Валентин Радев: Новите оръжейни заводи ще имат спешна нужда от млади специалисти
05.09.2025 г.
За тях трябва да се възстанови специалността „Боеприпаси“ към факултета на НВУ в Шумен, както и техникумът в Сопот, казва той в интервю за в. „Българска армия“ на Любомир Денов.
Otbrana.com
– Г-н Радев, малцина знаят, че като офицер от Българската армия сте експерт по боеприпаси. Ние, военните репортери ви помним като един от първите, които влязоха на терена на взривените военни складове край Челопечене през лятото на 2008 г. Всъщност как избрахте тази сравнително рядка специалност?
– Истината е, че не съм я избрал, а май тя ме избра. Когато кандидатствах във Висшето военно артилерийско училище в Шумен много исках да се занимавам с електроника. Там обаче мандатната комисия като видя, че съм завършил техникум с химия и металургия, директно ме насочи към специалност „Боеприпаси“. Тогава дори понятие си нямах от боеприпаси, от тяхното устройство.
– След като завършихте военното училище през какви длъжности в армията минахте?
– При разпределението на моя випуск бях заявил поделения около София, тъй като съм от Елин Пелин, но ме разпределиха в с. Козарско, Пазарджишко. Така е в армията – отиваш където те пратят, а не където ти се иска. Така всъщност попаднах в един от най-големите армейски складове за боеприпаси. За тях много-много не се говореше, но още от първите дни бях респектиран от дисциплината, строгия ред и мащабите на хранилищата. За илюстрация ще спомена, че в хранилищата винаги се осигуряваше оптимален температурно-влагостен режим, необходима за правилното съхраняване на боеприпасите. През зимата например в помещенията, където ние, военнослужещите живеехме, нямаше парно, но в складовете със специални боеприпаси имаше.
Много неща научих за тези 2 години, но моята мечта бе да се занимавам с наука. Затова се явих на конкурс и бях приет във военнотехническия институт в столицата. Там минах по дългия път от научен сътрудник трета, втора, първа степен, доктор, доцент, Стигнах и до директор на института.
– В униформа на полковник от армията бяхте сред първите, навлезли в опустошения от експлозиите район на военните складове край Челопечене. Какъв бе големият извод, който си направихте от този инцидент?
– Големият извод за нас, хората от армията бе, че в такива специфични области като съхраняването на боеприпаси трябва преди всичко да се вземат под внимание препоръките на експертите. А те бяха пренебрегвани години наред и в крайна сметка се случи този инцидент.
Като зам.-министър на отбраната Валентин Радев бе чест събеседник на военните репортери.
– Единственото добро нещо в тази история бе, че се размина без човешки жертви.
– Всъщност имаше жертва – едно бездомно куче. Когато получих задачата да покажа опустошения район на складовете на американски генерал от европейското командване на НАТО, той съвсем искрено възкликна: Ама тук няма как да се е разминало без жертви!
– По-късно бяхте зам.-министър на отбраната, министър на вътрешните работи, няколко пъти народен представител. Как от височината на този огромен опит оценявате новината, че у нас съвместно с немския оръжеен гигант “Райнметал“ ще се строят 2 нови завода – единият за барут, а другият – за снаряди по натовския калибър 155 мм.
– Това е много добра новина за България, за българската икономика. Но като армейски офицер държа да отбележа, че това е и голямо стъпка към превъоръжаването на Българската армия с нови, модерни натовски системи и съответно боеприпаси. Макар преминаването към натовските калибри у нас вече да е започнало – например в завод „Арсенал“ варшавският калибър 5,45 вече се заменя с натовския 5,56 мм. На мястото на 152 мм снаряд пък ще дойде натовския 155 мм. Като скоро ще получим и съвременни самоходни артилерийски установки по натовски стандарт, каквито са плановете на Министерството на отбраната. Но бързам да добавя, че тези заводи няма да изникнат изведнъж или за месец-два.
– Междувременно изпълнителният директор на „Райнметал“ Армин Папергер обяви, че новият завод на компанията в Долна Саксония, на чието откриване присъства и нашият президент Румен Радев, е построен за рекордните година и половина.
– Възможно е. Но нека отчетем 2 факта: първо, че този завод го правят в Германия и второ – че го строят германци. Въпреки огромната подкрепа, която ще получим от колегите от „Райнметал“ , аз съм работил с тях, на строителите на нашите заводи ще им трябват поне 2,5-3 г. Нека бъдем реалисти. И нека не забравяме още един факт – за времето на соцпериода българската оръжейна индустрия е специализирана основно в усвояване на лицензи. Затова и повечето наши специалисти са обучавани в бившия СССР. Което не означава, че не сме създавали и собствени конструкции на боеприпаси и въоръжения, но основно сме усвояване лицензионни изделия в тази област.
– Четем и положителни отзиви на немските специалисти за нашите оръжейни заводи, за нашите специалисти?
– Още по времето на Варшавския договор на България бе отредено да развива производството на боеприпаси и средства за близък бой. Боеприпаси – от пистолетните патрони до най-големия калибър снаряди 152 милиметровите с изключение на някои съвсем редки номенклатури – например бронебойните подкалибрени снаряди. В средствата за близък бой имаше по-голямо разнообразие – пистолети, автомати, картечници, противотанкови управляеми системи, зенитно-ракетни комплекси и др. Разбира се, че и някои други страни, като Чехия например, се специализираха в производството дори на собствени конструкции стрелково въоръжение, ГДР – в оптически прицели и друга военна оптика и т.н. Но нашата специализация бяха боеприпасите и средствата за близък бой. Във Вазовските машиностроителни заводи (ВМЗ) произвеждаме и реактивни снаряди за РСЗО БМ-21 „Град“.
– Които напоследък произволно наричат ракетни системи и съответно ракетни снаряди?
– Да. Това е буквален превод от английски. Истинското название е реактивни системи за залпов огън и съответно 122-мм реактивни снаряди М-21ОФ.
– Г-н Радев, доста наши сънародници все още си задават защо „Райнметал“ избра именно нас за изграждане на два нови високотехнологични завода?
– Първо, защото ние имаме опит в тази област. Както казах, ние сме много добри в усвояване на лицензи и производство на боеприпаси. И сега, ако получим документация за производство на 155-мм снаряди, сигурен съм, че ще се справим. Второ, специално с „Райнметал“ отдавна се познаваме. Те имат свои представители в България. От години сме конкуренти в битката за нови пазари и особено в надпреварата за суровини. Моята изненада бе, че те първо правят завод в Унгария – навярно заради географската близост, после в Литва, сега възнамеряват да строят завод и в Румъния. Изключително важно е, че у нас „Райнметал“ ще строи именно с българската държава и че ще ползваме финансиране по програма SAFE на ЕС, което е и икономически изгодно за нас.
– Добре, ще получим лицензи, ще си осигурим изгодно финансиране, „Райнметал“ ще ни окаже помощ. Но ще имаме ли достатъчно специалисти? Доколкото знам, нашите опитни кадри са вече на години, доста се пенсионираха, а младите се броят на пръсти?
– Това е и голямата ни тревога с колегите от „Сдружението на специалистите по боеприпаси в България“, където неведнъж сме обсъждали тези въпроси. Впрочем съхраняването на тези специалисти в една общност беше и основният ни мотив с още трима мои колеги от специалността „Боеприпаси“ на Националния военен университет при създаването на това сдружение преди 20 години.
Къде са нашите млади кадри? Отдавна е закрита специалността „Боеприпаси“ във факултета на НВУ в Шумен, където изучавахме химия и технология на барутите и взривните вещества, проектирането на снаряди и мини, както и балистика и аеродинамика в продължение цели 5 години. Сега и аз участвам в инициативата на преподаватели от факултета в Шумен за възстановяването на специалността. Ето чрез нашият армейски вестник се обръщам към началникът на НВУ и към министър Запрянов да подкрепят тази идея и още тази година да възстановят специалноста „Боеприпаси“ в НВУ. Това е едното място, което може да ни помогне с подготовката на млади специалисти за новите заводи. Другото е колежът в завод „Арсенал“, кой готвеше кадри за предприятието. Гордея се, че имам принос за неговото учредяване. И третото място, където биха могли да се готвят кадри за новите заводи е Минно-геоложкият университет – там една от катедрите може да подготвя студенти и специалисти за производството на барути и взривните вещества.
Така че имаме кадри, но те са крайно недостатъчни. Още по-зле обаче сме откъм кадрите от средния ешелон. Във ВМЗ Сопот имаше техникум, който обучаваше специалисти по боеприпаси. Там те получаваха много добра подготовка, на която и аз съм се възхищавал. За съжаление и този техникум е закрит. Защото инженери все още има у нас, а и в новите заводи ще преобладават компютри и роботи, идва времето на изкуствения интелект, но никой няма да замени среднистите, този тип специалисти ще са особено нужни сега. Защото в това производство случайни хора с 2 седмици стаж не бива да попадат.
– Появиха се и притеснения, че там, където има барут, може да пламне взрив?
– Винаги ще има такива притеснения, все пак това е рисково производство. Но нека да припомня максимата – патронът и снарядът не убиват, убиват хората, които натискат спусъка. И второ – това са средства за защита, както НАТО е отбранителен съюз, а не нападателен.
– Казват че барутът гори, а не се взривява?
– Да поясня. Когато казваме барут имаме предвид метателни взривни вещества. Взривните вещества (ВВ) биват 4 вида: първо иницииращи – те се поставят в капсулвъзпламенителите, капсулдетонаторите и т.н. Второ – метателни взривни вещества или барути, като почнем от класическия черен барут, който отдавна е заменен като метателен, сега е модерен пироксилиновият барут най-вече. На трето място са бризантните взривни вещества, които се поставят вътре в снаряда, такива са тротил, хексоген, октоген и т.н. И на четвърто място са пиротехническите смеси, които се използват главно за фойерверки и в специалните боеприпаси.
– Вече се появиха опасения, че ще имаме проблеми със суровината за производството на барут, примерно откъде ще доставяме памук.
– За суровините не бива да се притесняваме, защото производството на целулоза, а съответно и на памук няма нито да спре, нито да намалее.
– Но там монополист е Китай?
– Така е, но нека обърнем внимание на един факт, съобщен от шефа на „Райнметал“ Армин Папергер: 70% от световно производство на памук се изнася от Китай. Защо там? Вероятно заради оптималните природни условия и не на последно място заради евтината работна ръка. Но едва ли цялата продукция ще остане в Китай, пък и подобни климатични условия има и в страни от Европа – Гърция, Италия, Испания, че и в България произвеждаме памук с подходящи характеристики за производство на необходимата за барутното производство целулоза. В този смисъл съм оптимист.
***
Валентин Радев е завършил Висшето военно артилерийско училище в Шумен. Специалността му е офицер по артилерийско въоръжение – инженер по боеприпаси и химия на взривните вещества. Защитава аспирантура по аеродинамика и балистика. Магистър е по икономика от УНСС. От 1991 г. е доктор, а от 1996 г. е старши научен сътрудник II степен. Има няколко специализации в Русия, Канада, Чехия и Германия. Председател е на Сдружението на специалистите по боеприпасите в България. Научната му продукция се изразява в над 130 публикации, 17 изделия с военно предназначение, всички внедрени в редовно производство и приети на въоръжение, 6 патента, 2 промишлени дизайна, 1 марка и 17 предложения с полезен ефект. Депутат в четири парламента и заместник председател на Комисията по отбрана. Бил е заместник министър на отбраната и министър на вътрешните работи.
