Питам за дългоочакваното възстановяване на Мемориала на Първи и Шести пехотни полкове в София
25.08.2025 г.
Капитан I ранг от запаса Румен Тотев
На 28.Х.1934 г. в София цар Борис III открива войнишкия мемориал на Първи пехотен софийски полк, наричан Шопски, и Шести пехотен търновски полк от Първа пехотна софийска дивизия, наричана Желязна, по повод 50-ата годишнина от формирането им и като знак за признание към героизма на българските воини. Изписани са имената на загиналите военнослужещи във войните, водени от България до тази дата: Сръбско-българската, двете Балкански и Първата световна войни.
Двата пехотни полка участват активно в сраженията в тези войни. Ще припомня участието им в тържествения марш в Букурещ през 1917 г. и запазването на полковите знамена след предаването на дивизията в плен на съглашенските войски през 1918 г., без да са победени от тях. Но при всички сражения естествено бойните редици на полковете понасят значителни загуби.
Мемориалът е проектиран от арх. Обретенов. Пред казармите на 1-ви и 6-ти полкове, сега до НДК, са вдигнати три големи мраморни стени като буквата „П“,, на които върху паметни плочи със златни букви са изписани имената на над 3000 загинали офицери, подофицери и войници. Пред мемориала стои бронзов лъв, който държи карта на Българската Екзархия от 1870 г., т.е. на Сан-Стефанска България.
Монументът се превръща в място за тържества, паради, помени и други военни ритуали. Но в тях участват и признателните софиянци.
През Втората световна война, след обявяването на война на Германия през септември 1944 г., Първа Софийска дивизия участва в бойните действия. Двата полка участват само в първата фаза, но пак понасят жертви.
Мемориалът, обаче, е сполетян от проклятието да бъде разрушен. Дясната мемориална стена е разрушена при бомбардировката на 10.I.1944 г. В това състояние съм го виждал и аз през детството си.
Съдбата на оцелелите плочи е следната. Вместо да бъде възстановен мемориалът след 1946 г., като евентуално се добавят и имената на загиналите през Втората световна война, той е демонтиран. Първа е демонтирана лявата стена през 60-те години на ХХ в., при строителството на модна къща „Лада". А при изграждането на НДК през 1980 г. паметникът е напълно премахнат. Там е издигнат паметника „1300 години България“. Запазените плочи, оцелели при бомбардировката и от другите две стени (около 180), са предадени за съхранение в НВИМ. Там е предаден и бронзовият лъв.
И започва дългата одисея за възстановяването му. В 80-те години на ХХ в. въпросът е повдигнат от арх. Атанас Агура, който предлага и идеен проект. Следва дълга поредица от срещи и писма между Столичната община и военно-патриотичните организации: Сдружение за възстановяване на войнишките паметници, СВВНВУ и ШЗО, СОСЗР, СВВБ и СВВП, също и други организации, вкл. и Обществения съвет по въпросите на отбраната. Стига се до някои конкретни решения, но без резултат. Ще отбележа, че военно-патриотичните организации никога не посочват възстановяването на мемориала като причина за разделение на обществото ни, в смисъла, че те не се обявяват за разрушаване на изградени паметници. Но инициативата не среща широка подкрепа в Столицата, докато в нея не бе включено и разрушаването на паметника „1300 години България“. През декември 14 г. Столичния общински съвет взема решение за възстановяване на Мемориала на загиналите войници от 1-ви и 6-ти пехотни полкове, но и за демонтиране на скулптурните елементи от паметника „1300-та години България”. И на 2.XI.17 г. е върнат бронзовият лъв върху пиедестал, където е бил при откриването на паметника.
Последните стъпки са: През април 23 г. е представено техническото задание за изработването на проект за възстановяването на Мемориала.
В ноември 23 г. Столична община обяви архитектурен конкурс за Изработване на идеен проект за възстановяване на Мемориала на загиналите войници от 1-ви и 6-ти пехотни полкове. Проекта за възстановяване на мемориала следва да предложи решение за постигане на естетическа, емоционално и общодостъпна среда, която да бъде изпълнена със съвременни художествено-естетически средства, която да възстанови историческата, културната и родовата памет за загиналите военнослужещи от пехотните полкове.
Крайният срок за подаване на проектите е 29.I.24 г. На 15.V.24 г. е обявен победителят - студио „Гебуплан“ ЕООД с ръководител арх. Филипа Гугучкова. Второ и трето място не са присъдени.
В проекта се предлага „П“ образно разположени мемориални стени, водни площи и зелени ивици.
Но на 2.VII.24 г. кметът на София еднолично прекрати конкурса, въпреки че той бе успешен. Решението е мотивирано като противоречащо на решения на Столичния Общински съвет от 14 г., но обществото критикува ограниченията и липсата на обществен дебат. В резултат на протестите на 9 юли кметът оттегля заповедта си за спиране на конкурса.
Конкурсът, макар че е проведен и приключил с победител, няма договор с проектант, няма възлагане за реализация.
На 21.I.25 НИНКН изпраща към МО искане за становище по Закона за културното наследство, защото се оказва, че в имота има декларирана Национална културна ценност (част от някогашните казарми), т.е. процедурата трябва да се съгласува и с режима за опазване на културните ценности. И сега се чака становището от МО, след което НИНКН може да приключи съгласуването и тогава да се продължи към следващи стъпки.
Но вече навлизаме в есента на 25 г., а решение на проблема няма!
Това накратко е историята на създаването, разрушаване и одисеята по евентуалното възстановяване на мемориал на загинали български воини. Има и някои подробности, но те имат силен политически привкус и затова ги пропуснал.
Възстановяването вече чака повече от четири и половина десетилетия.
Напоследък коментарите относно възстановяването на този значим за военната история на България паметник позаглъхнаха. А той е бил един от най-значимите български военни паметници. Построен в покрайнините на София, сега възстановения Мемориал ще бъде почти в центъра на Столицата. Този паметник неименуемо ще повишава военно-патриотичното чувство на българите, от което всички много се нуждаем. Изминали са 91 години от откриването му и 45 години от пълното му разрушаване, всяко бавене вече ще е в някаква степен престъпление към българската памет. Идеята за възстановяването на мемориала заслужава уважение, както и паметта на загиналите във войните
