Отбрана.com | вестник за войската и народа

 

Въпросите зададе Спирдон Спирдонов

 

- Г-н професор, какво показват наблюденията Ви относно състоянието на опорно-двигателния апарат на пенсионираните военнослужещи?

 

При пенсионираните военнослужещи често се наблюдава съчетание от възрастово обусловени дегенеративни промени и последици от натрупаните през годините професионални натоварвания. Най-честите оплаквания са свързани с болка, скованост и ограничена подвижност в коленните и тазобедрените стави, гръбначния стълб, раменете и ходилата.

 

Нерядко се установяват: артрозни промени на коленните и тазобедрените стави; дегенеративни заболявания на гръбначния стълб; последици от стари травми, включително увреждания на менискуси, връзки и ставен хрущял; хронични заболявания на сухожилията и техните залавни места; деформации на ходилата; намалена мускулна сила, подвижност и равновесие; остеопороза и повишен риск от фрактури при част от по-възрастните пациенти.

 

Тези състояния рядко се дължат само на един фактор. Обикновено се наслагват възрастта, предходните травми, характерът на професионалната дейност, телесното тегло, наследствената предразположеност, придружаващите заболявания и нивото на двигателна активност след пенсионирането.

 

Важно е да се подчертае, че остеоартрозата не трябва да се приема просто като „нормална част от остаряването“. Възрастта повишава риска, но болката и функционалното ограничение заслужават оценка и лечение.

 

- Доколко на тежестите на военната професия ли се дължат тези проблеми?

 

Военната служба безспорно може да допринесе за развитието им, но не е единствената причина. Военнослужещите са изложени на специфични и понякога продължителни натоварвания: носене на тежка екипировка; продължителни преходи и бягане; многократни скокове и резки промени в посоката; движение по неравен терен; продължително стоене в една позиция; работа в ограничени пространства; физическо натоварване при неблагоприятни климатични условия; вибрации при работа с определени машини и транспортни средства; повтарящи се микротравми и по-сериозни остри травми.

 

Особено значение имат предходните ставни травми. Увреждането на менискус, кръстна връзка или ставен хрущял може години по-късно да доведе до посттравматична артроза. Данните от систематични анализи при военнослужещи показват, че физическите професионални натоварвания и травмите увеличават риска от последваща остеоартроза. Това обаче не означава, че физическата активност сама по себе си е вредна. Правилно дозираното движение укрепва мускулатурата и костите и подпомага ставната функция. Рискът нараства при прекомерно или неправилно дозирано натоварване, недостатъчно възстановяване и недобре лекувани травми.

 

- От коя възраст се засилва износването на ставите?

 

Не съществува точна възрастова граница, след която ставите започват задължително да се „износват“. Дегенеративни промени могат да се открият и при по-млади хора, особено след травма, при наднормено тегло, ставна деформация или продължително тежко физическо натоварване. Честотата на остеоартрозата нараства осезаемо след 45-50-годишна възраст, но рентгеновите промени невинаги съответстват на оплакванията. Един човек може да има изразени образни промени и сравнително запазена функция, а друг – силна болка при по-ограничени рентгенови находки. Затова лекуваме не просто рентгеновата снимка, а конкретния пациент – неговата болка, подвижност, физически възможности, ежедневни потребности и качество на живот.

 

- Колко важна е профилактиката през годините?

 

Профилактиката е изключително важна. Тя не може напълно да спре естествените биологични промени, но може значително да забави функционалното влошаване, да намали болката и да отложи необходимостта от оперативно лечение.

 

Основните препоръки са:

 

Поддържане на здравословно телесно тегло. Наднорменото тегло натоварва особено коленните, тазобедрените и глезенните стави. Мастната тъкан има и метаболитна активност, която може да подпомага възпалителните процеси.

 

Редовно, дозирано движение.Подходящи са ходене, плуване, колоездене и упражнения във вода. Натоварването трябва да бъде съобразено с възрастта, общото състояние и наличните заболявания.

 

Укрепване на мускулатурата. Силните мускули стабилизират ставите и поемат част от механичното натоварване. При колянна артроза например особено важно е укрепването на бедрената мускулатура.

 

Поддържане на подвижността и равновесието. Упражненията за гъвкавост и баланс ограничават сковаността и намаляват риска от падания.

 

Правилно дозиране на натоварването. Рязкото започване на интензивни упражнения след дълъг период на обездвижване е честа причина за травми.

 

Навременно лечение и пълно възстановяване след травма. Болката не бива постоянно да се „преодолява“ с обезболяващи, без да се установи причината.

 

Подходящи обувки и помощни средства, когато са необходими.При определени деформации индивидуалните стелки, бастунът или друга помощ могат съществено да подобрят походката и сигурността.

 

Контрол на придружаващите заболявания. Диабетът, сърдечносъдовите заболявания, остеопорозата и други хронични състояния влияят върху двигателната активност, възстановяването и оперативния риск.

 

Терапевтичните упражнения и аеробната активност са основна част от съвременното лечение на остеоартрозата, а не само допълнение към медикаментите. nice.org.uk

 

Няма универсална хранителна добавка, която да възстанови разрушения ставен хрущял. Такива продукти не трябва да заменят движението, контрола на теглото, медицинската оценка и доказаните лечебни методи.

 

 

- Какво бихте препоръчали на хората, които куцат, подпират се с бастун, но не се решават да потърсят помощ?

 

Куцането и необходимостта от бастун вече говорят за значително функционално нарушение. Отлагането на прегледа може да доведе до по-силна болка, обездвижване, отслабване на мускулатурата, влошаване на равновесието и повишен риск от падане. Освен това продължителната щадяща походка претоварва други части на тялото – противоположния крайник, таза и гръбначния стълб. Прегледът при ортопед не означава автоматично операция. Първата задача е да се установи причината за оплакванията. След клиничния преглед при необходимост се назначават рентгенография или други изследвания. Лечението може да включва: индивидуална двигателна програма; кинезитерапия и рехабилитация; редукция на телесното тегло; подходящи обезболяващи и противовъзпалителни средства; локално лечение или ставни процедури при определени показания; помощни средства; оперативно лечение, когато останалите възможности са изчерпани.

 

- А противовъзпалителните лекарства?

 

- Не бива продължително да се приемат противовъзпалителни лекарства без лекарски контрол, особено при хора с високо кръвно налягане, бъбречни, стомашни или сърдечносъдови заболявания. Необходимо е по-бързо търсене на медицинска помощ при: внезапна силна болка; невъзможност за стъпване; подуване, зачервяване и затопляне на ставата; повишена температура; скорошна травма; блокиране или внезапно „поддаване“ на ставата; нощна болка или бързо влошаване; слабост, изтръпване или нарушения в контрола на тазовите резервоари. Моят съвет е прост: не чакайте болката да отнеме самостоятелността ви. Навременната консултация дава повече възможности за лечение.

 

- Възрастта фактор „за“ или „против“ оперативното лечение на ставите?

 

- Календарната възраст сама по себе си не е нито показание, нито абсолютно противопоказание за операция. Решението се основава на: тежестта и продължителността на болката; степента на функционалното ограничение; структурните промени в ставата; ефекта от проведеното консервативно лечение; общото здравословно състояние; оперативния и анестезиологичния риск; очакванията и мотивацията на пациента; възможността за следоперативна рехабилитация.

 

При по-млад пациент трябва да се отчита, че изкуствената става има ограничен срок на експлоатация и през живота може да се наложи ревизионна операция. Това обаче не означава, че човек с тежко заболяване трябва години наред да живее с непоносима болка само защото е „твърде млад“. При възрастните пациенти по-голямо значение имат биологичното състояние и придружаващите заболявания, а не записаните в личната карта години. Добре подготвен пациент на 75 или 80 години може да има много добър резултат, докато по-млад човек с неконтролирани заболявания може да носи по-висок риск. Когато има симптоматична, образно доказана умерена или тежка артроза и нехирургичното лечение не е помогнало, съвременните препоръки не подкрепят неоправданото отлагане на ставното протезиране.

 

Понякога операцията трябва временно да се отложи, за да се коригират фактори, които повишават риска – например активна инфекция, неконтролиран диабет, тежко недохранване, тютюнопушене или декомпенсирано сърдечно и белодробно заболяване. Това не е отказ от лечение, а подготовка за по-безопасна операция и по-добро възстановяване.

 

Съвременното ставно протезиране може значително да намали болката, да подобри подвижността и да върне самостоятелността на правилно подбраните пациенти. Най-добрият момент е този, в който показанията са ясни, пациентът е подготвен и очакваната полза надвишава риска.

 

Към пенсионираните военнослужещи бих отправил следното послание: дисциплината и издръжливостта са ценни качества, но болката не е изпитание, което трябва да се понася мълчаливо. Грижата за опорно-двигателния апарат изисква редовно движение, контрол на телесното тегло, своевременно лечение на травмите и навременна медицинска консултация.

 

Целта на ортопедичното лечение не е единствено да подобри една рентгенова находка, а да запази или възстанови възможността човек да се движи независимо, да изпълнява ежедневните си дейности и да живее без постоянна болка.