Министърът на отбраната и президентът са на различни мнения за армията

15.12.2010 г. Министърът на отбраната и президентът са на различни мнения за армията

 

Спирдон Спирдонов

В редакцията на „Отбрана” се получи отворено писмо на министъра на отбраната Аню Ангелов. Поводът е вчерашното интервю на президента Георги Първанов, в което засяга и проблеми на армията. Ето и текста на писмото на министъра:

„От изложените тези в интервюто на президента Георги Първанов съм съгласен само с едно, в което той е напълно прав: ние не просто спорим, но и се оказва, че имаме фундаментални различия относно концепцията за развитие на Българската армия.

Първо, въоръжените сили гарантират и ще гарантират отбраната на страната ни, но не в условията на безвъзвратно отминало време, когато държавните ръководители се бояха от всеки и от всичко, когато „врагът” беше на границата ни. През 21-ви век отбраната се осъществява с различни средства и не се ограничава само в защитата на националните граници, а трябва да неутрализира съвременните рискове и заплахи там, където се зараждат, включително и далеч извън територията на България. Затова българските мъже и жени в униформа участват в мисии на НАТО, ЕС и ООН и с риск за здравето и живота си гарантират нашата собствена сигурност.

Второ, България има нужда от мобилна и съвременна армия, която да е способна да реагира адекватно при кризисна ситуация във всеки регион на страната и извън нея. Затова не е необходимо нейните формирования да са равномерно разположени по цялата територия. Мобилността се осигурява чрез съвместна подготовка и действия на маневрени формирования, осигурени с транспортни вертолети и самолети. Примерът в интервюто с решението за закриване на гарнизона в гр. Враца е крайно неудачен. Ще напомня на господин президента, че през неговите два мандата като върховен главнокомандващ на въоръжените сили бяха закрити гарнизоните във Видин, Търговище, Разград, Добрич, Ловеч, Кюстендил, Пазарджик, Кърджали, Лом, Самоков, Пещера, Банско, Разлог, Симитли, Кресна, Сандански, Девин, Гоце Делчев, Крумовград, Симеоновград, Ивайловград, Момчилград.

Трето, за първи път България има реално функциониращо интегрирано Министерство на отбраната, където военната и цивилната експертиза работят съгласувано и ефективно. Никога тежестта на Съвета по отбрана не е била толкова решаваща, а споровете и дебатите не са били толкова открити. Нито едно важно исъществено решение не е взето без обсъждане в Съвета по отбрана. В обсъжданията генералите открито и честно изявяват своите позиции, затова некоректно и обидно за висшия команден състав на Българската армия е твърдението, че военното командване е обезличено. Това би трябвало да бъде известно на върховния главнокомандващ, тъй като неговият съветник е присъствал на всички заседания.  Не бих пропуснал тук да добавя, че също толкова некоректни и унижаващи бяха отказите на президента напоследък да назначи достойни генерали на ключови позиции.

Четвърто,  несъстоятелна е тезата, че социалната политика в армията е зачеркната. Всички законодателни решения в тази област продължиха да действат, с изключение на две. Премахнато бе правото да се продават от Министерството на отбраната апартаменти, когато близо 12 000 военнослужещи и цивилни служители са безквартирни. Възстановено бе заплащането на наем за ползването на ведомствено жилище на цени, близки до компенсационните суми за свободен наем в съответствие с изискванията на общия Закон за държавната собственост. Тези решения се основават на принципа на социална справедливост.

Искрено съжалявам, че се налага да отговарям на необосновани нападки  към сегашното ръководство на Министерството на отбраната чрез медиите.”  

----------------------------------------------

Какво каза президентът Георги Първанов в интервюто си във в. „24 часа” от 14.12.2010 г.?

Въпрос: А с военния министър как ще се разберете за военното разузнаване? Кой победи в спора ви?

Отговор: Един мъдър човек казваше в такива случаи - когато двама се карат, виновен е по-умният. Не искам повече да коментирам този въпрос. Приемам това негово решение, както беше предложено, за да не блокираме службата. Но моите спорове с военния министър далече надхвърлят кадровата политика. Ние, първо,

спорим по идеята за българската армия

Той се стреми да изгради въоръжени сили за износ, части, които да участват единствено в мисии. Забравил е, че по конституция въоръжените сили имат задача да гарантират отбраната на страната. Това личи и от начина, по който се структурират въоръжените сили на територията на страната, например закриването на батальона във Враца.

Второ, виждам стремеж чрез законодателството той да концентрира все повече власт в собствените си ръце, което ни връща преди началото на промените, когато министърът беше всичко. Имаме

пълно обезличаване на военното командване

и концентриране на властовия ресурс в ръцете на едно политическо лице. И твърдя, че това е тенденция на реполитизация на армията.

Трето, виждам един стремеж, който се прокарва, първо, чрез законите, и, второ, чрез действия за зачеркване на идеята за социална политика в армията. А твърдя, че социалната мотивация на военните е много важна.