Кой е капитан I ранг Купов, командвал „Дръзки“
08.11.2024 г.
Днес отбелязахме 112 години от българската морска победа над турския крайцер Хамидие. Какво знаем за командира на торпедоносеца „Дръзки“ капитан I ранг Георги Купов. (На снимката авторът говори на гроба на капитана в Централните софийски гробища.)
Капитан I ранг от запаса Румен Тотев, член на клуб „Военни моряци“ в СОСЗР
Георги Петров Купов е роден на 18.Х.1884 г. в гр. Варна. Едва на 14 години през 1898 г. постъпва в Морско училище, но е изпратен за обучение в Морския кадетски корпус в Санкт Петербург, Русия. Завършва го в 1905 г., връща се в България и е назначен със звание мичман II ранг в портова рота на Флота. В 1906 - 1907 г. служи като възпитател и преподавател в Морско училище. В 1908 г. Купов завършва едногодишен Минен офицерски клас в Морското инженерно училище в Кронщад, Русия. Със завръщането си е назначен със звание мичман I ранг в ротата за морска минна отбрана. А в XI.1909 – V.1910 г. е началник на Минната част на Дунавска флотилия. През 1911-1915 г. е преподавател в Морско училище по дисциплината „електротехника“.
Към началото на Балканска война основният корабен състав на Черноморския Флот е в „Подвижна отбрана“, която се състои от:
Учебния крайцер „Надежда” с водоизместване 700 т., който е претърпял авария и се счита за недостатъчно боеспособен;
Торпедоносците „Смели“, „Строги“, „Летящи“, „Дръзки“, „Шумни“ и „Храбри“ с водоизместване 97 т, 2х47 мм оръдия, 3х45 см торпедни тръби (2 на палубата и една в носа), максимална скорост 25 възла, която може да достигне само с много хубави въглища;
и още други незначителни съдове.
Началник на флота от 1911 г. е артилерийският офицер подполковник Руси Лудогоров. Началник на „Подвижната отбрана“ е капитан-лейтенант Ангелов.
Турският флот е значително по многоброен с големи добре въоръжени кораби, при това няколко от тях са съвременни модерни крайцери „Меджидие“ и „Хамидие“.
Войната е обявена на 5.Х.1912 г.
Мичман Купов е назначен за временно изпълняващ длъжността командир на торпедоносеца „Дръзки“. Няколко дни по-късно за командир на Подвижната отбрана е назначен капитан-лейтенант Ковачев.
През месец октомври турският флот плава пред българския бряг, обстрелва различни цели, изпраща писма до някои градове с искане те да им се предадат. Разбира се, това не се случва. Българските торпедоносци плават само около Варна, без активно да изпълняват бойни задачи. За това вина носят командирите на „Подвижната отбрана“.
На 1.ХI. за началник на „Подвижната отбрана“ е назначен извикания от запаса капитан II ранг Димитър Добрев. Той веднага заповядва на командирите и механиците на корабите да подготвят отряда в 22 часа за поход. Предния ден е получено съобщение от военното разузнаване за товарене на 80 оръдия на румънски кораб, който да ги достави в Чаталджа. Похода става възможно в 23 ч. и шестте торпедоносеца излизат в поход към Калиакра. Те забелязват параход, опитват се да го настигнат, но тяхната скорост от 22 възла не разрешава това и след 4 ч. преследват капитан Добрев прекратява преследването и отрядът се връща във Варна
На 4.ХI. отрядът излиза пак в поход към Калиакра. Но метеорологичните условия са изключително лоши: силна буря с вятър и вълнение. Отрядът трудно поддържа курса си, налага се да плават с ниска скорост. Корабите често се сближават опасно. В резултат се сблъскват „Храбри“ и „Шумни“, последният получава повреди в корпуса. Но те успяват да се справят и се връщат в строя. Командирът Добрев прекратява похода и отрядът се връща във Варна. „Храбри“ и „Шумни“ са извадени с хелинга на стапел за ремонт.
На 7.ХI. военното разузнаване донася, че в Кюстенджа се готвят да отплават 2 египетски парахода. В 22.35 ч. отрядът в състав „Летящи“, „Смели“, „Строги“ и „Дръзки“ излиза в морето с курс 65° и 15 възла скорост. Морето е спокойно и похода е лек. В 23.50 ч. на 3-4 морски мили напред в дясно забелязват черна маса, навярно силует на турски крайцер, може би „Хамидие“ или „Меджидие“. Отрядът взема курс за сближаване. В 0.30 ч. капитан Добрев с кърмовия боен фенер на „Летящи“ предава бойно разпореждане: „Виждам неприятел с курс N АТАКА“.
В 0.43 ч. „Летящи“ от 600 м изстрелва торпедо. Чак сега крайцера, който се оказва „Хамидие“, забелязва нашия отряд, изстрелва зелена ракета, открива огън с оръдията си и започва да маневрира. В 0.44 ч. „Смели“ от 300 м изстрелва своето торпедо. Но рулевата му машина се поврежда и руля се заклинва в дясно на борд и корабът започва циркулация. Пристигат 2 турски изтребителя, но не се включват успешно в боя. В 0.45 ч. „Строги“ от 200 м изстрелва торпедото си.
След него е „Дръзки“ на 500-600 м. Купов заповядва намаляване на скоростта до 120 оборота/минута, пресича 2 пъти курса на „Хамидие“ за точно определяне курса му, увеличава скоростта си до пълен ход 280 оборота/минута и оставя „Хамидие“ по десния си борд. Артилеристът иска разрешение и от 300 м открива огън с оръдието. Флаг офицерът мичман I ранг Минков е на торпедния апарат, следи носа на „Хамидие“ кога ще застане на траверса на торпедния апарат. И в 0:46 ч. от 50-80 м пуска торпедото. След 4–5 сек. стълб вода, дим и пламък излизат от носа на „Хамидие“. Палубата на „Дръзки“ се оглася от мощно матроско УРА! Купов иска увеличаване на хода, не това не става. От димохода излизат огнени езици, това безобразие бързо е прекратено от механика и хода е увеличен. Купов решава да повтори атака. Но неочаквано той забелязва наш торпедоносец да приближава с курс в борда на „Дръзки“. Това е „Строги“, който също желае да повтори атаката. Опасността от сблъскване е голяма, но е избегната с бързи ефикасни маневри. Но атаката се осуетява. В 0.50 ч. те изгубват „Хамидие“ и другите кораби. В резултат „Дръзки“ и „Строги“ търсят заедно неприятеля и флагмана „Летящи“, като едновременно с това се отправят към сборния пункт Батово. „Смели“ с ръчно управление на руля плава с курс към Калиакра. В 4.30 ч. се срещат „Летящи“ с „Дръзки“ и „Строги“. Добрев решава да се търси крайцера за нова атака. Но това не се случва и в 7.05 ч. в залива Варна срещат „Смели“. След заставане на кея капитан II ранг Добрев свиква съвещание с командирите за разбор на похода. Той определя боя като добър, независимо от липсата на торпедни мерници. Практически ние нямаме загуби, като се изключат попадналите осколки от 15 см снаряд, паднал близо до „Дръзки“. Те попадат в димохода и машинния кожух, ранен е младшия артилерист. Във вихъра на торпедната атака командирите нямат ясна картина на боя. И всички претендират, че тяхното торпедо е поразило „Хамидие“. Чие торпедо все пак удря крайцера? След 3-4 дни морето и североизточния вятър дават отговор на въпроса. На брега са изхвърлени 3 торпеда и по техните номера се вижда, че липсва торпедото на „Дръзки“.
„Хамидие“ е ударен в района на предната мачта, има пробойна около 10 м2, 8 убити и 30 ранени, предните му оръдия се нуждаят от ремонт. Крайцера в резултат е вън от стрия. Буксиран е от 3 кораба с кърмата напред до Цариград, където влиза в док за ремонт.
Това е класическа торпедна атака, която се оценява от съвременната морска историческа наука като голяма българска морска победа, може би най-голямата. Тя оказва влияние на хода на войната. Европейските кореспонденти определят атаката че е брилянтна. Турски офицер от „Хамидие“ след няколко години в турски вестник дава безпристрастна оценка: Тази българска атака е голяма и успешна. Постигнат е резултат 25%. какъвто до сега няма в световния флот. За българския флот, който няма минало, това е славно начало.
Мичман Купов е произведен в звание лейтенант на 15.ХI.1912 г. В края месец декември е назначен за вахтен офицер на УК „На¬дежда“. От 15.Х.1915 г. до 1917 г. Купов е командир на „Дръзки“. С него той участва активно в бойните действия през Първата световна война. Оценен от командването на Флота, той е назначен за Началник на щаба на Флота в периода XII.1917-IX.1919 г. След Ньойския договор до VIII.1920 г. Георги Купов е назначен за командир на Дунавската стражева полицейска служба. В този период той получава званието капитан II ранг. След тази дата той излиза в запас.
Но моряшката му съдба продължава. От 1919 до 1933 г. Купов е преподавател в Морско училище по дисциплините „астрономия“ и „сферична тригонометрия“. Участва в създаването на българското речно корабоплаване. Купов защитава възпитаниците на Морското училище, заели длъжности в държавна администрация. От 1.III.1941 до 30.IX.1944 г. Купов е началник на Параходство Българско речно плаване. След IX.44 г. Купов като много други „царски“ офицери е арестуван, но бързо е освободен и не е съден.
През 1957 г. в българския Флот е получен първият стражеви кораб (СКР) пр. 50. Командването на флота решава да го му даде почетното име „ДРЪЗКИ“. За кръстник е поканен капитан II ранг Купов. Той изпълнява почетния ритуал и прави запис в историческия журнал на кораба. Същата година пред Военноморския музей във Варна е експониран като кораб-музей торпедоносеца „Дръз¬ки“. Открит е на 21.XI.1957 г., точно 45 години след победата от командващия ВМФ контраадмирал Бранимир Орманов. Почетен гост на тържеството е командирът на торпедоносеца капитан II ранг Купов, присъстват и членове на екипажа, участвали в атаката срещу „Хамидие“.
Георги Купов почива на 21.I.1959 г. в София. Посмъртно е произведен в капитан I ранг.
Българските моряци и варненската общественост пазят паметта за морския герой Георги Купов. Във Варна, в кв. Галата, има улица „Капитан I ранг Георги Купов“. През 1988 г. след писмо от родственица на капитана до Министъра на народната отбрана, група от студията „Военен художник“ в МНО реставрира в някакви рамки гроба му.
През май 2006 г. бе открита „Алеята на преподавателя“ във ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“. В нея са поместени стелите на изтъкнатите преподаватели във Флотската Алма матер. Една от тях е на капитан I ранг Георги Купов.
През 2007 г. клуб „Военни моряци“ с председател капитан I ранг Георги Методиев от Столичната организация на СОСЗР повдигна идеята да се постави подходящ надгробен паметник на капитан Купов. С помощта на командването на ВМС и лично с помощта на командващия контраадмирал Минко Кавалджиев паметника бе вдигнат. И всяка година от тогава клуб „Военни моряци“ почита пред него паметта на капитан I ранг Купов.
