В Трекляно се вълнуват по своему за националната ни сигурност

11.12.2010 г. В Трекляно се вълнуват по своему за националната ни сигурност

Спирдон Спирдонов

Около 700 души е населението на община Трекляно. Селата са 19 плюс 4 обезлюдзени. През лятото хората стават около хиляда, казва кметът Камен Арсов. Поводът да отидем в Краище бе отчетното събрание на местното дружество на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР). Общинският център е в Милевската планина на 40 км северно от Кюстендил. Веднага прави впечатление паметната плоча на загиналите във войните за обединението на България. Тя е сложена на чешмата пред кметството. По-късно ще разберем, че хората тук държат на историческата памет и родолюбието за тях не е само лозунг или средство за привличане на избиратели, както се получава при някои партии и движения. Около десетина са фронтоваците – живите участници в славния път на Българската армия през Втората световна война. В дружеството на СОСЗР членуват запасни и резервисти от МО и МВР. Там и то със сериозно участие е кметът майор от запаса Камен Арсов. Той бе и председател на събранието, посетено от генерал-лейтенант (р) Стоян Топалов, председател на СОСЗР, генерал (п) Илия Николовски, председател на Сдружението на ветераните от отбраната и сигурността в Република Македония, полковник (р) Йордан Шишков, председател на областната организация на СОСЗР в Кюстендил, генерал-лейтенант (р) Иван Цеков, председателите на общинските организации на СОСЗР в Кюстендил и Дупница полковниците от резерва Валентин Николчев и Иван Шопов.

Макар и серозно притиснати от несгодите на днешното време 20-те запасни и резервисти от дружеството имат

сериозно присъствие в живота на общината.

Чудеса от тях едва ли могат да се очакват. Достатъчно е, че кметът разчита на тези мъже, закалени от суровата военна служба, при природни бедствия например. И през тази година се очаква тежка зима. Отново надеждите са насочени към тях. Те по своему се интересуват от национална сигурност и работят за нея. Все пак на повечето от тях животът е минал на границата или съвсем близо до нея. Ако министрите и генералите очакват да чуят от тях  мнения за Стратегията за национална сигурност или Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, няма да стане. По всичко личи, че подобни обсъждания се случват най-вече в центъра на столицата и почти не намират отзвук в радиус от стотина километра. Благодарни сме, че получаваме по три броя в. „Българско войнство” и сп. „Военен глас”, за да прочетем и ние по нещо, казват от Трекляно и околните села.

Председателят на дружеството

младши лейтенант от резерва Явор Огнянов направи стегната и конкретна равносметка за свършеното през годината.  Втори мандат е на тази длъжност, владее проблематиката, познава си хората, има желание да продължи да работи, уважават го членовете на дружеството. Жалко, че този млад човек, с образование – инженер геолог, и активна обществена позиция, е безработен. Държавата би трябвало да помага на такива хора. Те са нужни за тези райони, които са отдалечени от големите градове и са на път напълно да се обезлюдят. Още повече, че такива българи като Явор Огнянов и останалите запасни и резервисти в община Трекляно със своята обществена активност работят за запазването на българската държавност.

И те се вълнуват от лавинообразното намаляване на числеността на армията ни.  

Това е една от причините да поставят плочи на паметни места. Нека поколенията да знаят, че Българската армия е имала славна история, е един от мотивите им за тази родолюбива дейност. Дори са издали албум на военните паметници в общината. Тези усилия са характерни за цялата Кюстендилска област. Те се координират умело от председателя на областната организация на СОСЗР полковник (р) Йордан Шишков, който е и общински съветник с голям авторитет в града. Очаква се за 3 март следващата година в Кюстендил да бъде открит паметник на опълченците. В областта има близо 100 военни паметника, строят се и нови.

Треклянската община е много важна част от България. Не само заради географското си положение. Най-вече заради хората, които и днес живеят в нея. СОСЗР прави всичко възможно, за да им помага, казва генерал-лейтенант (р) Стоян Топалов. Аз бих добавил – държавата трябва да направи много повече.