Комисията по отбрана не се съгласи с ветото на президента
13.11.2025 г.
Спирдон Спирдонов
На свое извънредно заседание, проведено днес, Комисията по отбрана с председател Христо Гаджев е обсъдила Указ № 214 на президента на Република България, постъпил на 12 ноември 2025 г., за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от 51-вото Народното събрание на 30 октомври 2025 г., и мотивите към указа. След приключване на дискусията се е провело гласуване, при което с 11 гласа „за“ (от които 6 ПГ на ГЕРБ-СДС, 2 ПГ „ДПС – Ново начало“, 1 ПГ„БСП – Обединена левица“, 1 „Има Такъв Народ“ и 1 ПГ „АПС“), 0 гласа „против“ и 0 гласа „въздържал се“, Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме повторно Закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, приет от 51-вото Народно събрание на 30 октомври 2025 г., става ясно от публикувани на сайта на парламента доклад.
В заседанието са присъствали от Администрацията на президента – Димитър Стоянов, секретар по сигурност и отбрана и Митко Петев, съветник на Върховния главнокомандващ на Въоръжените сили по военната сигурност; от Министерство на отбраната – Атанас Запрянов, министър и Антон Ластарджиев, постоянен секретар на отбраната.
Указът е бил представен от Димитър Стоянов – секретар по сигурност и отбрана на президента на Република България. В мотивите към указа президентът изразява принципна подкрепа за усилията на законодателя да усъвършенства нормативната уредба в областта на отбраната, с приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като същевременно акцентира върху необходимостта от прецизиране на определени текстове, за да се гарантира баланс между нуждите на системата и правата на личния състав.
Положително се оценяват измененията, насочени към насърчаване на академичния състав и разширяването на категорията хабилитирани военнослужещи, които да имат право на по-висока пределна възраст, както и възможността за удължаване на срока на служба на войниците и матросите.
Наред с това се изразяват съществени резерви, относно прекомерното увеличаване на пределната възраст за висшия офицерски състав, както и във връзка с новите правила за служебно време, компенсации и отпуски. Липсата на изключения, отчитащи особеното положение на военната служба, води до нарушаване на принципите на справедливост и равнопоставеност спрямо общите трудови стандарти и създава риск от допълнителна тежест върху най-натоварените звена.
Критично се оценяват и измененията, свързани със съкращаването на срока за повторно постъпване на служба от десет на три години, както и задължителното обучение на сержанти в колежи, които могат да задълбочат кадровия дефицит. Според мотивите на президента измененията на чл. 160, ал. 4 от ЗИД на ЗОВСРБ не са подкрепени със статистически и финансови аргументи и са приети без необходимите обществени консултации, което поставя въпроси относно съответствието им с конституционните принципи на нормотворческия процес.
В обобщение на мотивите си държавният глава подчертава, че макар законът да съдържа редица полезни изменения, спорните разпоредби следва да бъдат обсъдени повторно, с цел постигане на баланс между нуждите на отбраната и защитата на правата на военнослужещите, при стриктно спазване на принципите на ефективност, справедливост и равнопоставеност във Въоръжените сили на Република България.
В хода на дискусията министърът на отбраната Атанас Запрянов изложил аргументи в подкрепа на ЗИД на ЗОВСРБ, като акцентирал, че се предлагат изменения и допълнения, чрез които се балансира системата, внася се яснота при прилагането на отделни разпоредби, с което ще се гарантират правата на военнослужещите. В допълнение пояснил, че с оглед спецификата на военната служба като държавна служба с особено предназначение за подготовка и осъществяване на въоръжена защита на страната се налага създаването на уредба, която е специфична и се отклонява от уредбата в Закона за държавния служитеб и Кодекса на труда по отношение на ползването на отпуските. За разлика от лицата по трудови и служебни правоотношения, военнослужещите не полагат извънреден труд, те са длъжни по всяко време на денонощието да бъдат на разположение за изпълнение на задълженията си, свързани с военната служба. В тази връзка отчитането на обективните и субективни различия във военната служба, в сравнение с трудовите, респ. служебните правоотношения изисква различна правна уредба – на законово, съответно на подзаконово ниво, посочил още министърът. Участие в обсъждането взе председателят на Комисията по отбрана Христо Гаджев, е записано в доклада на комисията
