Необходимост от подводници за българските ВМС (Част първа)
01.02.2026 г.
Кап. I ранг от запаса доц. д-р инж. Чавдар Орманов
(Материалът е в три части и приложения)
В средата на 2025 година бе извършена корекция в плановете за снабдяване на Българските въоръжени сили с нови видове въоръжение и техника във връзка с изменилата се стратегически ситуация и военните действия в Украйна.
В резултат от измененията в плановете за снабдяване на ВМС от приоритетите отпадна работата по придобиване на подводници, като се взе решение вместо снабдяването с подводници да се изгради поделение, разполагащо с морски надводни и подводни дистанционно управляеми морски безпилотни бойни средства - дронове. Тезата за тази промяна беше свързана с мнението, че задачите, които се изпълняват от подводниците, да се поемат от така наречените многоцелеви надводни и подводни дронове.
Вероятно, вземането на решение е било повлияно от документ с наименование „Компенсиране липсата на подводници чрез внедряване на хибридни морски дронове в българския военноморски флот”.
Документът започва с констатацията,че „Българският военноморски флот вече не разполага с подводници, което създава значителен дефицит в способностите за подводно наблюдение, разузнаване и противодействие на подводни заплахи. В контекста на съвременната геополитическа обстановка в Черноморския регион и растящата значимост на морското пространство, този недостатък става все по-осезаем. Настоящият документ прави опит да анализира как внедряването на „флот от хибридни морски дронове” с модулна конструкция може до голяма степен да компенсира отсъствието на подводници, при драстично по-ниски разходи и оперативни изисквания.”
Настоящата статия представя друг прочит на ситуацията с отсъствието на подводници в състава на българските военноморски сили.
Когато се оценява значението и възможностите за замяна на някакъв вид въоръжение с друг, анализите обикновенно започват с това какви задачи, стоящи пред дадения вид въоръжени сили не могат да бъдат изпълнени с извеждането на даден вид въоръжение и евентуално кои от задачите могат да бъдат поети от друг вид въоръжение. От там и възможността да се осигури защитата на страната от дадено направление. След това се прави разчет на загубите, които ще понесе държавата при невъзможността да нейните въоръжени сили да изпълнят определения вид задачи, вследствие от отсъствие на определени бойни способности. И вече тогава се прави разчет за това ще покрият ли спестените средства от загубите на споменатите бойни възможности способността на държавата да води въоръжена борба на дадено направление. Поради това никога в никакъв случай не може да се прави сравнителен анализ на бойни средства, започвайки от цената.
За да се включи някаква бойна единица в състава на военно обединение е необходимо да се разкрие ролята на тази единица, и бойните ѝ способности, които тя трябвва да има за да бъдат решени едни или други задачи пред опазването на независимостта на държавата от морско направление. След това трябва да се сравнят загубите, които ше понесе държавата при отсъствие на тези военни способности.
В светлината на тази теза се разглежда необходимостта от придобиване на подводници за българските ВМС.
Като начало, считам за необходимо да спомена два случая, когато в средатата на последното десетилетие на миналия век участвах в семинари, касаещи въоръжението ва Българската армия.
По време на първия семинар беше изнесен доклад от заместник директора на института за стратегически изследвания на САЩ. По време на изложението той спомена, че всяка държава, желаеща да се присъедини към НАТО, трябва да напрви разчети за възможностите на своиете въоръжени сили така, че да може да противодейства на всеки агресор толкова време, че да се задействат международно правните механизми за спиране на конфликта. И допълнително да има контингент, който да участва в международните мисии на алианса. На въпроса за отсъствието на външна заплаха за страната в момента, той отговори, че категорията „външна заплаха” е много динамична и практически днес я няма, а утре тя се появява. Така, че българското ръководство, след встъпване на България в НАТО, направи точно обратното. Подготви едно съединение за участие в мисии и не остави нито един от видовете въоръжени сили да може да удържи на външна заплаха.
Вторият случай, който е необходимо да бъде споменат е следният: на разширен семинар на компанията „British aerospace”,който се проведе в София през септември 2000 във Вооенна Академия, един от докладчиците, който се оказа бивш подводничар от флота на САШ ме попита как се отнасям към тезата, че България не е необходимо да има подводници. Отговорих, че не възприемам подобна теза, и той се съгласи с моето становище. И тогава господинът ме попита „...А знаете ли какви подводници ви трябвт...” След като чу моето предложение той пръв да изкаже мнението си, той ми отговори „...На вас ви трябват подводници Кило клас. Немските 212 вие не можете да издържите икономически. Кило са най-добрите подводници за закрити морета..“
Цитирам тези два примера отнасящи се до становище на специалисти, които подсказаха в каква насока е неомходимо да се правят разчетите за да се определи бъдещото състояние на въоръжените сили на една държва.
Следователно е необходимо да се изяснят задачите, които изпълняват подводниците в състава на флота и какви предимства ще има страната при наличие на тези способности.
В документа за компенсиране не са разкрити функциите на подводниците в състава на флота. Предположени са някои задачи, които могат да бъдат частично поети от необитаеми автономни апарати, без да се разкрият в каква степен те могат да заместят подводниците.
Задачи, изпълнявани от подводници в състава на флота.
Основните осем задачи, които се изпълняват от многоцелевите подводници могат да се сведат към следните:
Противоподводна и противокорабна борба, като търсене и унищожвне на надводни и подводни кораби на противника. При това се постига нарушване на бойните способности на противниковия флот, нанасяне на удари по логистиката на противника чрез унищожаване на корабите, превозващи въоръжение, муниции, войски, гориво за воюващите войски.
Данните показват, че за решаването на тази задача използането на подводниците играе особено голяма роля. Скритността на районите, в които действат подводниците и практическата трудност за откриването им дори със съвременни средства, включително и спътниците, противолодъчните самолети, дронове и стационарни системи, рязко повишават техните бойни възможности в съвременната война на море.
Що се отнася до районите, в които евентуално ще е необходимо да действат нашите подводници за нарушаване на бойните сопособности и на логистиката на противника, то това ще са маршрутите за преминаване на конвоите на голяма дистанция от бреговата черта, практически недосегаеми за бреговата артилерия и малкото време за атака от бреговата авиация.
Подводниците са в състояние да атакуват конвоя, без да бъдат открити от корабите на охранението и от екипажите на транспортите кораби.
Заплахата за противодействие на морските превози от страна на подводниците създава допълнително напрежение във военноморските сили на противника, което намалява вероятността за защита на конвоите и откланя определен значителен ресурс от силите за борба с подводниците. Ударни операции: Нанасяне на удари по брегови обекти, като военни, промишлени, или административни центрове с използване на крилати ракети за разрушаване на военния и промищлен потенциал на врага. Съвременните многоцелеви подводници са въоръжени с торпеда за атака както на надводни кораби, така и на подводници, крилати ракети за атака на надводни кораби и брегови обекти. Ефективността на скритното приближаване на съвременните подводници към пристанищата на дистанции, позволяващи използване на оръжието нараства значително във връзка с това, че последните поколения подводници значително намалиха шумността си, което води и до значително намалиха дистанцията за откриване им от противоподводните системи на противника.
Въоръжаване на съвременните подводници с крилати ракети със сравнително голям обсег на действие позволява същите да се използват в по-големи райони за активни действия.
Участие в противодействие на десантните операции на противника, като се нанасят удари по корабите, пренасящи десанта, въоръжението и техниката, а също така по корабите на охранението, с което може да се нанесе неприемлива загуба на силите на противника и срив на десантната операция.
Разузнаване: Събиране на информация и водене на разузнаване в цялата акватория на морето.
Скритото извършване на разузнавателна дейност позволява на подводниците да се възлагат задачи за контролиране на трафика на вражеските конвои, до разкриване състава на включените в него кораби, графиците за движение, средните скорости и маршрутите на корабите. Режимите на работа на системите за наблюдение на противника, разкриване на графиците за работа на радарните системи. Позициите на системите за наблюдение по крайбрежието на противника и позициите на противокорабните ракетни установки и режимите за работа на системите за насочване.
Разкриване на действия по извършване на минни постановки от противнка и противоминни действия от страна на противоминните кораби на противника.
Разкриване на активността на диверсионните сили и средства на противника и подготовката им за действие.
Патрулиране.
Към патрулирането се отнася осъществяването на контрол на водните пространства в територилното море и изключителната икономическа зона на страната.
Разкриване на нелегалния риболов, откриване на кораби с изключена система за контрол на движението (AIS), разкриване на нелегални инженерни дейности в изключителната икономическя зона на България.
Разкриване на нарушения на изискванията на конвенцията за опазване на морската околна среда.
Минни постановки: Поставяне на минни полета или минни банки от морски мини, както в акваториите на своята държава, така и нападателни минни полета или банки, във водите на противника.
Предимството на подводниците при извършване на минни постановки е безспорно при използване на обстоятелството,че те могат да осъществят постановки на минни полета, минни бариери и минни банки скритно, без да могат да бъдат открити от вероятния противник. В съвременните условия все още не са открити сензори, които биха могли да открият движението на подводниците от спътници или самолети, когато те са в подводно положение, без да се използват магнитните или акустическите системи за локация.
Следоветеллно поставянето на мини по маршрутите на движение на противниковите кораби в районите, считани от тях за свободни от мини, може да доведе до значителни загуби и срив на подготвени операции.
Извършване на противодействие на незаконна контрабандна, терористична и дейност по осъществяване на нелегално пресичане на границата.
Предимството на поддводниците при осъществяване на тази дейност се явява тяхната скритност и възможност за наблюдение по спазването на Закона за моизрските прастранства. Особенно ефективни са подводниците при разкриване на нарушения, свързани с контрабандата на стоки, наркотици, терористични групи, нелегален трафик на хора и оръжия, поради това, че имат възможност скритно да наблюдават чрез засичане на шумовете на корабипе и катерите, осъществяващи нелегалните дейности. Своевременно подаване на информация за поготовка за тези нелегални дейности.
Специали операции:
При участие в противодесантни дейности, подводниците са в състояние да нанасят удари по десантното съединение, което се развръща в района за осъществяване на десантната операция. Тези удари могат да доведат до успешно отблъскване и срив на цялата десантна операция.
Подводниците са най-добре подготвени за осъществяване на операциите по стоварване и евакуиране на диверсионно-разузнаваттелни групи, както и тяхното осигуряване при изпълнение на поставената задача.
Съществена е ролята на подводниците при подръжка на сухопътните войски от морско направление, което се състои в изпълнение на такива дейности, като разузнаване на морската обстановка по линията на сблъсък на войските, атакуване на бойните и спомагателни кораби, подпомагащи сухопътните войски на противника. Изпълнение на други специални задачи, в областа на радиоелектронната борба, радиоразузнаването и др.
Следва втора част
