От кадровата политика във военните медии се интересуват депутати
05.11.2025 г.
Спирдон Спирдонов
Може и да са прави, но с оглед на това, че последният випуск курсанти бъдещи офицери военни журналисти е от 1980 г. По тази тогавашна програма Лвовското висше военнополитическо училище завършват 100 българи. Да те приемат в специалност „Журналистика“ трябвало да познаваш жанровете, да напишеш качествен материал по темата. А в другия факултет – на културтрегерите, да си почти театрал, да знаеш що е режисура, драматургия, кино, фолклор… Да си виртуоз на акордеон, китара, контрабас, гайда, тромпет… Училището прегръщало хора с творческа искра. И не само това. Трябвало и хора с психическа устойчивост, която се проверявала и тренирала на не едно занятие на полигона.
Сега народният представител Ивайло Мирчев иска писмен отговор от министъра на отбраната Атанас Запрянов за подмладяване на кадровия състав на Информационния център на МО – в. „Българска армия“ и Военния телевизионен канал. „С оглед на възрастовия профил на персонала съществуват обективни рискови фактори, включително свързани със здравословното състояние и работоспособността , които налагат целенасочено кадрово планиране и мерки за приемственост при стриктно спазване на приложимата нормативна уредба“, посочва народният представители. И пита: „Какви конкретни мерки са предприети за реалното осъществяване на плана за подмладяване на кадровия състав в структурата на Информационния ценър на МО, какви са сроковете, отговорните звена, какъв е бюджетът и какви са индикаторите за изпълнение?“.
Продължавам по-нататък. И така пет випуска. Първият през 1971 г., последният – през 1980 г. Оттогава, както вече стана ясно, такава специализация по днешните закони и правилници за курсанти във военните училища няма. А военни медии има? Дано въпросът да не е с повишена трудност. Тези лейтенанти, завършили тогава за военни журналисти първо служеха във военните формирования и след това хващаха писалката и камерата. Разбира се, по това време централните печатни военни медии бяха поне седем. „Народна армия“, а по-късно „Българска армия“, беше всекидневник, видовете въоръжени сили си имаха свои издания. В БНР и БНТ също имаше военни журналисти. И т.н. Дори и някой офицер, завършил друга специализация, да се посветеше на военната журналистика, имаше от кого да се учи. Както беше при мен през 1985 г. Впрочем, за информация бих припомнил, че през 2008 г. бе съкратена последната офицерска длъжност в щата на армейския вестник.
Разбира се, Министерството на отбраната сигурно има своя отговор на въпроса. Предстои да видим какъв ще бъде той. Нямам съмнения, че има своята програма за по-нататъшно развитие на кадровия състав във военните медии. Както и що се отнася до отговора на въпроса на народния представител Христо Гаджев. Той пита: „Колко и какви длъжности са разкрити по ПМС №66 от 1996 г. за допълнително разписание на длъжностите (ДРД) в Информационния център на МО, какъв е финансовият разход и назначават ли се лица, заемали позиции по трудово или служебно правоотношение в системата на МО, след тяхното пенсиониране, на ДРД в ИЦ на МО?“
Продължавам по-нататък, като със следващите редове се връщам пак години назад. „Първият випуск готови лейтенанти тръгнахме към Българската армия от Лвовското училище преди половин век. През 1971 г. на 22 юли седмина българи понесохме през границите европейски пагоните си с по две звезди“. Думите са на капитан I ранг от запаса Цвятко Дончев, автор на книгата „Във времето“ (Български офицери – лвовци, разказват). Защо е било необходимо? Т.нар. проект, за който става дума, по същество е решение на тогавашния министър на народната отбрана армейски генерал Добри Джуров, който подписва заповедта за пътуването и командироването за четири години на тези млади хора до Лвов, Украйна. Защо е било необходимо това решение? „Трябваше да има кой да споделя редове за войника, офицера, войската, генералите, министъра и за учения – по-леки и по-тежки, разбира се“, отговаря кап. Дончев.
Ясно било, че без полигонна закалка, тази професия е трудна. Моето предложение към народните представители е да направят така, че във висшите военни училища да има прием на курсанти за специализация „Военна журналистика“. А Министерството на отбраната да осигури карирно развитие на тези випускници.
