Ще правим ли нова програма за инвестиции в отбраната?
26.06.2025 г.
Разсъждения след срещата на върха на НАТО в Хага на 24 и 25 юни.
Спирдон Спирдонов
Алиансът се събра на високо равнище в Хага и прие кратка декларация от пет точки. На първо място потвърди ангажимента си за колективна отбрана, залегнал в член 5 от Вашингтонския договор, а именно, че нападение срещу един е нападение срещу всички. Веднага, обаче, акцентира върху чл. 3 „страните по него, поотделно и съвместно, като развиват непрекъснато и ефективно собствените си възможности и си оказват взаимна помощ, ще поддържат и развиват своите индивидуални и колективни способности да се противопоставят на въоръжено нападение“.
Следват нашите ангажименти.
България прие единодушно взетото решение за достигане на 5% от БВП разходи за отбрана на всяка съюзна държава до 2035 г. Този ангажимент ще обхваща две основни категории инвестиции в отбраната. Ще отделяме най-малко 3,5% от БВП годишно, за да осигурим ресурси за основните отбранителни нужди и за да постигнем Целите за способности на НАТО. Както останалите, така и ние, ще трябва да предоставяме годишни планове, които да показват надежден, постепенен път за постигане на тази цел. Втората категория инвестиции в ангажимента от 5 % са до 1,5% от БВП годишно, които за защита на критична инфраструктура и мрежи, за осигуряване на гражданска готовност и устойчивост, за разгръщане на иновациите и укрепване на отбранителната индустриална база.
И така, какво ни предстои?
Само преди месец Комисията по отбрана в Народното събрание гласува Проект на решение за приемане на Доклада за изпълнение на Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. през 2024 г., внесен от Министерски съвет. Актуализиране или нова Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г.? Този въпрос прозвуча по време на обсъждането. Според министъра на отбраната Атанас Запрянов ще има актуализация. Разбира се, прогнозата е с дата 28 май. В Програмата е предвиден ежегоден преглед на нейното изпълнение и на включените проекти, като получените резултати се отразяват в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2024 г., както и в настоящия доклад до Народното събрание. При настъпване на промени (допълване и/или изменение) в дефинираните способности и/или проектите и евентуални промени в националното и съюзно планиране на силите се внася проект за изменение на Програмата.
От представянето на министъра на отбраната стана ясно, че след извършването на такъв преглед в Министерството на отбраната е констатирано, че съобразно процесите, които протичат в НАТО, динамично променящата се среда на сигурност и коренно различната геополитическа ситуация, както и свързаните с нея нови рискове и липсата на адекватно финансиране ще се наложи промяна (актуализиране) на Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г. Това обаче ще бъде предложено на Народното събрание след приключване на процесите по консултации и планиране в НАТО и утвърждаването от ръководителите на страните членки през юни т.г. на новия Пакет от цели за способности – 2025, които са много по-широки и налагат промени и в нашите планове. Тогава ще бъде извършен преглед и анализ на структурата на въоръжените сили с цел нейното оптимизиране за осигуряване на по-ефективно изпълнение на възложените мисии и задачи в колективната отбрана на НАТО, а впоследствие – и преглед на способностите на въоръжените сили на Република България, които неминуемо ще рефлектират в последващи промени в Програмата.
Позицията със същата дата – 28 май, на секретаря на президента по сигурност и отбрана Димитър Стоянов, бе, че след решенията на върха на НАТО в Хага ще има нужда от нова Програма за инвестиции в отбраната. Мотивите му бяха, че ще има нова финансова рамка – 3,5 процента от БВП за отбрана, а при нас са заложени два варианта - 2 и 2,5 процента. На второ място, каза той, ще има нова времева рамка – до 2035 г., а нашата програма е до 2032 г. Ще има нов Пакет на цели на способностите, от който ще излязат и още модернизационни проекти, които да се добавят към съществуващите и да се приоритезират, прогнозира бившия министър на отбраната. Освен това ще има и нови инструменти за придобиване на въоръжение и техника. „Всичко това налага не актуализация, а разработване на нова програма, която да обхваща новите реалности“, смята Димитър Стоянов, Като служебен министър на отбраната той внесе през май 2023 г. Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г., която бе одобрена от Министерският съвет.
Предстои да видим какво и как ще се случи. Това ще стане ясно още с бюджета за 2026 г., чиято процедура е в ход.
Основният финансов източник
са бюджетът на МО и разходите за отбрана по централния бюджет. Индикативната финансова макрорамка на Министерството на отбраната за периода 2023-2032г. е разработена въз основа на наличната към началото на месец ноември 2023г. информация за прогнозните макроикономически показатели на страната, изискванията на „Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Р. България до 2024 г.“ и потребностите на Въоръжените сили. Разчетите са направени при обща численост на Въоръжените сили 37 хил. души. Забележете извода: „При осигуряване на разходи за отбрана в съответствие със заложената макрорамка на ниво 2% от БВП на страната практически е невъзможно едновременното увеличаване на числеността на личния състав и осигуряване на необходимите средства за модернизация и превъоръжаване“.
Половината от капиталовите разходи вече са с конкретно предназначение. Общите капиталови разходи за периода до 2032 г. достигат 18, 212 млрд. лв. Като се извадят от тях планираните суми по вече сключени договори или такива, за които предстои сключване, включително и за модернизация (за ремонт на въоръжение и техника, строителство, капиталови разходи несвързани с основни проекти, проекти за бойни самолети F-16 първи и втори транш и свързаната с тях интегрирана система и инфраструктура, придобиване на многофункционални патрулни кораби, придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи и съответното въоръжение, триизмерни радари, ракети, средства за разузнаване и др., както и по основни програми, несвързани директно с превъоръжаването (т. н. ангажирани капиталови разходи), които са в размер общо на 8, 811 млрд. лв., свободните средства за инвестиционни проекти намаляват в значителна степен и достигат 9, 401 мрд. лв. Колкото и много да са тези средства, те не решават въпроса с изграждането и развитието на националните отбранителни способности, защото са само материалният им компонент. За хората в отбраната все още няма програма за инвестиции.
След срещата премиерът Росен Желязков посочи, че ще бъде изготвен
национален план за инвестициите в отбраната,
който ще мине през всички процедури за одобрение. Министър-председателят опроверга опасенията, че разходите за отбрана ще бъдат за сметка на други ключови сектори. В националния план всичко ще бъде разписано, без да преминаваме към такива екзотични идеи, заяви той. По думите му повод за притеснение не могат да бъдат разходи, а единствено липсата на приходи. Една работеща икономика винаги трябва да гарантира ръст и увеличаване на Брутния вътрешен продукт, припомни премиерът.
Има един много съществен момент. Паралелно с осигуряването на повече разходи за отбрана, а най-добре много по-рано, обществото трябва да бъде убедено в правотата на взетите решения. Т.е. следва да се ходи между хората, да се вдигне престижът на военната професия, за да има кой управлява и обслужва съвременната бойна техника. В противен случай и петте процента ще са малко.
