Днес първият български космонавт генерал-лейтенант Георги Иванов навърши 86 години. Честито!
02.07.2026 г.
Да си припомним полета му със „Съюз-33“!
Otbrana.com
Ген. Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г., в семейството на Иван Иванов Какалов и Анастасия Какалова. Като ученик се занимава с парашутизъм. Завършва Средно смесено училище „Тодор Кирков“ Ловеч (1958). Постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна митрополия (1964 г.) със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. Защитава дисертация и получава научна степен кандидат на физическите науки през 1984 г. Негов научен ръководител е Димитър Мишев.
Нека на рождения ден на този голям българин си припомним полета му в Космоса!
Първият български космонавт Георги Иванов полетя на борда на космическия кораб „Съюз-33” в екипаж с руския космонавт Николай Рукавишников, командир на кораба, летял вече два пъти в космоса. Изстрелването е осъществено на 10 април 1979 година от космодрума „Байконур” при тежки атмосферни условия - силен вятър и пясъчна буря.
Стартът на кораба е в 20:34 часа, като дубльорите Юрий Романенко и Александър Александров, са подготвяни паралелно до последния момент. Нелеката подготовка и на двата екипажа започва година преди старта в Звездното градче край Москва.
През първото денонощие всичко е нормално, направени са 17 обиколки на Земята съгласно програмата на полета. На 9 km от ОС „Салют-6” е включена радиосистемата за сближаване и стиковка, която е „прихванала” станцията и е повела „Сатурните” (позивната на екипажа) към скачване. На 4 km от станцията за 6 s е включен основният двигател за скачване след получаване на команда от Центъра за управление на полети (ЦУП). Но след 3 s той спира да работи... Приближили са се по инерция до станцията и отново са опитали да включат двигателя, но той отново се е изключил сам, а екипажът на станцията Владимир Ляхов и Валерий Рюмин сигнализират, че пламъкът на агрегатния отсек е отстрани и явно двигателят е повреден.
Главнокомндващият Алексей Елисеев дава нареждане от ЦУП да не се правят повече опити за включване на двигателя, космонавтите на „Съюз-33”да свалят скафандрите и да почиват. Но каква почивка при мисълта, че стиковката е невъзможна и при повреден двигател полетът им е авариен и завръщането им на Земята е под въпрос?! Още повече, че на Н. Рукавишников му се случва за втори път да има проблеми със скачването...
Завръщането е не по-малко драматично, тъй като и резервният двигател се оказва не съвсем в ред... Той трябва да се изключи автоматично след 188 sec, за да кацнат с нормална скорост в определения район. Но двигателят не изключва и се налага светкавично да се вземе решение за ръчното му изключване след 25s. Това води до режим на изключително натоварващото балистично спускане (което се случва за пръв път с кораб „Саюз”), при което претоварването достига до 8–10 g! Почернялата от пламъците нагоряла обшивка на спускаемия апарат още може да се види в Музея на авиацията в Крумово (Пловдивско), където е изложена капсулата на „Союз-33”. Това кацане ще остане паметно в историята на космонавтиката и определено допринесе за развитието й.
Следващият полет по програмата „Интеркосмос” е отложен с една година и е създаден нов тип по-усъвършенствани кораби. Корабът „Союз-32”, който трябваше да върне основния екипаж Ляхов и Рюмин е свален празен и след подобренията към ОС „Салют-6” за тях е изпратен „Союз-34”.
Това събитие е с изключително голяма историческа значимост за България, която изгражда и утвърждава авторитета си на нация техническа в най-новата и перспективна област на развитие на човечеството – космическите изследвания. И трябва да се говори и пише за него, за да се помни от поколенията, да повдига националното ни самочуствие и да се гордеем с постиженията на предшественици!
(Източник – ИКИТ - БАН)
