Българската оръжейна индустрия е в състояние да реализира технологични пробиви
19.07.2025 г.
Увеличението на разходите за отбрана ще стимулира растежа на икономиката, казва полковник от запаса Александър (Сашо) Александров в интервю на Любо Денов за в. „Българска армия“.
Otbrana.com
Полковник от запаса Александър Александров е депутат от ИТН в 45-то, 46-то, 47-то и 50-то Народно събрание. Заместник – председател на Комисията по отбрана ( 47-то и 50-то НС). Бил е заместник-военен представител в НАТО и ЕС (2004-2006) и н-к на Офиса на НАТО в Скопие (2012-2014). В момента е общински съветник в Столичния общински съвет (СОС)
– Г-н Александров, възможно ли е в днешните условия българската военна промишленост, постигайки осезаем ръст в последните години, да извърши преход, който да генерира нови способности за производство и износ в определени високотехнологични направления?
– Убеден съм, че може. Една от стъпките в тази посока е на път да бъде реализирана – Центърът за иновации в отбраната, създаден с решение на Министерския съвет от 24.06.2025 г. като звено в София Тех Парк. Както отбелязва вицепремиерът Томислав Дончев – един от архитектите на създаването на центъра, „българската индустрия има потенциал, непознат за българската общественост“, а смисълът на конструкцията е да бъде „трансмисия, жива връзка между министерствата на отбраната, икономиката и иновациите и най-вече между българската индустрия, въоръжените сили и науката“. Убеден съм, че става дума за индустриални способности във високите технологии. Не са малко българските компании в областта на софтуера, оптичните технологии и изкуствения интелект, с чиито потенциал отбранителната индустрия е в състояние да реализира технологични пробиви на специална продукция и по този начин да увеличи научен потенциал, изследвания и развойна дейност на следващо по-високо равнище. Надявам се, че Центърът за иновации в отбраната ще бъде така развит в организационен и функционален план, с ясно определени надведомствени и координиращи функции и заедно с Института по отбрана „Проф. Цветан Лазаров“ ще интегрира експертен опит и ще разработва съвместно решения, които подобряват отбранителните способности на България и развиват потенциала на българската военна промишленост
– Покрай събитията в Близкия изток много се говори за израелски оръжейни фирми, които дърпат икономиката на държавата напред с иновационните си продукти и мощния износ. Не може ли да почерпим от техния опит?
– Няма еднозначен отговор поради съществуването на редица обективни и субективни обстоятелства, които са формирали развитието и функционирането на икономическата и технологична база в двете държави. След създаването си през 1948 г. Израел последователно развива военната си промишленост с цел защита и гарантиране на съществуването си. И днес в резултат на десетилетия целенасочена политика и работа притежава мощен военно-промишлен комплекс. Обективна предпоставка за достигане на изключително високото равнище като капацитет на производство, покриващ почти целия спектър на въоръжение и бойна техника, е и всестранното военнотехническо сътрудничество със САЩ. Няколко са основните фактори за изпреварващото развитие на този високотехнологичен производствен отбранителен капацитет. На първо място е поддържането на значителни за страната Сили за отбрана (IDF) от 180 хил. души и 450 хил. души резерв, наситени с количества бойна техника без аналог в света от гледна точка броя на населението и брутния вътрешен продукт (БВП). Военновъздушните сили разполагат с 1730 летателни средства от които 323 бойни самолета и 70 бойни вертолета. В сухопътните сили на въоръжение са 1730 танка, 7700 бронирани машини, 700 единици самоходна артилерия и голямо количество многоцелеви реактивни системи за залпов огън.
И докато значителната част от основните платформи във ВВС са продукт на компании от САЩ, сухопътните войски почти изцяло са наситени със средства на израелската военна промишленост. И най-накрая е мощната система за противовъздушна и противоракетна отбрана – венец на високотехнологичния сектор на икономиката на Израел.
– Но веднъж създаден под постоянната заплаха за съществуване на държавата, този сектор не може да бъде ефективно поддържан само за вътрешни нужди, а е необходима целенасочeна подкрепа за пробив на външните пазари?
– Да. И така се генерира ресурс за последващо развитие. Разбирането, че целта може да бъде постигната само чрез обединяване на научен, организационен, производствен и финансов потенциал е този свързващ елемент, който държавата приложи упорито и ускорено през последните 20 години. Високотехнологичният сектор е „локомотивът“ на израелската икономика. Той отговаря за почти 50% от износа на страната и привлича най-голям обем инвестиции в страната.
– Възможно ли е концентрирането на научен, технологичен, организационен и финансов ресурс за производството на отбранителни продукти да стимулира и други сектори на производство и услуги в страната?
– Буквалните сравнения с Израел са неуместни поради различия в мащаба, условията и степента на развитие. Но от гледна точка на подхода за интегриране на този капацитет е възможно. Българската икономика и производство са благоприятно диверсифицирани, поради което показват достатъчна устойчивост. Балансът за държава като България е изключително важен, за бъдат предотвратявани предизвикателства вследствие на структурни дисбаланси и в случай на непредизвикани обстоятелства. Достатъчно е да си спомним за сериозни кризи в някои страни, в които дадено производство формира 50% от БВП, например автомобилната промишленост и какво означава това за стабилността.
– До 2035 г. има още 10 г. но какъв път да се избере, че заделянето на 3,5% за отбрана да не повлияе на социалните разходи?
– На срещата на върха на НАТО в Хага на 25.06.2025 г. страните-членки декларираха готовност за увеличаване на военните разходи до 5% от Брутния вътрешен продукт до 2035 г. Решението беше взето под натиск от новата администрация на САЩ.. Трезвият поглед, обаче показва, че светът навлиза дългосрочно в епоха на конфликти, нови заплахи и несигурни съюзи. От където и да се погледне решението, се вижда, че то е обективна необходимост, ще окаже дълбоко въздействие върху способността на НАТО да прави това, за което е основан и подчертава факта, че организацията е преди всичко военен съюз. За България това е особено важно предвид съпътстващите ни обективни обстоятелства, в условията на които се развиваме като държава и общество – географски, геополитически, икономически. България подкрепя увеличаването на инвестициите в отбраната и това беше подчертано от министър-председателя Росен Желязков. Предстои разработването на Национален план за увеличаване на разходите.
– Какъв път да се избере, така, че това да не е в ущърб на бюджетите за образование и здравеопазване?
– Този въпрос винаги е съществувал и предизвиквал коментари, дилеми, ожесточени спорове, а най-често е използван за политически дивиденти и формиране на обществени нагласи. Мнението ми е, че няма място за притеснения относно разходите за образование и здравеопазване. Министърът на отбраната Атанас Запрянов неколкократно говори по въпроса. На първо място става дума за период от 10 години. Увеличението на разходите ще се извършва плавно и няма да засегне растежа на икономиката. Напротив, доколкото 1,5 от тези 5% са предвидени за инфраструктурни проекти с двойно предназначение е логично да се очаква не ограничаване, а принос към растежа. Освен това България има добре разработена и изпълняваща се Програма за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили до 2032 г., в която основните проекти са дефинирани. Трето – увеличаването на разходите за отбрана няма да става ударно до 3,5%, а ще бъде свързано с изпълнението на заложените параметри в Националния средносрочен фискално-структурен план, разработен с хоризонт от 4 г. и обхващащ периода 2025–2028 г. Важно е да се вземат под внимание и възможностите за финансиране на отбранителните способности не само по линия на бюджета за отбрана, а и по линия на инструментите на ЕС, като заемния фонд от 150 млрд. евро SAFE (Security Action for Europe), с който ще бъдат предоставени нисколихвени дългосрочни кредити.
– Дерогацията ще улесни ли прехода към по-високи разходи за отбрана на национално равнище?
– България поиска такава дерогация и я получи, въпреки, че правителството се отказа да я прилага за 2025 г. Клаузата обхваща период от 4 г. и гъвкавост в размер на максимум 1,5% от БВП на база 2021 г. Това са 1,5 млрд. лв., които няма да бъдат отчитани при определения таван на дефицита в бюджета от 3% в съответствие с Маастрихтските критерии. Това е възможност, която предоставя достатъчна гъвкавост и ще улесни прехода към необходимите по-високи разходи за отбрана на национално равнище, като едновременно с това гарантира устойчивост на фиска. В последните дни съм впечатлен и от идеята на председателя на Фискалния съвет Симеон Дянков, който в поредица от интервюта представи опита на Дания, която 10 г. автоматично и без допълнителни решения на правителство или парламент редуцира с 2% всички административни бюджети и ги преразпределя към национални приоритети като здравеопазване, образование и култура. По този начин се акумулира и насочва ресурс към бюджетите на сектори с най-значима обществена чувствителност и се избягват политически пререкания. По негови оценки, ако България въведе подобно правило от 2026 г., ще се разполага със 700 млн. лв..
– Имаме добър пример с договора за съвместно придобиване на ПВО системите „Ирис“ с Германия? Според вас има ли шанс да сключим такива договори и с други страни?
– Приемането на Проекта за инвестиционен разход (ПИР) за придобиване на Зенитно-ракетните комплекси ИРИС-Т със среден обсег на действие в рамките на инициативата „Щит на европейското небе“ е едно от най-добрите решения на 50-то Народно събрание по отношение на отбранителната политика. Проектът с водеща страна Германия и обединяващ 14 държави не само от ЕС е нагледен пример за вземането на общи решения, отговарящи на общите заплахи във времето, в което живеем. Проектът и следващите са част от Европейска инициатива в областта на европейските отбранителни способности по отношение на най-критичните способности за защита на европейското въздушно пространство, каквато е противовъздушната и противоракетната отбрана.
– Някои хора твърдят, че с влизането ни в Еврозоната, членството ни НАТО и ЕС, Шенген и т.н. процесът на интеграция в ЕС и НАТО е завършен? Така ли е?
– Мисля, че формално да, но процесът е непрекъснат доколкото „плановете са нищо, планирането е всичко“. Струва ми се, образно казано, че процесът на т.н. „хоризонтална“ интеграция е наистина завършен. Предстои обаче навлизането във „вертикалните измерения“, което означава дълбоко интегриране в икономическата, социалната, военната и другите области на обществения живот в съюзите, в които членуваме.
