Проектобюджета за тази година ще обсъжда утре Комисията по отбрана
06.07.2026 г.
На депутатите ще се наложи да си кажат мнението и по някои обосновани вълнения на хората в отбраната.
Спирдон Спирдонов
Основното в парите за отбрана в проектобюджета за 2026 г. е, че те са съобразени с плана за повишаването им до 2035 г. на 5 процента от БВП. Това е в съответствие с поетия ангажимент за поетапното им увеличаване в съответствие с наскоро одобрения с РМС № 448/11.06.2026 г. Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 5% от БВП на Република България до 2035 г.
За какво са осигурени средства?
Най-краткият отговор е за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия. По- конкретно става дума за:
- доставка на самолети F-16 Block 70, средства за наземно обслужване и обучение, въоръжение и обучение за тях-етап I; придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС44;
- доставка на самолети F-16 Block 70-етап II;
- придобиване на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи;
- придобиване на брегови противокорабни ракетни комплекси;
- изграждане на системи за сигурност на помещенията за съхранение на американско класифицирано оборудване и въоръжение;
- придобиване на наземни терминали от Мултифункционална система за разпространение на информация (MIDS) и
- за инфраструктура за придобитите нови бойни самолети F-16 Block 70, бойни машини Stryker и модулни патрулни кораби.
Освен това, са осигурени средства за придобиване на боеприпаси, в т.ч. боеприпаси за основно бойна техника на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и горива за бойна подготовка.
В подкрепа на инвестициите за отбрана беше разработен специален инструмент „Мерки за сигурността на Европа чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост“ („инструментът SAFE“), създаден с Регламент (ЕС) 2025/1106 на Съвета от 27 май 2025 г., по линия на който на държавите членки се предоставя финансова помощ, позволяваща им да направят спешни и мащабни публични инвестиции в подкрепа на европейската отбранителна промишленост в отговор на настоящата кризисна обстановка. В тази връзка, се посочва в мотивите към проекта, България е заявила намерение да се възползва от този инструмент за финансиране в размер до 3,2 млрд. евро, който е включен в лимита за дълга за 2026 г., и ще се усвоява поетапно съгласно одобрен от Народното събрание национален план за включване на проекти, одобрени от Европейската комисия и финансирани по инструмента SAFE.
В разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, са включени и разходите за отбрана на другите разпоредители с бюджет, като по този начин планирани същите в общ размер възлизат на 2,15% от БВП за 2026 г., 2,33% от БВП за 2027 г. и 2,55% от БВП за 2028 г., с което се изпълнява поетия ангажимент за поетапното им увеличаване, в изпълнение на одобрения с РМС № 448/2026 г. Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 5% от БВП на Република България до 2035 г. Разходите по бюджета на МО са 2, 568 млрд. евро за 2026 г., 3, 003 млрд. евро за 2027 г. и 3, 497 за 2028 г.
Има, разбира се, и обосновани вълнения.
По тях се очакват мнения и обяснения от членовете на Комисията по отбрана. Едното е за възнагражденията. За МО се предвидени 2, 568 млрд. евро разходи, като от тях за персонал - 1, 326 млрд. евро. Министърът на отбраната Димитър Стоянов вече посочи, че от началото на годината всички заплати в системата са увеличени с 5%, а средствата за персонал в предложения от правителството бюджет са повече от предходната година.
От мотивите към проекта става ясно, че не е предвидено намаляване с 10 на сто, считано от 1 септември 2026 г. (за 4 месеца за 2026 г. и целогодишно за периода 2027-2028 г.) на разходите за заплати и възнаграждения на лицата по чл. 69 от КСО - военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; по Закона за Министерството на вътрешните работи; по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“; по Закона за Националната служба за охрана; по Закона за Държавна агенция "Разузнаване"; по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и др.“
Вълнува, обаче въпросът със замразяването на механизма за определяне размера на възнагражденията на военнослужещите. Във връзка с това е заложена в проектобюджета промяна на закона за отбраната. Тя е следвата: „За 2026 г. разпоредбите на чл. 212, ал. 3 и чл. 295, ал. 4 относно определяне на съответната база не се прилагат, а се запазват основните месечни възнаграждения на военнослужещите и основните месечни заплати на цивилните служители, индексирани при условията и по реда на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.“
И още нещо в перспектива, четем в Актуализираната средносрочна прогноза по повод промени в законите за отбраната, МВР и др.: „В тези закони се предлагат промени, с които се предвижда предприемането на нов подход за определяне на възнагражденията в съответните първостепенни разпоредители с бюджет, което ще позволи избягването на автоматични, инертни и трудно контролируеми разходни ефекти в бюджетната система. За целта механизмите за автоматична индексация на възнагражденията са замразени, като отпада обвързването със средната брутна работна заплата и е приложена обща политика от 5% индексиране на заплатите на работниците и служителите в бюджетните организации.“
Очаква се след замразяването да отпадне и т.нар. автоматизъм при увеличаване размера на възнагражденията. Макар че автоматичният механизъм за актуализиране на възнагражденията е дал резултат, тъй като е помогнал за привличането на повече кадри и е намалил некомплекта в армията от над 22 на около 20 процента. Ако се търси нов механизъм, обаче, трябва да се мисли доста по-широко. Не за друго, а
да не се ощетяват хората с пагони.
Защото на практика и със споменатия автоматизъм има ощетяване. За какво става дума?
Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение на военнослужещите изостава поне с половин година. Така е заложено в Закона за отбраната и въоръжените сили от 1 януари 2025 г. Защо? Защото, както е записано в него, базата се определя ежегодно въз основа на средната работна заплата за страната за второто тримесечие на предходната година, съобразно данни от Националния статистически институт (НСИ). Другата особеност е, че базата се определя с акт на министъра на отбраната ежегодно през първия месец на всяка година. Т.е. само веднъж в годината.
Ако за 2026 г., например, имаше редовен държавен бюджет, тогава от 1 януари министърът на отбраната щеше да обяви, че размерът на базата, според данни на НСИ, е 2572 лв. или 1,317.89 евро, защото толкова бе средната работна заплата за страната през второто тримесечие на 2025 г. Да, но, пак по данни ни НСИ, през първото тримесечие на 2026 г. средната работна заплата e 1 407 евро. Или с 90 евро повече. По-голяма е от базата и при всеки от първите три месеца на годината – януари 1381 евро, февруари 1365 евро и март 1475 евро. Очаква се, всеки месец и всяко тримесечие до края на годината, нарастване на средната работна заплата. Без, за съжаление, да има промяна в размера на базата за определяне възнагражденията на военнослужещите.
Би трябвало да се преразгледа чл. 212 от Закона за отбраната и въоръжените сили. Защо, например, законът не даде право на министъра на отбраната да определя размера на базата поне още един път приз годината, съобразно актуалните данни на НСИ. Необходимо е също да се преодолее неоснователното притеснение, че възнаграждението на военнослужещия би трябвало да нараства, съобразно промените в пазара на труда. И да не се крият, както се казва, военните заплати.
Защо, например, НСИ не дава информация за средната брутна месечна заплата на лица в отбраната и въоръжените сили, както го прави за другите категории наети лица. Както ни съобщава, че средната работна заплата в сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ за март 2026 г. е 3617 евро. Това има мотивиращ ефект, което е едно от обясненията, че там няма некомплект. Впрочем, когато размерът на възнагражденията на военнослужещите по звания и длъжности се определяше с постановление на Министерския съвет, тогава те се публикуваха и в това нямаше нищо притеснително.
Има и други обосновани вълнения, но за тях ще търсим отговори по време на разработването и приемането на бюджета за 2027 г.
