Търсим изтребители МиГ-29 само за резервни части
29.07.2026 г.
Otbrana.com
Правителството търси изтребители МиГ-29 само за резервни части, съобщи министърът на отбраната Димитър Стоянов преди заседанието на ресорната парламентарна комисия.
Не искаме да правим ескадрила от МиГ-29 или наново да купуваме МиГ-29, имаме достатъчно самолети, но ни трябват резервни части. Това искаме, нищо повече. Изпратени са писма и до Пентагона, и до Швеция за употребявани самолети F-16 и Gripen, каза министърът, но добави, че не очаква страната ни да получи такива самолети. Изпращал съм писма през 2022 г. и отговорът е отрицателен, каза още министърът, но добави, че има писмо от Пентагона, в което се призовава страната ни да поддържа своите самолети МиГ-29.
Мога да получа резервни части единствено от страни, които в момента експлоатират МиГ-29. Това са Полша и преди години - Унгария. Изпратил съм писма и съм запитал дали могат да ни предоставят за резервни части. Когато от един самолет вземеш двигатели, кутията на самолетните агрегати и други неща, от самолета нищо не остава, обясни министърът.
Ако можем да придобием Gripen "втора ръка" или F-16 "втора ръка", тогава няма да има нужда да продължаваме толкова дълго експлоатацията на МиГ-29, каза още министърът. Той добави, че причината да бъде удължавана експлоатацията на МиГ-29 е забавянето на вторите осем самолета F-16, които България трябва да получи.
Министърът показа справка за заявка за части за МиГ-29, която не е изпълнена от 2021 г. Нищо не е доставено от 2021 г., допълни Стоянов.
Относно американските самолети, които трябва да бъдат разположени на авиобаза "Безмер", министърът каза, че все още на са дошли. Това е сложна операция. Обикновено предварително информация не се дава, каза Стоянов.
Военният министър покани представителите на младежката организация на "Да, България" - "МлаДа България", които тази сутрин му "подариха" стар автомобил "Москвич" с призив правителството да не купува изтребители МиГ-29, утре в 13:00 ч. да отидат в Министерството на отбраната, за да им обясня за какво става въпрос и да им прочета чл. 9 от Конституцията и Закона за отбраната и въоръжените сили, където ясно е записано, че нашите въоръжени сили гарантират националната сигурност. Тези млади хора обаче бяха прави в едно – тук не е руски свят, но тук не е и украински свят. Тук е български свят, заяви Димитър Стоянов.
Парламентарната комисия по отбрана подкрепи Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили на България за 2025 г. "За" гласуваха 12 депутати, а "против" - един.
В Доклада се посочва, че през 2025 г. са продължили усилията за реализирането на редица мерки за попълване на големия брой незаети длъжности за военнослужещи. Въпреки предприетите мерки, вакантните места за военнослужещи остават близки до тези от 2024 г., като процентът на незаетите длъжности, определени за военнослужещи в Българската армия и въоръжените сили през 2025 г., продължава да е висок. В края на 2025 г. некомплектът във въоръжените сили е 20,5%, като недостигът на офицери е 26,9%, на офицерските кандидати – 10,9%, на сержантите/старшините – 11,6% и на войниците/матросите – 24,4%. В Българската армия некомплектът е 20%, като при офицерите е 26,8%, при офицерските кандидати – 10,7%, при сержантите/старшините – 11,3% и при войниците/матросите – 23,9%.
Обобщените данни показват, че през 2025 г. некомплектът от военнослужещи е намалял с 1,8%. Най-чувствително е намалението при войниците – с 4,3%, а за гвардейците – с над 10%. В края на 2025 г. окомплектоването на доброволния резерв остава на критично ниски нива от едва 18,6 %, като на служба в резерва има само 558 български граждани от определените 3000 по Програма 2032.
Най-сериозното и с дългосрочни последици предизвикателство пред отбраната на страната ни остава нейното адекватно финансиране, пише в извода на доклада.
Парламентарната комисия по отбрана подкрепи ратификацията на две споразумения, свързани със заема по инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE)" на стойност 3,27 млрд. евро. Депутатите от комисията подкрепиха ратификацията на Споразумението за заем по SAFE между Европейския съюз (ЕС) и България и на Оперативните договорености между Европейската комисия (ЕК) и България по SAFE. "За" гласуваха 15 депутати, а "против" - един.
В началото на септември 2025 г. Европейската комисия одобри предварителното разпределение на 150 милиарда евро финансова помощ за повишаване на отбранителната готовност в ЕС. За България програмата предвижда бюджет от близо 3,27 млрд. евро. Очаква се всички проекти по инструмента SAFE трябва да бъдат изпълнени до 31 декември 2030 година.
В мотивите на законопроекта се посочва, че ратифицирането на двете споразумения от Народното събрание ще позволи финансовото обезпечаване на деветте ключови проекта за развитието на българските Въоръжени сили, включени в Националния план за инвестиции в европейската отбранителна промишленост по инструмента SAFE. Това ще даде възможност за отпускането на финансова помощ за България под формата на заем в размер на определения максимален размер 3 261 700 000 евро, както и осигуряване на аванс от ЕК в размер на 15 на сто от размера на отпусканата финансова помощ, или 489 255 000 евро. Комисията ще предостави авансовото финансиране в срок, не по-дълъг от три месеца от влизането на Споразумението за заем в сила, пише още в мотивите.
За целите на реализация на проектите по изискванията на механизма SAFE проектите ще бъдат изпълнявани чрез съвместно придобиване на отбранителни продукти с водещи държави от ЕС, сред които Германия, Франция и др. Също така българската страна планира съвместно придобиване в качеството на "водеща държава" на 155 mm боеприпаси, като за целта се предвижда сключването на договор със съвместно предприятие между “Rheinmetall” и ВМЗ-Сопот.
В проекта на Споразумение за заем е определен срокът на разполагаемост на средствата (до края на 2030 г.) и подробните условия за подкрепата под формата на заеми по линия на инструмента SAFE. Заемът се отпуска за максимален срок 45 години и включва 10-годишен гратисен период за погасяване на главницата, като в споразумението са посочени размерът на предварителното финансиране и условията за приспадането му.
(Източник – БТА.)
