната група за техническа позиция. Цялото поделение е обхванато от треска да възстанови машината. Включва се управление „Ракетно-артилерийско и радиолокационно въоръжение”, което осигурява нова кабина за МАЗ-543 и кабина за управление от Централната ракетно-техническа база в Ловеч. Участват специалисти от завод „Ивайло” във Велико Търново и от други заводи в Плевен. Машината е готова, изпитана и се взема решение за изпълнение на бойната задача.

На уречения ден на полигона пристигат министърът на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров и Колегиумът на МНО.

От страна на Съветската армия – командващият Ракетни войски и артилерия генерал-полковник Переделкин. Моментът е тържествен, но и напрегнат.

Не е докладвано, че двата пуска ще бъдат извършени с горялата пускова установка. Разрешен е първият пуск и започва подготовката за втория.

Втората ракета е поставена на пусковата установка. Оказва се, че захватите не са затворени добре и липсва контакт. В този момент един войник от разчета проявява съобразителност, скача върху захвата, удря го с крак и положението е спасено.

Независимо от непредвиденото забавяне, нормативът за отличен е покрит за 24 минути и 40 секунди, вместо за 45 минути. Това е рекорд за всички ракетни войски – оперативно-тактически ракети, в целия Варшавски договор. В края на стрелбите докладват на министъра, че е използвана пускова установка, която е горяла и след това е възстановена.

Армейски генерал Джуров не похвали ръководния състав

за поетия риск

Министърът поздрави личния състав на батареята за безукорната работа по подготовка на ракетите и извършване на бойния пуск.

Ще припомня случая с неизправността на взривателя РГМ-2, който е   предназначен за комплектоване на снаряди за различни артилерийски системи. При стрелба се получават неразриви и е заповядано да се разглоби един двигател и да се изпрати в управлението.

Констатира се, че има не една сачма за ограничаване иглата на взривателя. Специалистите са на мнение, че втората, излишната, сачма е попречила за нормалното сработване на взривателя. Органите на Военното контраразузнаване провеждат разследване, за да разберат кой нарочно е поставил втората сачма. Проверят всички работници.

Създава се паника в производството. Търси се провокатор или вредител. Оказва се, че военното представителство е разглобило два взривателя и случайно в изпратения за проверка са попаднали две сачми. Всичко се изяснява, но едно извинение не върши работа, стресът у хората много трудно се преодолява. А причините за неразривите се оказаха други.” 

Материала подготви Спирдон Спирдонов