Вдигат пределната възраст за военно звание, а не пенсионната
23.10.2025 г.
През следващите две години 628 военнослужещи могат да се възползват от очакваните промени в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Спирдон Спирдонов
Добре е да се знае, че условията за приодбиване право на пенсия от военнослужещите са определени в Кодекса за социално осигуряване. Законът за отбраната и въоръжените сили регламентира пределната възраст за военна служба, според военното звание.
Според Кодекса за социално осигуряване, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършена изискуема възраст и осигурителен стаж от 1 януари 2025 г. - при навършване на възраст 54 години и 4 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и/или като резервисти на активна служба и/или срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. (по чл. 69, ал. 1 от КСО). От 1 януари на всяка следваща година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст. Лицата, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав по чл. 69, ал. 1, 2 и 3 от КСО, придобиват право на пенсия от 1 януари 2025 г. при навършване на възраст 44 години и 4 месеца и 15 години на тези длъжности. (по чл. 69, ал. 4 от КСО). От 1 януари на всяка следваща календарна година възрастта се увеличава с по два месеца до достигане на 45-годишна възраст.
В момента Народното събрание не се занимава с Кодекса за социално осигуряване. То е между двете четения на промените в Закона за отбраната и въоръжените сили. Комисията по отбрана подкрепи предложението на Христо Гаджев, Станислав Атанасов, Галин Дурев и Александър Вълчев пределната възраст за военна служба на военнослужещите, неупражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на Кодекса за социално осигуряване да се увеличи с 5 години, а не както е сегашната възможност по закон – с три. А притежаващите висше офицерско звание и заемащи длъжност, за която се изисква хабилитация да продължат да заемат длъжностите до 7 години след навършване на 60 години, а не до 5, както е сега. Така че за въпенсионна възраст не става дума. За 2025 г. тя е 54 години и 4 месеца.
Ако предложението получи подкрепа в пленарна зала, войниците ще могат да служат до 51 години, офицерските кандидати и младшите офицери до 60 години, офицерите със звание "подполковник" ("капитан II ранг") до 60 години, офицерите със звание "полковник" ("капитан I ранг") до 61 години; офицерите със звание "бригаден генерал" ("флотилен адмирал") до 63 години, офицерите със звание "генерал-майор" ("контраадмирал") до 63 години, офицерите със звание "генерал-лейтенант" ("вицеадмирал") до 64 години, офицерите със звание "генерал" ("адмирал") до 67 години. Това, обаче не означава, че един офицер, който не навършил 54 години и 4 месеца и 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 (18 години) действително изслужени като военнослужещи, не може да се пенсионира дори и званието да му дава право да служи до 63 години, например.
Интересно е, че това предложение не бе направено от правителството, което внесе в парламента законопроекта. В своето становище, обаче, Министерството на отбраната напълно го подкрепя. Какви са мотивите? Първо, текущият некомплект възлиза на 20 процента. Очаква се през следващите две година да напуснат още около 847 високо подготвени специалисти – около 159 офицери, 24 офицерски кандидати, 154 сержанти и 510 войници. 628 или 74 процента от тях не са упражнили право на пенсия, независимо, че са имали такова право. Т.е. от промяната на пределната възраст за военно звание могат да се възползват 628 военнослужещи. Второ, ускореното превъоръжаване и придобиване на нова техника налага задържане на специалистите, смятат от МО.
„Увеличаванеот на пределната възраст за военна служба с две години може да се класифицира като стратегически обоснована мярка, която ще допринесе да повишаване на кадровата устойчивост, ефективност и боеспособност на въоръжените сили. То отговаря на съвременните реалности и ще осигури по-добро управление на човешките ресурси в отбранителниа сектор“, е записано в становището на Министерството на отбраната, което е израмено и от министър Атанас Запрянов на заседанието на Комисията по отбрана.
Малко назад в историята. Как се стигна до трите години, които сега стават пет?
Ясно е, че със законови промени държавата иска да задържи на служба повече военнослужещи. Така продължава известната от години история. Да се върнем малко назад.
Народното събрание промени Кодекса за социално осигуряване и от 1 януари 2013 г. освен 27 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени във Въоръжените сили за придобиване на право на пенсия на военнослужещите, въведе и възраст. В края на годината този факт предизвика поне шест събития. Сред военнослужещите настъпи тревога и стотици от тях предпочетоха да се уволнят, притеснени от несигурното си бъдеще в армията. Директорът на дирекция „Управление на човешките ресурси” в МО Иван Иванов подаде оставка. Напрежението в армията принуди президента и върховен главнокомандващ Въоръжените сили Росен Плевнелиев лично да участва в последния за годината Съвет по отбрана, за да изрази своята тревога от напускането на млади и добре подготвени офицери. Финансовият министър Симеон Дянков се съгласи военните заплати през 2013 г. да нараснат с 9%, а на цивилните служители – със 7%. Министърът на отбраната Аню Ангелов отдаде заповед за награждаване на всички в МО и армията, с което се опита да потуши недоволството. От 1 декември бяха повишени компенсационните суми с 15% за лицата, които живеят на свободен наем, и изравнени два от най-важните гарнизони – Карлово и Казанлък с областните градове.
Нещата тръгнаха от 5 декември 2012 г. 41-вото Народно събрание подкрепи предложението на правителството за въвеждане на възраст за пенсиониране на военнослужещите. И започнаха рапортите за уволнение. През лятото на 2013 г. 90% от анкетираните военнослужещи пожелаха да се възстанови старото положение в Кодекса за социално осигуряване, при което не се определяше възраст като допълнително условие за придобиване право на пенсия. Тогавашният министър на отбраната Ангел Найденов обеща връщане на старото положение и 42-рото Народно събрание отмени изискването за възраст при пенсиониране. Тогава некомплектът от личен състав бе 3000 души.
От началото на 2016 г., т.е. при 43-тото Народно събрание и второто правителство на Бойко Борисов, влязоха в сила измененията и допълненията на КСО, като бе въведена отново възраст за придобиване на право на пенсия от военнослужещите. Преди това през 2015 г. имаше Консултативен експертен съвет към министъра на отбраната, който разработваше модел за въвеждане на минимална възраст за пенсиониране на военнослужещите. Първото заседание на Съвета, чийто председател бе главният инспектор на МО генерал-майор Петър Петров, се проведе на 11 ноември. На него стана ясно, че вижданията на командирите на видовете въоръжени сили и на членовете на експертния съвет са, че сега съществуващият модел е най-добрият за ВС, т.е. без минимална възраст за пенсиониране. Моето мнение е същото, но след като държавното ръководство от своята камбанария смята, че такава възраст трябва да има и задачата на Съвета е да разработи такъв модел, ние сме длъжни да направим това и да предложим най-добрия вариант за Въоръжените сили при това условие, каза ген. Петров. Но след решението на парламента рискът от рапорти за напускане на армията отново надвисна над държавата. Точно, за да се избегне масов отлив от Въоръжените сили, бе предвиден гратисен период отново с гласуване на разпоредба в КСО от три години за онези военнослужещи, които до 31 декември 2015 г. са имали необходимия осигурителен стаж за придобиване на пенсия, да могат да се пенсионират независимо от възрастта им и без да се изисква освобождаване от служба. 1400 се възползваха.
В интерес на истината в доклада си за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2016 г. тогавашното правителство на Бойко Борисов отчита, че се е създало напрежение в армията. От социологическите изследвания на тема „Организационен климат” бе констатирано, че близо три четвърти от военнослужещите не одобряват измененията в КСО, с които се добавят допълнителни условия за придобиване на право на пенсия. Не се премълчава фактът, че са постигнати по-скоро негативни ефекти върху личния състав на Въоръжените сили.
Третото правителство на Бойко Борисов реши да „накаже” тези военнослужещи, които са се възползвали от даденото им право от предишното и съответно да „награди” останалите. Опитвайки се да излезе от забърканата от предишните две правителства каша, то подкрепи проект на изменения и допълнения на Закона за отбраната и въоръжените сили. В мотивите му Министерството на отбраната признаваше това, което много експерти прогнозираха, че ще се случи още през 2012–2013 г. Тогавашният анализ беше следният: „По същество, въпреки позитивните резултати от промените в КСО от 2015 г., във Въоръжените сили се създадоха две групи военнослужещи. Първата група включва тези, които към този момент са упражнили правото си на пенсия и продължават да служат, около 1500 човека. Втората група са тези военнослужещи, които, въпреки че могат да упражнят правото си на пенсиониране, не го упражняват.“
Така се стигна до решението за поредната промяна на Закона за отбраната и въоръжените сили от 2020 г. Гласувано бе всички военнослужещи да служат с по три години над сегашната пределна възраст за военно звание. Условието обаче е да не са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по КСО. Все пак се предвиждаше компромис. Може да има изключение от правилото в интерес на службата при мотивирано предложение и решение на министъра. Да не забравяме, че офицерският състав продължаваше да бъде непопълнен. Тогава Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) не съгласува проекта, заради корупционен риск.
Бъдещето ще покаже доколко ще работят предстоящите промени. Първо, обаче, трябва да бъдат приети от Народното събрание.
